На вашите екрани - Лорина Камбурова | webcafe.bg
Webcafe

На вашите екрани - Лорина Камбурова

кристина димитроваКристина Димитрова
23.12.2017, 12:11 (обновена 25.12.2017, 18:30)

1 от 6 снимки Назад Напред

Лорина Камбурова

Снимка: © Мирослава Дерменджиева, Webcafe

Никой не е успял като избягвал среща със страховете си или се е крил зад рамки и клишета.

„Направи нещо голямо“ е мотото на новия бизнес телефон на Samsung - Galaxy Note8. От Samsung правят екрана „безкраен“ като премахват всички рамки от край до край. Резултатът е едно красиво извито и идеално симетрично тяло. Това е най-големият, най-потапящ екран на Galaxy смартфон.

В последните дни на отиващата си 2017 година заедно с премиум модела на Samsung ви представяме няколко човека, които заслужават да застанат под светлините на прожектора. Хора с потенциал, енергия, харизма и смелост.

Помолихме ги да напишат със S Pen стилуса на новия Note8 тяхната рецепта за успех.

На вашите екрани - Лорина Камбурова.

Лорина Камбурова - запомнете това име, защото през 2018-та година ще го чувате доста често. Тя е с главна роля в най-мащабната продукция, снимана у нас - сериалът  - "Скъпи наследници", който тръгва по bTV през януари.

"Аз съм Ана от село -  момичето с огромни мечти, които трудно мога да формулирам с думи. И по тази причина се забърквам в грандиозни проблеми. Освен това имам култова най-добра приятелка - Диана Фолка (актрисата София Бобчева), с която по-нататък в сериите пътищата ни се разделят. Защото в този сериал нищо не завършва така, както започва и нищо не може да бъде такова, каквото е било преди поредната драма", повдига завесата Лорина.

Ако случайно, при запознанство с нея сбъркате името й с Марина или Дарина, тя няма да се разсърди. Не е суетна, но недочулите поправя с ирония.

"Казвам им да ме наричат просто Петя и те малко се стъписват. Но повече не ме бъркат. Свикнала съм, защото името ми не е така популярно. Баща ми го е сънувал преди да се родя и е помолил майка ми да ме кръсти така. Идвам на този свят с името си".

Една от най-разпознаваемите й роли е на Лия от сериала "Връзки". Може би сте я виждали да пълзи като Покахонтас в снежната буря в последния клип на Стефан Вълдобрев. Неговата песен не е за любов, но пък този текст е за няколко вида обичане.

"Героинята ми Ана е различна от Лия. А аз самата нямам нищо общо и с двете. Нямам си дори и село, защото съм от Варна. Там си имаме море", шегува се Лорина.

"Освен това Ана няма смелостта да се изкаже, няма житейски опит и прави страшно безумни грешки. Честно казано, и от Лия, и от Ана научих своите уроци. Като например, че бунтарството може да се изрази и по цивилизован начин. Че не винаги, когато креснеш, ще бъдеш чут по начина, по който искаш. Иначе съм избухлива, защото вярвам, че не е хубаво да задържаш емоции в себе си, разболяваш се"

Говорейки с нея лесно разбираш, че Лорина е едно пораснало дете, експресивно до степен такава, че смеейки се кара минувачите също да се обръщат с усмивка. Стоим на ъгъла на "11-и август" и "Дондуков", където се разделяме след дълъг разговор с уговорката да й дам списък с любимите си книги.

От дума на дума се поразходихме из цяла Варна - град, вплетен в спомените на Лорина за детството й - минахме по малките улички на Гръцката махала, към 400-годишната църква "Малката Борогодица", където е кръстена, и после се отправихме към Варненския театър.

"От малка майка ми ме водеше на опера за рождените ми дни. Тогава изгледах "Укротяване на опърничевата", "Кармен", "Турандот", а по-късно прекарвах времето си сред стари перуки и театрален прах. Бях на 7 и редовно се катерехме с другите деца нагоре по витата стълба на втория етаж. Там беше нашият рай. Адреналинът ни се качваше, защото винаги го правехме минути преди да се излезе на сцената. Представлението започва, а ние, цялата трупа, се нижем в индианска нишка нагоре да слагаме перуките, да ги пипаме. Те бяха едни внушителни, отпреди 30-40 години. Имаше и шапки навсякъде. Там като стъпя винаги се събужда жестоката носталгия. Може би това е мястото, където съм прекарала най-ярката част от детството си".

Братовчед й, актьорът Стоян Алексиев, избра най-подходящия драматичен монолог за приемането й в НАТФИЗ - този на Герда, която разтопява вледенения от Ледената кралица Кай и връща сърцето му. Така Лорина става част от класа на професор Здравко Митков.

