Изкуството да си ренде | sportcafe.bg
Sportcafe logo

Изкуството да си ренде

Марий Цвятков
12.03.2011, 23:13 (обновена 22.08.2012, 13:00)

1 от 6 снимки Назад Напред

Рой Кийн

Снимка: © Getty Images

Да спориш с Кийно никога не е било добра идея...

10. Дейвид Бати - 266 мача, 59 жълти и 5 червени картона.

Бившият английски национал игра в продължение на дванадесет сезона в елита за три различни клуба - Лийдс, Блекбърн и Нюкасъл. С набитото си телосложение и дебелия си врат Бати приличаше по-скоро на борец, отколкото на елитен футболист и изобщо не прощаваше на свойте съперници. В началото на ХХI век полузащитникът бе в основата на изграждането на силния отбор на Лийдс, който успя да стигне до Шампионската лига и където се развиха талантите на Рио Фърдинанд, Алан Смит и Пол Робинсън. Заедно със съотборника си в Блекбърн Греъм Льо Соу по-късно създадоха особено идиотски куриоз, когато се сбиха помежду си на мач от Шампионската лига и двамата бяха изгонени. Дейвид Бати ще се запомни и с още едно нещо - именно той изпусна решаващата дузпа на осминафинала срещу Аржентина на Световното първенство във Франция през 1998 г.

9. Лий Кетърмол - 141 м., 45 ж. и 5 ч.

След малко повече от десет дена опорният халф на Съндърланд навършва едва 23 години, но това не му пречи вече да един от най-грубите играчи в историята на Висшата лига. Факт е, че бившият играч на Мидълзбро и Уигън има повече червени картони отколкото голове в кариерата си (само 4). Явно Лий не е внимавал м часовете по етика в училище, ако изобщо ги е посещавал. Младокът има потенциал да стане най-голямото «ренде» в историята на Висшата лига, тъй като му остават още десетина години кариера...

8. Луиш Боа Морте - 293 м., 64 ж. и 6 ч.

Бившият португалски национал в момента е собственост на Уест Хем, като преди това игра за Арсенал, Саутхемптън и Фулъм, където впрочем прекара най-силните си години. Габаритите му не са никак внушителни ,но това никога не го е спирало да влиза мъжки в единоборствата. Луиш започва кариерата си като нападател в юношеската школа на Спортинг (Лисабон), но 20-годишен е привлечен от Арсен Венгер на Острова, където се утвърди като полузащитник. Боа Морте винаги се е славел с «умението» да ir изпуска нервите си по време на мач и със сигурност е един от най-големите скандалджии, появявали се по английските терени.

7. Дънкан Фъргюсън - 269 м, 36 ж. и 8 ч.

Висок 193 сантиметра и тежащ 90 килограма, бившият нападател „газеше" противниковите защитници наред, като това му качество далеч надминаваше голмайсторските умения, тъй като шотландецът има едва 68 попадения за 13 години в Англия (средно по пет на сезон). Там Големият Дънк, както беше известен, на два пъти игра за Евертън и веднъж за Нюкасъл. Основното „оръжие" на Фъргюсън бяха неговите лакти, с които е разбивал не една и две мутри. Преди това кариерата му в шотландския гранд Рейнджърс приключи по особено зрелищен начинпо особено брутален начин - след като разби с глава физиономията на защитника на Рейт Роувърс Джон Макстей, Фъргюсън дори лежа три месеца в затвора! Заради наказанието от една година, което получи от местната федерация, Дънкан се разсърди и отказа да играе повече в националния отбор. Подвизите на грамандия шотландец не се изчерпват с тези на терена, тъй като два пъти е завеждано дело срещу него за побой - веднъж от шофьор на такси и веднъж от рибар, пострадал от Фъргюсън в кръчмарско спречкване. През 2001 г. двама крадци правят грешката да се опитат да оберат дома на Дънк. Докато единият успява да избяга и има късмета да бъде заловен по-късно от полицията, на другия му се налага да прекара три дни в болница...

