Балъков, Ван Перси, Де Роси: топ 10 на най-великите футболисти без титла | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Не-шампионите

Sportcafe , по Goal.com
22.08.2012, 15:30 (обновена 28.08.2012, 08:19)

1 от 7 снимки Назад Напред

Красимир Балъков, Щутгарт

Снимка: © Reuters

"Европейският бразилец" Красимир Балъков няма титла в кариерата си

10-ТЕ НАЙ-ВЕЛИКИ ФУТБОЛИСТИ БЕЗ ТИТЛА ОТ НАЦИОНАЛНО ПЪРВЕНСТВО ИЛИ ШАМПИОНСКАТА ЛИГА (СЛЕД 1992), ПО АЗБУЧЕН РЕД

Красимир Балъков

За един от членовете на идеалния отбор на Мондиал'94 казваха, че без проблем би бил титуляр за шампиона Бразилия, ако се бе родил там - несъмнено огромен комплимент, но и напълно заслужен от великолепния български плеймейкър. Въпреки блестящата си кариера и всеобщото уважение, този европейски бразилец има твърде малко трофеи в биографията си - Купа на Португалия през 1995 и на Германия през 1997. Балъков напусна родния си Етър, непосредствено преди "болярите" да станат шампиони на България. За пет сезона в португалския гранд Спортинг (Лисабон) той се превърна в легенда на клуба, но не успя да се пребори с доминацията на Порто и Бенфика. През 1995 премина в Щутгарт, където заедно с Фреди Бобич и Джоване Елбер оформиха магическо нападателно трио, признато за едно от най-класните в историята на Бундеслигата. За съжаление, тяхната магия така и не се трансформира в първостепенни трофеи.

Робин ван Перси

Когато през 2004 младият Ван Перси се присъедини към току що спечелилия дубъл Арсенал едва ли някой е предполагал, че осем години по-късно той ще си тръгне от клуба с всичко на всичко една Купа на ФА и един трофей "Community Shield". След труден първи сезон в клуба холандецът се наложи като наследник на своя сънародник Денис Бергкамп. След напускането и на други от звездите като Ашли Коул и Тиери Анри "топчиите" постепенно загубиха ролята си на фаворит. Самият Робин също изживя продължителен тежък период, в който бе контузен. Когато и Фабрегас си тръгна през 2011, нападателят сложи капитанската лента и реализира впечатляващите 37 гола за един сезон, а след това реши да преследва славата с Манчестър Юнайтед.

Даниеле де Роси

В забележителната си кариера, в която е играл само за Рома, Де Роси е най-отдаденият на каузата футболист на отбора, истински негов талисман. За съжаление, постоянната смяна на треньори и грешките в клубната политика допринесоха за това Рома да не триумфира отново със "скудетото" след 2001, година преди халфът да се присъедини към мъжкия отбор. Де Роси, който има цели четири сребърни медала в Серия "А" наскоро отхвърли предложение от богатия Манчестър Сити, заявявайки, че иска да остане до края на кариерата си при "вълците". Това негово решение накара мнозина да се усъмнят, че изобщо някога световният шампион от 2006 ще спечели титла на клубно ниво.

Юри Джоркаеф

Една от звездите на френския национален отбор, победил в Мондиал'98 и Евро 2000, никога не успя да постигне подобни успехи в своите клубове - Монако, Пари Сен Жермен и Интер. Джоркаеф бе агонизиращо близо на четири пъти в Лига 1 (веднъж дори се размина с титлата заради голова разлика!) и един път в Серия "А", завършвайки на второ място. През 1999 Юри премина в немския Кайзерслатерн, година след като "червените дяволи" бяха спечелили титлата в Бундеслигата, но след това те не успяха да завършат по-високо от петото място.

Мат льо Тисие

Тромавият гений, реализирал 209 гола в 541 мача за Саутхемптън, остана верен на "светците" през цялата си кариера. Това от своя страна предпостави липсата на какъвто и да било трофей във визитката му, но Мат си остава една от големите легенди на английския футбол и Висшата лига. За съжаление, талантът му не бе оценен от няколко поредни мениджъри на националния отбор и той записа само 8 мача за Англия, без да участва на голямо първенство.

Гаиска Мендиета

Кариерата на баския халф също е още един пример за класен играч, който е бил на грешното място в грешния момент. Мендиета изгря за големия футбол с екипа на Валенсия в средата на 90-те, но след две поредни загуби на финала на Шампионската лига през 2000 и 2001 реши, че е време да смени обстановката и премина в Лацио за впечатляващите 48 милиона евро. С него в състава си обаче "орлите" не успяха да защитят "скудетото", докато Валенсия изкачи върха в Примера дивисион. Гаиска игра и под наем в Барселона, но престоят му там съвпадна със "сух" период за каталунците. Последвалото преминаване в Мидълзбро ознаменува края на шансовете му да стане шампион някъде.