"Първото, което ми се наби в главата бяха думите на Здравко Митков, че професията на актьора е вид съревнование. "Вие трябва да знаете, че сте съперници", ни каза.

Което за нас, новоизлюпените актьорчета бе основополагащо изречение. То някак се загнезди в нас и направи пътя ни по-труден. Професор Здравко Митков ни изгради като силни индивидуалисти в конкурентна атмосфера, но и формира силни характери".

Лорина си дава сметка и за силните и за слабите си страни. Не формира комплекси, а се опитва да пребори недостатъците си.

"Личи си, че съм от Варна, защото никога не си затварям устата", казва със самоирония, характерна за завършилите НАТФИЗ в класа на проф. Митков. Макар да не е егоцентрична й е приятно, че по-големите актьори от нея вече я познават добре.

"В началото се притеснявах от силния диалект. Впоследствие - от това, че съм твърде ранима. Заради тази моя чувствителност към чуждата болка избягвам телевизията, някои неща, които се случват са безумни. Изкуството ми е патерицата. Ние, артистите сме с единия крак в друг свят - пак създаден от емоции и чувства, но ненараняващ хората. Киното, театърът се опитват да оправят тези хора. Те носят знаците, чрез които разбираш какво не е добре в живота ти"

Казва, че успехът се усеща със сърцето и идва само тогава, когато работиш това, което искаш. В този ред на мисли е в пълна бойна готовност да провокира емоциите си, в което се корени и един от талантите й.

"Всеки актьор носи своята дарба. Затова трябва да сме несравними, не сме просто автобиографии, които режисьорите и продуцентите да сравняват", казва тя.

"Аз съм актриса през целия си живот. Майка ми и баща им никога не са казвали "не" на този мой избор. Правя всичко възможно да продължа да се занимавам с това. Неблагодарна работа е, няма финансова стабилност, независимо колко се трудиш, но за мен по-важното е, че правя това, което искам. Това е и рецептата ми за успеха. Никога не бих заменила живота си, за да съм добре платена на 8-часов работен ден в офис, ако ще да мога да пътувам и до най-далечните места с добрата си заплата".

Лорина се чувства една идея по-смела от другите. Казва, че има връзки "в облаците", защото е загубила и двамата си родителите. Не е проблем да говорим по темата, но смятаме да погледнем от една различна страна.

"Чувстваш се безкрайно самотен през целия си живот, особено на големи събития, на които няма кого да поканиш. От друга страна знаеш, че всичко, което си пожелаеш ще се случи. Защото горе имаш цяла охрана - стои и те наблюдава. Чувството е все едно си на ръба и аха да паднеш, но знаеш, че в последния момент ще паднеш на облаци, на меко, че нечии ръце ще те хванат"

Може би заради тази лична своя болка актрисата предпочита сложните персонажи с тежка биография. На сърце й е Тенеси Уилямс, който е писал за семейството си, за проблемите с майка си и сестра си, за хомосексуалността си.

"Тези персонажи, които разголват душата си и преживяват жесток катарзис пред публиката, точно те са ми най-интересни. Може би бих изиграла самия Тенеси Уилямс, но е твърде тежко. Самоизмъчвал се е години наред в търсене на покоя със самия себе си. Ние актьорите го правим често, страдаме в повече. Може би всеки го прави всъщност".

Трудните роли за Лорина започват в НАТФИЗ, където не се свени да каже, че не е била сред най-добрите.

"Тъй като съм се занимавала с мюзикъли преди това, не знаех много за работата с текст и актьорската игра. Като бяхме малки никой не бе сядал с нас да правим драматургичен анализ. И първите години в Академията трудно се оринетирах какво точно се иска от мен да направя с даден текст. И докато моите по-напреднали колеги излизаха навън, можеха да почиват и да се радват на студентството си, аз стоях на чуждите репетиции, слушах чуждите реплики и забележките на професора към колегите ми - какво иска той от всеки звук, от всяка запетая. И така прекарвах часове, гледайки другите как правят откъсите си, за да събера кураж да премина напред. Записвах си чинно и в един момент направихме откъс от "Олеана" на Дейвид Мамет. Може би с тази роля станах добра".

Следва още по-трудна роля в "Графинята" по Оскар Уайлд. Тогава Лорина припознава този автор, който хем е магичен, хем реалистичен. Получава и пиесата „Целувката на Юда” от професора си Здравко Митков. .

"Когато пелената от илюзии се вдигне и остане голата истина, че няма пълно щастие в живота, започваш много да харесваш такива изстрадали автори. Изведнъж."

А в изкуството Лорина харесва неизвестността. Казва, че това е най-големият й страх и се изправя челно срещу него, за да го преодолее.

