Денят, в който Отборът на мечтите на звездите от НБА загуби | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Денят, в който Отборът на мечтите загуби

Димитър Влаевски 07.06.2012, 13:41 (обновена 08.06.2012, 08:56)

1 от 3 снимки Назад Напред

Трейлър на филма "The Dream Team", продукция на NBA TV

Предисторията

През 1988 г. баскетболният отбор на САЩ губи от СССР на полуфинала на Олимпийския турнир в Сеул и за първи път при участията си на игрите не достига до финала.

В десетте олимпиади, на които американците играят преди това, те печелят девет пъти златните медали, като единствената им загуба е с 50:51 от СССР на финала на игрите в Мюнхен през 1972 г. Това е може би и най-скандалният мач в историята на играта - българският съдия признава победния кош на СССР в последната секунда, за който американците твърдят, че е след изтичане на редовното време, поради което отказват да се явят на награждаването и да получат сребърните си медали.

През 1989 г. Международната баскетболна федерация (ФИБА) решава да допусне до участие в олимпийските игри и професионалисти, което отваря вратите за звездите от НБА.
Баскетболната федерация на САЩ обаче не е толкова ентусиазирана от това решение, като мнозина се обявяват срещу участието на мултимилионерите от НБА в националния отбор, притеснявайки се, че последните няма да са много ентусиазирани да играят без каквото и да било заплащане, както и че ще отделят два месеца от лятната си ваканция след изтощителния сезон в лигата.

На Дейв Гавит, който е президент на Баскетболната федерация на САЩ и едновременно с това изпълнителен директор на Бостън Селтикс, обаче му хрумва невероятната идея да превърне участието в националния отбор в мечта за всеки баскетболист, като поканва трите най-големи звезди на играта да вземат участие, а именно Меджик Джонсън, Лари Бърд и Майкъл Джордан.

След като тримата казват "да" на поканата през 1991 г., място в олимпийския отбор на САЩ става възможно най-желаното нещо сред всички спортисти. Следващите поканени са Чарлз Баркли, Карл Малоун, Джон Стоктън, Крис Мълин, Патрик Юинг, Дейвид Робинсън и Скоти Пипън, а през 1992 г. последните две свободни места се заемат от Клайд Дрекслър и единствения колежанин Крисчън Лейтнър.

Така избраният състав веднага е наречен от журналистите и любителите на играта Отбор на мечтите. За треньор е поканен Чък Дейли, който е шампион на НБА с Детройт Пистънс през 1989 и 1990 г.

Първи мач - първа загуба

Звездите на НБА се събират за първи път заедно за тренировки в края на юни в луксозен курорт край градчето Ла Хоя, Калифорния. В този момент формата им обаче е далеч от очакваното. Джордан, Пипън и Дрекслър са приключили финалната серия в НБА само преди няколко седмици. Меджик не е играл професионално баскетбол почти година, след като през ноември 1991 г. шокира света с новината, че е носител на вируса на СПИН и се оттегля от НБА. Бърд е измъчван от страхотни болки в гърба, които го карат дълго време да отказва поканата за олимпиадата и единствено молбите на Меджик да играят за последно заедно го карат да се включи (именно сериозните проблеми с гърба ще накарат легендата на Бостън да обяви оттеглянето си от играта само месец след края на игрите в Барселона).

В същото време баскетболната федерация на САЩ подготвя отбор от осем колежани, който да служи за спаринг партньор на звездите по време на подготовката им за квалификационния турнир за олимпиадата.

Така на 23 юни 1992 г. срещу Отбора на мечтите се изправят Крис Уебър (бъдещата звезда на Голдън Стейт и Сакраменто, който съчетава най-доброто от експлозивността на Баркли и реализаторските умения на Карл Малоун плюс способността да вижда играта като Лари Бърд), Пени Хардуей (бъдещата звезда на Орландо, единственият баскетболист след края на кариерата на Меджик, който може да бъде сравняван с него), Грант Хил (бъдещата звезда на Детройт, притежаващ физическите качества на Пипън, комбинирани със стрелбата на Бърд), Боби Хърли (плеймейкър от калибъра на Стоктън, но притежаващ много по-голяма бързина и по-сигурна стрелба от далечно разстояние, който обаче претърпява тежка катастрофа, преди да дебютира в НБА и никога не успява да се възстанови напълно), Алън Хюстън (бъдещата звезда на Ню Йорк), Джамал Мешбърн (бъдеща звезда на Далас и Шарлот), както и още двама бъдещи играчи в НБА, които няма да успеят да оставят трайна следа в лигата - Ерик Монтрос и Родни Роджърс.

Първата среща между двата отбора става при закрити врати, поради което и никой не е сигурен в крайния резултат. Едно обаче е сигурно - след 20 минути игра (мачът трае само половината от нормалното игрово време според предварителната уговорка) колежаните побеждават Отбора на мечтите с около 8 точки (според едни резултатът е 62:54, а според други 88:80, тъй като крайният резултат е изтрит от таблото веднага след края на мача и преди да влязат журналистите по разпореждане на Чък Дейли).

"Биха ни здраво", спомня си по-късно Лари Бърд, "Аз бях много ядосан. Алън Хюстън ни уби със стрелбата си от тройката, а Боби Хърли ни довърши с бързите си пробиви. Никой от нас не искаше да го пази, защото никой не можеше да тича толкова бързо с него".

"Някои от тези момчета можеха да играят с нас. Уебър и Хардуей бяха невероятни, едно ниво над всички останали," добавя Меджик.

Този тренировъчен мач остава завинаги в историята на баскетбола, като с него са свързани и много легенди, независимо че кадри от него ще се появят за първи път едва 20 години по-късно - в документалния филм "The Dream Team"

"Чък Дейли нарочно загуби мача", твърди неговият помощник в Отбора на мечтите Майк Крижевски, "Ако видите колко време е играл Джордан и как Дейли правеше смените, без да променя нищо в хода на играта, той знаеше какво иска и то бе да загубим".

Реваншът

"Тези деца наистина ни изложиха, но ни направиха и услуга. След този мач нашето отношение се промени коренно, никой повече не си правеше майтап", казва Лари Бърд.

Мачът вероятно наистина да е променил отношението на звездите към задачата им да върнат САЩ на върха в баскетбола, а Чък Дейли може би е успял именно по този странен начин да направи от тези 11 суперзвезди отбор на мечтите.

Последното никога няма да узнаем, тъй като Дейли почина през 2009 г. без да коментира повече тази среща. Първата част пък завинаги ще остане в историята със златните олимпийски медали, които Джонсън, Бърд, Джордан и компания спечелиха в Барселона по-късно същата есен.

На следващия ден Отборът на мечтите излиза отново срещу колежаните, но този път в пълни 40 минути звездите от НБА разгромяват с 50 точки младоците. И Джордан играе много време.

За любителите на баскетбола документалният филм съдържа и кадри от "най-великия мач, в който съм играл," според Майкъл Джордан, а именно тренировката на Отбора на мечтите в Монте Карло преди самото начало на олимпиадата, в която Отборът на Майкъл се изправя срещу Отбора на Меджик.

Но за този мач и нощта в билярдната зала на хотел Амбасадор в Барселона, в която Меджик, Бърд и Джордан решават кой е най-великият отбор и баскетболист в историята на играта, ще ви разкажем следващия път.

Oще: барселона 1992  дрийм тийм  колежани  лари бърд  майкъл джордан  меджик джонсън  нба  олимпиада  олимпийски игри  олимпийски шампион  отбор на мечтите  сащ  ссср  чък дейли 


Още от Стани автор

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео