Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как Шампионската лига се роди в калта на "Молиню"

„Помня, че помагах с единия от маркучите. Ако на Кълис не му беше дошъл на ума този номер, Хонвед щеше да победи с 10:0”, разказва прочутият треньор Рон Аткинсън, по онова време юноша на Уулвърхемптън, ангажиран да връща топките
„Помня, че помагах с единия от маркучите. Ако на Кълис не му беше дошъл на ума този номер, Хонвед щеше да победи с 10:0”, разказва прочутият треньор Рон Аткинсън, по онова време юноша на Уулвърхемптън, ангажиран да връща топките

Ако сте футболен фен, няма начин да не сте чували за Уулвърхемптън Уондърърс. Основан преди 140 години, отборът днес играе в Чемпиъншип, второто ниво на професионалния футбол в Англия.

Но през 1954 г. Уулвс, или още „вълците”, са провъзгласени за неофициални световни шампиони. И именно един техен мач срещу Хонвед (Будапеща) на стадион „Молиню” става една от причините да бъде основана Купата на Европа, предтеча на днешната Шампионска лига.

Каква е историята?

В началото на 50-те години футболна Англия се излага по най-гръмкия начин на международното поле. На Световното в Бразилия през 1950 г. създателите на играта падат не само от Испания, а дори и от САЩ (0:1), и отпадат рано от турнира.

След това идва митичният мач Англия – Унгария от 25 ноември 1953 г. На „Уембли” смелите маджари, начело с Ференц Пушкаш, бият с 6:3 в двубой, който според „Гардиън” е съдържал „най-хубавият= офанзивен футбол, игран някога на британска територия”. Всички издания го определят като Мача на века. Няколко месеца по-късно англичаните гостуват в Будапеща, където са разгромени с 1:7.

На Световното през 1954 г. Англия отпада в четвъртфиналите от Уругвай (2:4), докато унгарците стигат чак до последния двубой за титлата. Считани за най-силни в света, за тях не би трябвало да имат проблеми със Западна Германия. Но във финала, известен още като Чудото от Берн, немците грабват трофея с победа с 3:2.

През същата тази 1954-та военният Хонвед (Будапеща), който е в основата на унгарския национален тим, печели за четвърти път шампионската титла на страната си. А за зимата е предвидено голямо турне в Европа. Сред срещите в афиша е и тази с английския първенец Уулвърхемптън, насрочен за 4 декември. Изминала е година от онзи Мач на века на „Уембли”, завършил 6:3 за унгарците.

Въодушевени, медиите в Англия успяват да внушат, че това е моментът да се вземе реванш за позорната загуба. Аргументите са, че капитан на „вълците” е Били Райт – същият, който води Англия с лентата в онази кошмарна вечер на „Уембли”. А в Хонвед играят Пушкаш и още петима, участвали в този двубой. Рой Суинбърн, нападател на Уулвс, свидетелства: „Никога преди това не е имало толкова чест, заложена в краката ни…”

Така, с помощта на пресата, е внушено на всички, че мачът се явява нещо като колосален сблъсък между двата най-добри отбора от Англия и останалия свят.

Полудяването е толкова голямо, че дори „Би Би Си” решава да излъчи пряко по телевизията второто полувреме. Подобна привилегия в онези години има само един-единствен мач на Острова – финалът за Купата на Англия.

Но на почивката няма радостни новини за английските запалянковци, тъй като маджарите водят 2:0 с голове на Момчето със златната глава – Шандор Кочиш – и Ференц Махош. На трибуните на стадион „Молиню” 55 хиляди зрители са оклюмали. В този момент обаче мениджърът на Уулвс Стан Кълис разпорежда да започне поливане на игрището с вода. Нищо, че е валяло в продължение на цели четири дни.

„Помня, че помагах с единия от маркучите. Ако на Кълис не му беше дошъл на ума този номер, Хонвед щеше да победи с 10:0”, разказва прочутият треньор Рон Аткинсън, по онова време юноша на Уулвърхемптън, ангажиран да връща топките.


Номерът с наводненото игрище проработва, тъй като унгарците играят много комбинативен футбол. Но само на сух терен, а не в подобно мочурище. На помощ на англичаните идва и местният арбитър Рег Лийф, който малко след антракта свири много спорна дузпа. Джони Хенкок бие точно и резултатът вече е намален.

Джефри Грийн, специален пратеник на „Таймс”, пише: „Малко по малко Уулвс се върнаха към живота. Тичаха много и изглеждаше, все едно са доста повече от унгарците на терена. А самият терен вече беше станал на дебела лепкава кал. От трибуните на „Молиню” се чуваха ураганни скандирания, призоваващи към битка на живот и смърт”.

И футболната смърт на унгарците настъпва около четвърт час преди края. Само за две минути Суинбърн забива два пъти топката в мрежата им. Уулвс – Хонвед 3:2!

Питър Уилсън развълнувано предава за „Дейли Мирър”: „Вероятно никога през живота си няма да видим такова чудо. Или, ако все пак някога гледам нещо подобно, едва ли ще ми остава много живот…”

И понеже вече стана въпрос, че на този двубой се гледа като на сблъсък между двата най-добри отбора на Англия и останалия свят, ден по-късно „Дейли Мейл” излиза със заглавие: „Шапки долу пред Уулвс, световните шампиони!”

Само че от останалата част на Стария континент се раздават недоволни възгласи. Някой се сеща, че не чак толкова отдавна Хонвед е загубил от Партизан в Белград. Защо тогава на югославяните не е присъдена световната титла? Други отбелязват, че едва ли на такова тресавище като „Молиню” през второто полувреме може да се реши спор за подобен трофей.

Разбира се, решението идва от Франция – страната, която основава всички големи спортни институции и първенства. Барон Пиер дьо Кубертен създава МОК и олимпийските игри, Жюл Риме полага основите на ФИФА и световните първенства по футбол, а Анри Делоне създава УЕФА, която по-късно ще организира европейските шампионати.

Сега Габриел Ано, бивш футболист и треньор на френския национален отбор, а понастоящем журналист в спортния вестник „Екип”, лансира официално идеята да се сформира един истински международен турнир за клубове. Според него въпросът дали Уулвърхемтън е наистина чак толкова непобедим може да се реши само ако се проведе и ответен мач в Будапеща.

„А има и други отбори с висока международна стойност, като Реал и Милан например. Затова ще опитаме да лансираме идеята за създаване на клубен турнир. Ако не световен, то поне в Европа”, пише прочутият Ано на страниците на „Екип”.

Французинът среща подкрепа и от английска страна. Дезмънд Хакет от „Дейли Експес” коментира следното: „Не изглежда чак толкова трудно да се организира нещо като европейска купа за клубове. Вече има самолетни полети навсякъде. Нека съберем шампионите на всички страни от Европа и да играят на директно елиминиране. Представяте ли си какъв футболен бестселър ще се случи: Уулвс, Селтик, Хонвед, Динамо, Аустрия, Милан, Кайзерслаутерн и Расинг в един и същ турнир!”

Въодушевени, големите европейски отбори подкрепят идеята. Знаменитият бос на Реал – Сантяго Бернабеу – пръв пише, че застава зад новия проект.

След бързи консултации между ФИФА и учредената съвсем скоро европейска централа УЕФА е утвърден и регламентът. А на 4 септември 1955 г. в Лисабон Спортинг и Партизан завършват 3:3 в първия официален мач за Купата на Европа, както е кръстен турнирът. Точно девет месеца след онзи двубой на „Молиню”, от чиято кал се ражда идеята!

 

Най-четените