Джузепе Синьори

Един от най-резултатните нападатели в европейския футбол изгря в скромния Фоджа, с който постигна промоция в Серия "А" през 1990 г. Скоро след това последва треньора си Зденек Земан в Лацио, но въпреки трите си голмайсторски отличия в калчото той стана жертва на изобилието от таланти в най-силното национално първенство по това време и така и не премина в отбор с реални изгледи да спечели "скудетото". Най-големият връх в кариерата му бе достигането на финал на Мондиал'94, загубен от Бразилия след дузпи, като тогава Синори остана резерва на Роберто Баджо и Даниеле Масаро.

Франсеск Фабрегас

Клубната кариера на Сеск винаги е носила отпечатъка на иронията на съдбата. Той напусна Барселона като тийнейджър, за да премине в непобедимия Арсенал на Арсен Венгер, но точно когато се утвърди в мъжкия отбор Челси на Жозе Моуриньо бе изместил "артилеристите" от лидерското място във Висшата лига. Фабрегас бе на крачка от европейската купа, но на финала на Шампионската лига през 2006 тимът му отстъпи именно на Барселона. Халфът продължи да вярва в проекта на Венгер и подписа осемгодишен договор, но пет сезона по-късно изгуби търпение и се завърна на "Камп Ноу". Точно когато отборът на Гуардиола предаде титлата в Примера на Реал (Мадрид) и в Шампионската лига на Челси. На 25 години и с хора като Меси около себе си, все пак може да очакваме, че тези празнини във визитката на световния и двукратен европейски шампион с Испания скоро ще се запълнят.

Роби Фаулър

Един от най-големите любимци на "Анфийлд" за всички времена бе безспорната звезда на Ливърпул по времето на мениджъра Рой Евънс и в началото на управлението на Жерар Улие. Фаулър бе с огромен принос за трофеи като Купата на ФА, две Купи на Лигата и дори Купата на УЕФА. През 2001 след требъла на "червените" той бе свързван с трансфер в Арсенал, който спечели дубъл. Роби обаче бе преминал в Лийдс вместо това. След престой и в Манчестър Сити нападателят се завърна в родния си клуб, който тъкмо бе триумфирал в Шампионската лига под ръководството на Рафаел Бенитес. През 2007 Фаулър бе и част от отбора, достигнал до финала в турнира, загубен от Милан.

Бернд Шнайдер

Байер е уникален случай в германския футбол. Въпреки че несъмнено са един от топ клубовете в Бундеслигата през последните три десетилетия, "аспирините" неспирно се разминават със спечелването на титлата, което им донесе прякора "Неверкузен". Един от играчите, пострадали от това развитие, е Бернд Шнайдер, който дойде на "БайАрена" през 1999 г. Плеймейкърът бе основен играч в отбора, завършил втори през 2000 и 2002 г. На европейския фронт нещата също не стояха по-добре, след като през 2002 немският тим загуби с 1:2 от Реал (Мадрид). За разлика от други играчи в списъка, Шнайдер не може да намери утеха и в националния отбор, като върховите му постижения с Германия са второ място на Мондиал 2002 и трето през 2006.

Oще: бернд шнайдер  гаиска мендиета  даниеле де роси  десетте най  джузепе синьори  красимир балъков  мат льо тисие  робин ван перси  роби фаулър  титла  франсеск фабрегас  шампион  шампионска лига  юри джоркаеф 


Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 01.06.2012, 09:44

7 Remember! | 24.08.201219:08

http://www.goal.com/en/news/1717/editorial/2012/08/22/3321843/de-rossi-van-persie-djorkaeff-the-best-players-to-never-win
Поне споменавайте, когато копирате дадена статия! Палав
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.03.2010, 22:57

6 beavis | 24.08.201212:21

Световната титла на Де Роси е спомената, както и тази на Джоркаеф - условието е да не са печелили национално първенство и Шампионската лига.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.09.2011, 20:36

5 Петко Христов | 24.08.201211:56

Имам само едно доуточнение - талисман и легенда на Рома е Франческо Тоти, но той не може да влезне в тази класация, а и за Де Роси не съм сигурен дали трябва да е тук - мисля, че стана световен шампион с Италия, а това не е никак малко.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 27.05.2012, 09:48

4 bull | 23.08.201200:26

Да, впоследствие забелязах, че става въпрос за футболисти, които не са взимали нито титла, нито ШЛ. Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 21.03.2012, 17:07

3 Dancho Lumbev | 22.08.201221:01

Защото Джерард е печелил ШЛ :-)
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.05.2012, 09:48

2 bull | 22.08.201220:29

А Стивън Джерард защо не е включен в тази класация?
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 29.02.2012, 21:17

1 Von Bl | 22.08.201218:23

Мат льо Тисие арстократ и по произход и на терена. Единствения футболист от висшата лига отиващ на среща с градския транспорт. На Олд Трафорт им трепереха гащите само,като чуеха името му. Харесвам /светците/.
   

оценка

+6 -0


Видео