Тайната на Ювентус | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Тайната на Юве

Анатолий Паршиков 01.06.2012, 18:26 (обновена 04.06.2012, 13:22)

1 от 3 снимки Назад Напред

Антонио Конте, Андреа Пирло, Ювентус

Снимка: © Getty Images

Антонио Конте и Андреа Пирло - главните виновници за шампионския сезон на "Старата госпожа"

След като Андреа Аниели стана назначен президент на Ювентус, а за главен мениджър бе назначен Джузепе Марота, имаше много спорове относно тяхната компетентност.

Тези съмнения се изостриха още повече, когато двамате решиха да не продължат договора на Ювентус с Ювентус или, както е името му по паспорт, на Алесандро Дел Пиеро с Ювентус. В отбора от 19 години, капитан от 10, държащ всички възможни клубни рекорди. Но това е футболът, ще разберем дали е било правилно или грешно решение точно след 12 месеца.

Но безспорно е, че шефовете на Юве направиха един страхотен ход преди година - назначаването на Конте като старши треньор. За това решение цялата отговорност пое Аниели. За което можем да му кажем само едно голямо: „Браво"!

Разбита команда

Когато Конте дойде, завари една разбита команда. Предшественикът му Дел Нери играеше с класическото и доста предвидимо 4-4-2 като най-голямата звезда беше Красич, който определено бе изкарал страхотен сезон. Но беше доста улеснен от това, че на него му се възлагаха изцяло офанзивни задачи, а по неговия фланг защитниците трябваше сами да се справят с набезите на противниците, което определено се отрази и в доста отбелязани голове.

Като цяло, отбраната не беше на ниво. Друга голяма грешка на Дел Нери бе това, че за да се изграждат аткаките той най-вече разчиташе на лесно предвидимите крила. Красич перфектно изпълняваше задачите си, но отляво отборът изпитваше големи проблеми и така и не се намери едно дълготрайно решение до края на сезона.

В средата на терена най-често гледахме Мело и Акуилани, понякога и Маркизио. Сред тях изпъкваше „кристалния" Акуилани, но определено играта му не носеше достатъчно изобретателност на отбора в атака и като цяло и тримата не бяха на високо ниво.

Така Антонио Конте се изправи пред тежката задача да класира седмия в таблицата от миналия сезон в Шампионската лига през новия сезон.

Нека по-подробно да разгледаме

работата на Конте.

Както всеки млад треньор той дойде със своите разбирания и със своите тактически постройки, изпитани в значително по-малките отбори, които беше водил през кариерата си. Така бившият капитан на Юве, въпреки че имаше достатъчно време за работа, избра да започне с по-скоро „маркетинговата" схема 4-2-4.

Добре е да кажем няколко думи и за

нелошата трансферна политика.

За 10,5 мил беше привлечен играчът от Байер Артуро Видал, който трябваше да замести изключително грубия през миналия сезон Мело. Дойдоха още сравнително анонимните Джакерини и Естигарибия и нелошият десен бек от Лацио Лихтщайнер.

Също така бяха изплатени целите суми за нападателите Матри и Куалиерела, които дотогава играеха като преотсъпени с опция за закупуване.

Мело отиде под наем в Галатасарай, а Мота - в Катания. Акуилани беше върнат на Ливърпул, които от своя страна го пратиха в Милан.

Пирло беше натирен от „росонерите" и Ювентус му предостави възможност за изява в края на неговата кариера.

Останалите трансфери бяха твърде незначителни, за да заслужават коментар върху цената или качествата на конкретния играч.

И така, отборът запиочна с нелоша група футболисти. В първия мач с Парма на новия „Ювентус стейдиъм" Конте заложи на 4-2-4, но още през воторото полувреме осъзна грешката си. Той имаше страхотни халфове и бе грехота някой от тях да стои на резервната скамейка.

Антонио показа една изключителна

тактическа гъвкавост,

способност да се учи от грешките си и да мотивира играчите си.

През целия сезон той използва:

- 4-3-3 в 15 мача, в които постигна 10 победи, 5 равенства, 0 загуби. 25 отбелязани гола и 6 допуснати;

- 3-5-2 в 13 двубоя, в които 8 п., 5 р., 0 з. Голова разлика 26:7;

- 4-4-2 в 5 мача, 2 п., 3 р. Г. р. 9:5;

- 4-2-3-1 в 3 двубоя. 2 п., 1 р., Г. р. 6:1;

- 4-1-4-1 в 2 мача.1 п., 1 р. Г. р. 2:1.

Но не толкова тактическата постройка беше интересна, а това което Конте изискваше от своите футболисти и това, което те показваха на терена. Далеч съм от мисълта, че футболът, представен от Ювентус този сезон, може да се сравнява като качество с тоталния футбол на Аякс от 70-те или на Спартак (Пловдив) през 1963, или, още по-малко с отбора на Интер от 60-те и „катеначото" на Еленио Ерера.

Но това, което Ювентус представи, характерно за горните два еталона за качествен футбол, беше

перфектна тактическа подготовка преди всеки мач и съвършеното й изпълнение на терена.

Нито един играч не остана изолиран в своята зона, нито един играч не бе замразен на дадена позиция с една единствена функция. И в атака, и в защита се включваха играчи от трите линии.

Една от тайните на Ювентус беше това, че във всяка атака Юве участваха петима футболисти: Матри, Вучинич, Пепе, Видал и Маркизио. Нерядко виждахме включванията на Лихтщайнер и на Киелини по фланговете и всичко това беше подкрепяно от „куотърбека" Пирло.