6. Пол Скоулс - 463 м., 90 ж. и 4 ч.

В последните няколко сезона не минава мач на „дяволите", в който те да губят в резултата и рижият Пол да не изпусне нервите си и да срита здравата някой съперник. Скоулс се придържа стриктно към мотото си : „ако не мога да те победя, дай поне да те контузя". Играчът определено иска да покаже на противника, че той е на негов терен и трябва да е „по-тих от водата", ако не иска да напусне терена с помощта на медицинския екип. Играещата легенда на Юнайтед е на второ място по получени жълти картони в историята на Висшата лига, а се прояви и снощи срещу Самир Насри в края на четвъртфинала за Купата с Арсенал, когато не стана ясно защо съдията не го изгони, ами му даде само жълт.

5. Алън Смит - 282 м., 66 ж. и 7 ч.

Полузащитникът на Нюкасъл винаги е бил безкомпромисен към съперниците си, още от както беше един от „бебетата на О'Лиъри" в Лийдс Юнайтед. Прекалената му борбеност на терена често го е освирепявала до червено и го е докарвала до безумни влизания, които му изградиха авторитет на един от най-грубите играчи в лигата. Не са много футболистите, които могат да овладеят пулса си, когато са близо до него по време на мач. Освен за Лийдс и за „свраките", Смит се подвизава три сезона и на „Олд Трафорд", където опита от собственото си лекарство - тежка контузия го извади от строя за близо година и половина именно като играч на „дяволите" и оттогава кариерата му тръгна надолу.

4. Вини Джоунс - 184 м., 39 ж. и 7 ч.

От Премиършип до Холивуд бившият уелски национал си остава лошо момче до мозъка на костите. „Квадратната глава" вкараше средно по толкова голове на сезон, по колкото и червени картони получаваше, а жълтите му далеч надминават тези цифри. Вини игра седем сезона в елита, като в шест от тях носи фланелката на Уимбълдън и само един на Челси. Защитникът си остава един от най-коравите и мръсни футболисти не само на Острова, но и в целия свят.

3. Лий Бойър - 389 м., 100 ж. и 5 ч.

Може да тежи едва 62 килограма, но е първенец по жълти картони в историята на Висшата лига. Миналия уикенд в мача с Уест Бромич футболистът на Бирмингам ги закръгли на 100 и вдигна доста летвата пред преследвачите си в тази класация. Бойър е направил феноменалните 342 нарушения в цялата си кариера в Англия, което грубо пресметнато ще рече, че всяко трето негово неправилно действие на терена му е носило официално предупреждение... Освен за настоящия носител на Купата на Лигата бившият национал е играл още за Лийдс, Уест Хем и Нюкасъл.

2. Патрик Виейра - 302 м., 81 ж. и 8 ч.

„Машина" е най-точното определение за чернокожия полузащитник на Манчестър Сити. Французинът получаваше толкова често картони в мачовете, колкото и пъти бе аплодиран от публиката най-вече на Арсенал, защото именно под ръководството на Арсен Венгер той изигра най-силните си години. Виейра мачкаше и газеше противниците си наред и нямаше равен в това, а и не са много играчите в историята на лигата, които могат да му съперничат по физическа сила. Въпреки дърварските си изпълнения на моменти, полузащитникът притежава отлична техника и докосване на топката, които го направиха един от най-добрите на неговия пост в света в годините, които прекара на „Хайбъри".

1.Рой Кийн - 366 м., 73 ж. и 10 ч.

Безспорният победител в нашата класация с уникална статистика! Бившият капитан на Манчестър Юнайтед е извършил едва 154 фала в своята кариера, което означава, че всеки втори му е носил картон! Със сигурност не беше добра идея човек да се шегува с него! Опорният халф бе истински боец в отбора на „червените дяволи" и все още е пример за всички новодошли на „Олд Трафорд". Голям футболист, голям грубиян, голяма личност. Забравете Кристиано Роналдо, забравете и Кантона - Рой Кийн беше най-важният футболист на Манчестър Юнайтед в ерата на Фъргюсън!



Видео