Като Вивалди | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Като Вивалди

Борислав Орлинов 11.03.2016, 17:08 (обновена 12.03.2016, 16:12)
Джани Ривера

Джани Ривера изобщо не разчита на мускули. Играта му се осланя на техника, футболна интелигентност и неподражаем творчески поглед.

Нюкасъл, Англия. Времето е отвратително и потискащо, както винаги. Мястото? Далеч не най-подходящото някой творец да получи вдъхновение. Играят младежките формации на Англия и Италия, а един дебютант в редиците на „адзурите“ сякаш танцува с топка в крака под съпровода на бароков композитор.

Италианският младеж не притежава физическа сила – тънък и нежен, с тесни рамене и дълги крака. Уж идеалната жертва за английските здравеняци, особено на тежкия терен. Но роденият в Алесандрия Джани Ривера изобщо не разчита на мускули. Играта му се осланя на техника, футболна интелигентност и неподражаем творчески поглед. В пъти превъзхожда всички на терена и събира погледите върху себе си от самото начало.

През 1960 година е главно действащо лице в олимпийския тим на Италия, който остава четвърти на Олимпиадата в Рим. Веднага след това Милан плаща 200 хиляди долара на Алесандрия за Джани Ривера. А година по-късно футболният композитор е шампион и определен за най-добрия в страната. Наричан е „златното момче“, защото журналистите всеки път вплитат благородния метал в представянето му, опитвайки се да обяснят на читателите си, а дори и на самите себе си, невъзможните неща, които футболистът прави на терена – златен гол, златен пас, златен финт!

Джани Ривера действа със замах на терена. Движенията му са плавни и изчистени. Когато бележи голове, винаги го прави с премерена сила. Виртуоз в боравенето с топката. Флиртува с нея и винаги се опитва да направи трудното, понякога дори невъзможното. Не понася персоналната защита и често просто „изчезва“ от терена, когато го притиснат. „Чистокръвен жребец, а не впрегатен кон“, както го определя треньорът му в Милан Нерео Роко.

През годините Джани Ривера все пак натрупва малко повече мускулна маса. Физиката му обаче си остава по-крехка в сравнение с тази на останалите играчи. Въпреки това, никога не отстъпва в острите сблъсъци и не ги избягва. Владее средата на терена, откъдето дирижира играта. Всеки негов мач е като музикална композиция на „Рижия абат“ – Антонио Вивалди. Винаги демонстрира нещо различно и уникално. Не един или двама признават, че без Джани Ривера Милан е обикновен отбор. Италианецът е ценен не само като футболист, но и като личност. Когато владее топката, всички си отдъхват, защото знаят, че няма да сгреши.

Освен капитан на Милан, носи лентата и в националния отбор. Попълнил колекцията си от отличия, превърнал се в „Мистър Европа `69“, Джани Ривера е „персона нон грата“. Личност, която може да бъде докосвана само с кадифени ръкавици. Характерът му е капризен като природна стихия. Променлив като четирите годишни времена. Преди заминаването за финалите на Мексико `70, Ривера се обижда на селекционера Валкареджи, че е оставен на пейката срещу Швеция. Треньорът просто решава, че срещу огромните скандинавци, в центъра на полузащитата ще трябват мускули.

На Световното в Мексико Италия успява да излезе от групите, но на четвъртфинал се изправя именно срещу домакините. На полувремето резултатът е 1:1, а Джани Ривера не играе. Селекционерът решава да го пусне, изваждайки Мацола – футболист, с който Ривера е в остър конфликт и е ясно, че няма как да са заедно на игрището. Промяната веднага оказва влияние. Джани Ривера блести, прилича на зъбно колело, което досега е липсвало на часовниковия механизъм – сработва се идеално със съотборниците си. Обръща мача.

Италианецът обаче си остава странна птица с чепат характер. Отстраняват го от футбола за половин година и го дават на съд, защото обвинява съдиите, че взимат подкупи. Именно в тези 6 месеца той е най-нужен – Италия трябва да се класира на Европейското през 1972 година, а Милан да спечели титлата отново. Нито едното, нито другото се случва, защото без Джани Ривера нищо не е същото.

През 1975 година председателят на Милан решава, че му е втръснало от Ривера, нарича го „критикар“ и обявява, че би го продал на абсолютно всеки желаещ. Още на следващия ден много отбори проявяват интерес, но футболистът обявява, че никога не би играл за отбор, различен от Милан, където е и най-добрият му приятел – треньорът на „росонерите“ Нерео Роко. В крайна сметка приятелите остават заедно, а Джани Ривера продължава да играе за „червено-черните“.

Кой да очаква, че само няколко години по-късно в една миланска болница, двамата ще са цяла седмица заедно, Джани Ривера ще склопи очите на футболния си пълководец, а после ще плаче цяла нощ… същата 1979 година се разделя не само с най-добрия си приятел, но и с футбола.

Джани Ривера дава и взима всичко от играта. Попълва колекцията си от отличия във всички направления. Бележи 125 гола за „росонерите“, печели една Междуконтинентална купа, две Купи на купите, става три пъти европейски клубен шампион, вицешампион на Световното първенство в Мексико през 1970 година и е носител на Златната топка за 1969 година.

Капризен характер? Той е по-скоро човек, застанал срещу пошлостта, корупцията, безчестието и лицемерието във футбола.

Oще: алесандрия  джани ривера  евро 1972  европейско първенство  златен гол  златен пас  златен финт  златна топка  италия  италия национален отбор  кнк  междуконтинентална купа  мексико 1970  милан  нерео роко  олимпиада  олимпийски игри  рим 1960  световно първенство  серия а  титла 


Още от Стани автор

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.


Видео