Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Който се учи, той ще...

Не се имам за интелектуалка, търпя критика и вярвам, че човек се учи докато е жив
Не се имам за интелектуалка, търпя критика и вярвам, че човек се учи докато е жив

Обичам Достоевски. За мен е най-великият автор на всички времена. Представител на висшата интелектуална мисъл в Русия. Велик. Всяка една негова дума навлиза в мисълта и подсъзнанието на читателя и го кара да се замисли колко противоречиво е човешкото същество.

Чакам с нетърпение да отгърна страниците и да се потопя в царството на катарзиса. Други обаче смятат това за нелепо. Чух някъде каква "скука бил Достоевски". И в същото време чух звука на ориенталски ритми в слушалките на човека, който го изрече.

Чудех се дали чалгата е виновна за всичко случващо се в държавата. Нали навсякъде така се говори, а въздържането от слушане на такава музика говори, че съответният индивид е висш интелектуалец. После разбрах, че чалгата е един от факторите.

Да избереш чалга ритмите в ежедневните си действия е по-притеснителното. Дали ще слушаш песните на Галена или ще си превеждаш бруталните текстове на Риана и ще гледаш как се подрусва в клипа си, май е едно и също. Първият извод е ясен: не чалгата е виновна за положението на повечето младежи в България.

Продължавам нататък. Произходът. Семейството, не родното място. Като провинциалистка, изяла доста нападки, смятам, че фактът, че съм от малък град не е от значение. Важно ли е какво е семейството? От значение ли е дали ще те отглеждат родители като Николета Лозанова и Валери Божинов? Мисля, мисля.

Ето. Тук е разковничето. Това, което получаваш като възпитание вкъщи, нищо друго не може да го замени. Нито музиката, която слушаш, нито компанията, в която ще попаднеш. Родителите ми не ми купуваха много играчки. Даже почти никакви. Подаряваха ми книжки. На 6 години знаех да чета перфектно. Нямах търпение да рецитирам пред семейството си новите стихотворения, които съм научила. Не ми се караха. И бой никога не съм яла. Не ме слагаха на отделна маса с децата.

Слушах какво говорят възрастните. Не ми казваха да изляза, когато се кажеше нещо цинично. Татко казваше, че трябва да се калявам и да знам всичко. Нищо не ми забраняваха. Само си говорехме. Сама си забраних всичко, когато се опарих. Караха ме да бъда наблюдателна, да не се мисля за безстрашна, винаги да съм нащрек.

От мига, в който дишам, знам, че никога не бих си сменила родителите. Не се имам за интелектуалка, търпя критика и вярвам, че човек се учи докато е жив. Знам, че съм умна по няколко причини обаче. Обожавам да уча. Да ставам по-добра. Да знам повече. Ужасявам се от гледката как днес децата не учат. Купуват им таблети и телефони от 1000 лева, още като са на 5.

Нищичко не ги интересува. Всичко им е на тепсия. На децата на богатите. Другите сякаш имат по-голям шанс да станат хора.

Наскоро бях на интервю за един конкурс. Изложих една моя идея и критика как не всички младежи са на една стартова позиция - що се отнася до образование. Аз защо не мога да отида да уча в Англия? Защото не разполагам с минимум 9 бона на година. Тази злостна леля не хареса идеята ми. Тя смята, че сегашната ситуация си е добре.

Добре е, ама не е добре. 
Родителите не се интересуват от децата си. По-голямата част от тях със сигурност.

В училище учителките се стремят да накарат учениците да назубрят материала. А на тях това не им е интересно. Нищо не им е интересно, щом има фейсбук и игри. Учителите, разярени от малките си заплати, не създават любов в сърцата на децата. А и как да създадат, когато учебната програма е величествена...

Да накараш дете в 5 клас да анализира "Под игото" или стиховете на Дебелянов е странно. Да караш децата да учат до завършване неща, които никога няма да им трябват, също.

Та, така с Николета Лозанова. Карала дъщеря си да се облича като нея. Да живее като нея. Тя се гордеела със себе си и постиженията си. Какво ли ще стане с детето. Може да стане изобретател, кой знае.

Ама хайде, мили родители, вече не сте сами. Грижите се за нов живот. Дайте му нещо. Защото нали така е казал народът - "който се учи, той ще сполучи".

 

Най-четените