Вечерта, в която светът се научи да брои | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Вечерта, в която светът се научи да брои

Богдан Млъчков 09.07.2014, 13:03 (обновена 10.07.2014, 16:35)
фенове бразилия

Снимка: © getty images

За мнозина все още е трудно да повярват какво се случи в Бело Оризонте

Според всеобхватното чудовище, бълващо информация – наречено Интернет, немският е западногермански език, близък до английския и нидерланския. Защо обаче ние тук традиционно наричаме този език немски, а не германски? Много просто – на първо място самите немци не го наричат така и на второ - нашите прадеди са наричали онези чуждоземци, които издават неясни звуци, които не са означавали нищо за тях – немци, разбирай ‘неми’ – пришълци, изстрелващи от устата си същите звуци, каквито издават и хората, които не могат да говорят.

Статистиката сочи, че немският език се говори като роден от около 100 милиона души по целия свят. Авторът на този материал няма идея дали пък има статистика, която ни осведомява по въпроса колко души на земното кълбо по принцип имат удоволствието да говорят този така обиждан от мнозина език – впрочем преимуществено от хора, които си нямат и бъкел представа от него. В тази шарена статистика за повече забавление бихме добавили и геният на българския футбол и изключителен полиглот Христо Стоичков с легендарната му реплика от 94-та година.

Сигурно е обаче едно – без значение дали в родния си език светът има чуждици като ‘шайба’, ‘бормашина, ‘анцуг’ или ‘шлагер’, част от множеството немски думички, които са дълбоко вкоренясали в българския, то тази вечер земното кълбо се научи да брои... на немски. Торнадото, връхлетяло бразилската врата и натрошило на парчета мераците на селесао за световна титла у дома, умопомрачително много приличаше на ужасната градушка, гарнирана с буря, размазала София само часове по-рано. Бразилците унизително много напомняха на Агенцията за борба с градушките – сбирщина, която не знае какво трябва да направи, не знае как трябва да го направи и не на последно място – няма ресурси, за да го направи – да не забравяме, че Фред е еманацията на идеята за „фалшивата” деветка. Също както агенцията и цяла Бразилия към 16.30 местно време нямаше и ни най-малка представа какво унищожение ще настане 30 минути по-късно.

Eins. Zwei. Drei. Vier. Fünf. Sechs. Sieben. Седем парцала в бразилската мрежа, първите пет, от които само в рамките на 18 минути. Не е истина, няма как да е вярно. Няма как в сравнение с „златистите” бранители Данчо Милиев и Димитър Везалов да изглеждат като Франко Барези и Алесандро Костакурта. Привържениците на кариоките, изпълнили до краен предел арената в Бело Оризонте, не можеха да повярват на какво стават свидетели. Германските фенове – също. Шокът бе толкова покъртителен, че дори подобряването на рекорда на Луиш Назарио да Лима – Роналдо (или просто Феномена) за най-много голове на световни шампионати от страна на Мирослав Клозе остана малко встрани от светлината на прожекторите. А това направо си беше последният пирон в бразилския ковчег.

Седем на един не е просто най-големият разгром, постиган на полуфинал на световно първенство. Седем на един не е просто най-жестоката загуба за Бразилия на световно първенство. Седем на един не е просто най-голямата победа на Германия от близо осем години насам, когато маншафтът разби Сан Марино с 13 на 0 (знам, катастрофално е да сравняваш Бразилия с малкия европейски анклав).

Седем на един е най-голямото поражение в историята на бразилския футбол. През 1920 на турнира Копа Америка Бразилия губи от Уругвай с шест на нула. 94 години по-късно държавата, дишаща футбол, е в тотален шок и ужас.

Когато говорим за футбол и Бразилия е твърде банална репликата, че спорт номер едно за населението на страната на кафето е волейболът, защото футболът е религия. Ако мога да перифразирам легендарната реплика на Петър Василев – Петела, наистина: „Не зная, не зная какво ще става в Бразилия тези дни...” Не само тези дни, най-вероятно седмици, месеци, години, може би десетилетия.

Шамарът, който възпитаниците на Йоаким Льов нанесоха на бразилците, може да се сравни само с головете на уругвайците Хуан Скиафино и Алсиде Чигия, които отнемат световната титла от селесао през 1950 година в мач, състоял се пред 170 000 души на „Маракана”. Мач, в който бразилците повеждат, но това не е достатъчно. Мач, последван от самоубийства. Не, не искам да съм лош пророк...

Всъщност, знаете ли...

