Бербатов, сър Алекс и Манчестър Юнайтед – нищо лично | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Бербатов, сър Алекс и Юнайтед – нищо лично

Росен Терзиев 31.05.2011, 10:28 (обновена 02.06.2011, 12:28)

1 от 3 снимки Назад Напред

Бербо

Снимка: © Getty Images

В своите действия сър Алекс се ръководи само от интересите на Манчестър Юнайтед

"Това е ужасно признание, но в тази професия не можеш да си позволиш да си сантиментален. Моята работа е да ръководя Юнайтед, да постигам резултати и в този смисъл не съм по-различен, от който и да е мениджър. За мен не биха съдили по същия начин , ако нямах успехи. Когато почувствам, че нещо на терена върви в грешната посока, аз трябва да се намеся и да взимам решения. Това е нещо, което винаги ми се е удавало. Късметлия съм с това, че умея да взимам бързи решения. Като мениджър, човек трябва да може да го прави, дори и понякога да греши. Мен това обаче не ме притеснява особено, защото най-важна е именно възможността да се взимат решения".

Именно в тези думи на сър Алекс от 19 април тази година се крие разковничето на бъдещето на Димитър Бербатов. Колкото и да ни се иска на нас, българите, ситуацията с най-добрия български футболист през последните години по отношение на бъдещето му в Манчестър Юнайтед далеч не е първата подобна дилема пред Фъргюсън .

Макар и по различни причини редица стойностни играчи на клуба си тръгват през годините при най-малкото „необичайни" обстоятелства. В горепосоченото интервю сър Алекс говори за хора като Фил Невил и Ники Бът - юноши на Юнайтед от поколението на Гигс, Скоулс и Бекъм, които нееднократно демонстрират лоялността си към клуба. „Стигна се до един момент, в който ме беше страх да разговарям с тях, за да им кажа, че не са в стартовия състав. Не бе честно спрямо тях, защото те бяха добри футболисти имаха основна роля във възкресяването на Юнайтед.".

Добре, де, ще каже някой, но Бербатов далеч не е Бът или Невил. И това е вярно, но нека погледнем и други подобни примери. През 2005 г., след продължителна контузия и няколко конфликта с треньорския щаб на клуба, Рой Кийн прекратява договора си с Юнайтед по взаимно съгласие. В катализатор на разрива в отношенията му със сър Алекс се превръща изказване на капитана пред клубната телевизия, в което той остро разкритикува някой от по-младите футболисти на клуба.

Най-сериозни критики отнася един от лидерите на отбора в след-Кийновата епоха - Рио Фърдинанд: „Понеже ти плащат по 120 000 паунда на седмица и можеш да направиш 20 добри минути срещу Тотнъм, вече се мислиш за звезда" казва критично Кийн. Именно „освобождаването" на клуба от тежестта на бившия капитан е в основата на съзряването на някой от по-младите футболисти.

На 9 май, 2006 г., медиите съобщават, че отсъствието на Рууд ван Нистелрой от стартовия състав на Юнайтед срещу Чарлтън е продиктувано от сбиване между него и Кристиано Роналдо на тренировка. Холандецът се заял с Роналдо, че задържа прекалено дълго топката вместо да подава на съотборниците си и след последвалия конфликт му подхвърлил „Иди се оплачи на баща си". С това, разбира се, Нистелрой нямал предвид починалия по-рано през годината баща на Роналдо, а тогавашния помощник-треньор Карлош Кейрош. Два месеца по-късно холандецът преминава в Реал (Мадрид) - трансфер, за който много върли фенове на Юнайтед съжаляват и до днес, особено с оглед на 21 отбелязани гола в Премиършип през 2005/06 и последвалите 31 попадения с екипа на Реал във всички турнири през сезон 2006/07.

Излишно е да се обсъжда какво стана с развитието Роналдо в следващите два сезона, но за сравнение той се отчете със 63 попадения и 28 асистенции за две години, преди да поеме в същата посока като Нистелрой.

Не по-малко болна за феновете на Юнайтед беше и темата за напускането на Карлос Тевес, който, освен че публично подкопа авторитета на Сър Алекс, донякъде стоеше и на пътя на утвърждаването именно на най-скъпия футболист в историята на клуба - Митко Бербатов. Тогава решението на Фъргюсън бе в полза на българина, сега е в негов ущърб. „За мен всичко е черно и бяло" казва шотландецът по повод подобни решения и може би точно това е в основата на неговото треньорско дълголетие.

При всички случаи, на феновете на Юнайтед би им било трудно да си представят Бербо да завърши кариерата си в клуба. Той определено няма чертите на тотално отдадените юноши на „червените дяволи" Гигс и Скоулс, които от години подписват едногодиши договори, приемат ролите си на резерви в определени периоди от сезона, но и дават всичко от себе си, когато им се гласува доверие дори в последните минути на второстепенен двубой.

Още по-ярък е примерът с Оле Гунар Солскяер, също нападател и чужденец като Бербо, който като че ли в цялата си кариера в Юнайтед започваше от скамейката. Именно с впечатляващите си включвания той остана в историята на клуба и неслучайно е треньор на резервите на червените дяволи през последните години.

Всеки, който е гледал мач на Юнайтед този сезон, в който Бербатов влиза като резерва, ще признае, че българинът рядко успява да се запомни с нещо или да донесе обрат, а като че ли повече се концентрира върху това да демонстрира недоволството си, че не е започнал като титуляр. В крайна сметка това са и фактите в основата на решението на сър Алекс да не избере Бербо сред резервите на финала на Уембли за сметка на далеч по-доказалия се като златна резерва Майкъл Оуен.

В случаите с Ван Нистелрой и Роналдо, Фъргюсън избра и най-изгодните от чисто финансова гредна точка моменти да ги продаде, а какъв по-добър момент от сега за Бербо да бъде трансфериран като голмайстор на Висшата Лига.

Това ще донесе добри приходи за клуба в момент, в който редица трансфери на други постове са належащи, а също и ще осигури силен отбор за българина да продължи кариерата си.

В крайна сметка, единственото задължение на сър Алекс е да държи Юнайтед на върха колкото се може по-дълго и взимането на подобни трудни решения е неделима част от 25-годишната му кариера в клуба.

В почти неизбежното напускане на Бербатов няма нищо лично и колкото по-бързо българинът се отърси от подобни мисли, толкова по-бързо ще ни накара отново да се гордеем с неговото елегантно докосване на топката, уникален поглед върху играта и безспорен голов нюх - умения, по които много хора в Англия все още се прехласват.

Футболни легенди като Раул успяха да преглътнат подобен развой в кариерата си след далеч по-дълъг престой и по-грозна раздяла, та защо и Бербо да не може?

Oще: алекс фъргюсън  димитър бербатов  карлос тевес  кристиано роналдо  манчестър юнайтед  раздяла  раул  реал (мадрид)  рой кийн  рууд ван нистелрой 


Още от Стани автор


Видео