Играчите не действаха безрасъдно, забравящи защитните си действия, когато тръгнат напреди, нито пък обратното. Никога Юве не излезе иззплашен от противника си, така че в атака да действа сам и безпомощен нападателят на отбора, независимо от неговото име.

Тази тактическа постройка и начин на провеждане на двубоя бе копирана от Барселона на Хосеп Гуардиола и техния „тики-така" футбол. Освен че във всяка фаза на играта Ювентус разполагаше с числено предимство над съперника, то и начинът на предвижване бе предварително репетиран. Винаги около топката имаше поне трима футболисти на Ювентус, образуващи т. нар. „триъгълник", като човекът държащ кълбото в момента да има възможност да подаде на не повече от 5 метра на двама свои съотборници. Това помогна и изключително много на Пирло да постигне впечатляващата си статистика от успешни пасове!

Също така му позволи неговата форма да бъде съхранена през целия сезон (той изигра 37 мача). На 32 години издръжливостта и скоростта не бяха предимствата, които трябваше да се търсят в играта на Андреа и Конте създаде един малък „басейн" в който

Пирло беше господар.

Всичко това нямаше да бъде възможно без изключителната работоспособност на Видал и Маркизио. От своя страна номер 8 и номер 22 в Юве постигнаха перфектен синхрон помежду си и никога не оставиха Пирло да се бори сам в отбрана. Когато Видал беше напред, Маркизио заставаше на позиция, чакащ някоя удобна топка за далечен удар, но и готов бързо да се върне назад, покривайки празните пространства в халфовата линия и защитата, както и обратното.

Нерядко Видал заставаше в зоната на десния краен защитник на мястото на Лихтщайнер, докато Щефан атакуваше.

Най-впечатляващото в играта на Юве бе този почти нереален синхрон.

Не в един и два мача, когато швейцарецът, устремен в атака, губеше топката, той дори не правеше услилие да се върне на стандартното си място, а просто отиваше вместо Видал до Пирло, а Артуро заиграваше като защитник, докато топката не бъде върната в притежание на Ювентус. При последвалата атака двамата отново разменяха местата си.

Нареждането на Конте - играчите да стоят близко един до друг, спомогна и за постигането на един

уникален рекорд за Ювентус -

притежанието на топката в нито един мач не падна под 55% , като по този показател отборът бе номер едно в Италия ( 61%) и номер 3 в Европа след смятания за най-силен отбор в света Барселона и финалиста в Шампионската лига Байерн.

И не само това.

Процентът на успешни пасове през сезона беше 85%. Спечелени двубои за топката - 53%, при вдигнати едва 69 жълти картони и само 4 червени.

Този страхотен контрол на играта във всичките 38 мача доведе до 21 сухи мрежи за Буфон. Извършени само 15 нарушения средно на мач при 24 чисти отнемания на топката.

Юве допуска едва 9 удара към своята врата и блокира 2. Тази страхотна статистика в защита се повтаря и в офанзивен план.

Ювентус отправя 19 удара към вратата на противници, от които 7 в нейните рамки.

В течение на сезона, с всяка променена схема, с всяко провеждане и затваряне на мач

Конте израстваше като треньор.

Той изучаваше всеки един противник, подготвяше индивидуално футболистите си за всеки мач

Ювентус беше перфектно подготвен в 37 от 38 си мача, в които „Старата госпожа" надиграваше съперниците си в 75 % от игровото време. Може би само в дербито Милан - Ювентус на „Сан Сиро" Конте сбърка, излизайки с трима в защита срещу бързоногите нападатели на противника. След почивката те обаче не издържаха на темпото, още повече, че халфовете на „росонерите" са на възраст, и през второто полувреме Юве заигра 4-3-3, а домакините се затвориха и трябва да бъдат щастливи,че изобщо взеха точка.

Основна роля изигра и целия щаб, който се погрижи

физическата форма на Ювентус да бъде на топ ниво, така че през целия сезон контузиите да са сведени до минимум.

Трябва да отдадем заслуженоти и на специално създадената диета от медицинския екип, която на няколко пъти беше похвалена от Конте.

Когато говорим за генералната промяна в клуба, няма как да не споменем и

бижуто" - „Ювентус стейдиъм"

с 41 000 седящи места, всичките изцяло покрити. С около 51 % абонаменти карти в нито един от 19-те мача, стадионът не бе с посещаемост по-малка от 85% от капацитета си.

Новият стадион е първото съоръжение, което е собственост на клубен отбор в Италия и е най-новият и модерен в Европа. Със соларни панели, със система за събиране на дъждовната вода и използването й за напояване на 100% естествената трева. Стадионът е построен за около 150 милиона евро, а доходът само от билети е около 30 млн. само за един сезон.

 

Oще: алесандро дел пиеро  андреа аниели  андреа пирло  антонио конте  артуро видал  клаудио маркизио  луиджи дел нери  милан  милош красич  серия а  скудето  тактика  щефан лихтщайнер  ювентус  ювентус стейдиъм 


Още от Стани автор

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 04.06.2012, 10:04

1 Salsa Cubana Belfort | 04.06.201210:06

Великолепен анализ. Браво на автора, за мен това е истинска журналистика.
Фен съм на Милан.

Поздрави от Франция
   

оценка

+2 -0


Видео