Всичко това беше толкова ужасно за кариоките, че даже беше прекалено. Убеден съм, че дори най-заклетите фенове на Германия са спряли да се радват активно след четвъртия гол – правили са го някакси фалшиво, по задължение. Дори им е станало жал. Поне мъничко. За милионите мъже, жени, деца и старци... Йоги и компания извадиха нож на умряло куче, а в такива моменти все се сещам за великия баскетболен треньор Джон Уудън и крилатата му фраза: „Когато мачът е вече спечелен, трите цифри са без значение.” Никой не може да ме убеди, че е геройство да унижиш петкратния световен шампион в родината му пред всички тези омърлушени физиономии...

За Бразилия това е най-тъжната вечер. А за всички останали – вечерта, в която светът се научи да брои на немски... с широко разплакани очи.

Oще: бразилия  германия  мондиал  световно първенство 


Още от Стани автор

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

4 boris | 09.07.201422:41

айнц, цу цвайн, цу драйн, цу дрън, цу дръндърътъ, дръндърътъ, дръндърътъдръндърътъ......... пий едно пий едно
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 03.11.2011, 16:10

3 NannyOgg | 09.07.201419:45

"Никой не може да ме убеди, че е геройство да унижиш петкратния световен шампион в родината му пред всички тези омърлушени физиономии."

Не зная какво е геройство, но знам какво щеше да бъде по-голямото унижение. Германия да спре да играе, да забави темпото или както искаш го наречи. Няма по-голямо унижение от това. Така че не смей да ми вкарваш съжалителни нотки.
Защото, колкото и слабо и отвратително да беше представянето им снощи, не забравяй, че ти говориш за Селесао. Говориш за отбора на Нилсон Сантош, Пеле, Гаринча, Зико, Сократеш, Роналдо, Роберто Карлош, Ромарио, Кака, Роналдиньо, говориш за футболния отбор, който е не просто еталон за красив футбол. Бразилия е футбол и футболът е Бразилия!
И аз съм убедена, че скоро те ще възкръснат като феникс и аз отново ще мога да се насладя на най-красивия футбол в света.

Поздравявам Германия, чийто футбол никога не съм харесвала. Точно така, до край, се играе срещу Бразилия.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 09.03.2013, 15:48

2 georgiev | 09.07.201416:51

@ Биро Винов

Поздравления, господин Винов. И аз мисля така, въпреки че никога не съм симпатизирал на Германия. Авторът се е опитал да напише нещо интересно, но не се разбира как точно светът се е научил да брои ?! Още по-малко има нещо общо немският език, който трябвало да наричаме германски ?! Оплел се е нещо. А какви деца, какви възрастни хора...? Полуфинал на световно е това - имаш ли възможност, вкарваш. Колкото повече, толкова по-добре... Можеш да спреш срещу Лихтенщайн и Сан Марино, но защо да спираш срещу Германия? Дано немците не станат шампиони.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.02.2012, 22:35

1 Биро Винов | 09.07.201415:56

Не, не е геройство. Просто си показваш манталитета на губещ. Бъди сигурен, че германците знаеха защо мачкат! Смешното е, че болшинството от спортн журналисти в България са абсолютни комици, а се мъчат да пишат подобни статийки. Вчера ме напуши първо на смях, после на гняв, когато Иво Ангелов изцепи в ефир, че никой никога не е връщал на Германия 4 гола....А всъщност това се случи съвсем скоро и противникът пак беше със златисти екипи. Това нашите бездарни журналисти няма как да знаят, но съм сигурен, че Тони Кроос и компания се сетиха за този момент още на игрището. В онзи мач Германия отнова газеше на терена....но реши, че мачът е свършил и бяха наказани. Втори път подобно чудо надали ще позволят някога да се случи....На полувремето в съблекалнята ясно се е чуло, че тези млади момчета могат да напишат история, която трудно ще се забрави....Как да изпуснеш момента, ще повече, че се изправяш срещу Бразилия - отборът който винаги си прави тънки сметки кога и дали изобщо да се напъва, как и колко време да печели време. И то не е само в този спорт. Когато си истински спортист и професионалист емоции на терена няма....играеш до последно и се доказваш....А точно немците след края на мача помогнаха на тъжните бразилци да станат на крака. Но след последната свирка може да покажеш състрадание.....защото това е спорт и се играе за да побеждаваш....Максимите на автора на тази статия важат за отборчета като нашия. Та нали точно Германия за няма и 30 години е срината из основи на два пъти....И винаги е ставала и се е превръщала в хегемон в Европа. Поклон пред немския дух и сила. Другата такава нация е много на изток и там се сервира суши...
   

оценка

+7 -0


Видео