"Ако искаш да работиш като професионален актьор, трябва да имаш самодисциплина - къде излизаш, с кого говориш, как се храниш, спиш ли достатъчно. Важно е да имаш стойностни хора край себе си, от които да учиш. Защото аз имам цялото време на света да правя каквото аз искам. Което е нож с две остриета. Тази професия ти дава да правиш много неща и същевременно не търпи да я пренебрегваш или да е на втори план."

И макар все още да е влюбена в театъра, казва, че камерата е най-дългият й любовник. След връзки се снима в турския филм "Ездачи", а след това се захваща с най-дългия сериал сниман у нас  - "Скъпи наследници". Той е за една разединена фамилия, която е събрана да живее в семейната къща на село. Всички роднини трябва да заживеят заедно и да се преборят за пари от наследство.

"Тези хора имат корени в това село, просто се връщат у дома си и се запознават с нас, местните. Започват да се създават серия отношения. Имахме много тежки снимки през четирите сезона. Зимата, когато трябваше да снимаме, всички актьори сядахме един до друг да се топлим до камината навлечени с термобельо и по 5 чифта чорапи. А за кадъра трябва да изглеждаш не зъзнещ, а дори разгорещен. И въпреки премеждията, не бих заменила тази година и половина от живота си за нищо.

Натрупах титаничен опит. Разбрах плюсовете и минусите в играта си. Пожелавам на всеки актьор в България да му се случи нещо толкова дълго и голямо, защото ако съумееш да се осъзнаеш в правилния момент къде си, после нищо не може да те събори в професията. Преоткриваш се, проверяваш се, велико е!"

В същата тази задъхана година любовта спохожда актрисата в най-неподходящ момент. Но се оказва, че времето няма значение.

На хаус парти тя се запознава с настоящата си половинка - Георги. Свързва ги музиката и двамата стават приятели. Той е финансист, който работи като DJ в свободното си време. Живее в САЩ, където Лорина прекара близо месец това лято.

"Какво за любовта... знам, че преди нея трябва да има приятелство. Защото ние първо се сближихме като хора и после станахме гаджета. Той не обича да е в светлината на прожекторите. Когато ни поканят в предаване, смята, че не е интересен. Срещнах го в ужасен момент от живота си. Нямам опит с мъжете много, защото си имам моите белези от раздялата на родителите ми. Просто става така че от грешките на възрастните страдат децата. Години наред живеех с травмата от това, за което никой не те е подготвил. Децата трябва да знаят, когато някой си отива, когато нещо не е наред. Защото колкото и да не разбират, се чувстват излъгани".

С приятеля й Георги нямат проблем с временните раздели докато той е отвъд Океана, защото от самото начало сключват сделка да се пазят от драми и сълзи.

"Щастлива съм, никога не ми е скучно с Георги - влюбена съм в най-добрия си приятел. Макар да е финансист, изкуството извира в него. Усеща музиката, има око за фотография. Не се натрапваме един на друг. Използвам си времето да работя над себе си и смятам, че в една здравословна връзка няма обсебване. Като сме заедно градим спомени, а като сме отделно ги планираме следващите. Не бързаме за никъде"

И макар да не бърза, Лорина е доста заета.

От четири години е музикална половинка в дует с друг актьор - Росен Пенчев. Отнема им точно толкова време, за да станат достатъчно известни и харесвани, за да ги засипват с ангажименти.

"В България да се занимаваш с музика е също нож с две остриета. Трябва да си готов за жертви и интриги. Но както казах правя това, което харесвам и нямам планове. Най-хубавите неща се случват полу-спонтанно и леко организирано".

След това интервю срещнах Лорина пред коледната елха в най-големия студа в градинката на "Кристал" през уикенда. Дуетът имаше нещо като импровизирано участие. Температурите бяха минусови. Предаваше на живо с мобилния си в социалните мрежи и след първия куплет на първото парче вече бе събрала група ентусиасти край нея. Не носеше никакъв грим - както винаги, а бузите й са мораво червени от хапливия вятър

"Не, не е руж. Не нося грим, защото лъжа себе си и хората. За мен гримът крие цялата ми външност".

Харесва лицето си, смята че прилича на типична българка. Няма против да я сравняват с италианка, французойка и дори индианец, ако това ще й донесе ангажимент за реклама, филм или театрална роля. След 10 години се вижда по същия начин. За себе си е научила, че трябва да отстоява принципите си, защото никой няма да го направи вместо нея и че всеки сам трябва да търси пътя си в неизвестното - дори да среща ножове с две остриета. Но с тази облачна охрана, смее ли някой да спре Лорина по звездния й път.

А снимките за фотосесията бяха в галерия Portrait, изискано, но и закътно място на Малките пет кьошета, където можете да се видите с приятели на по питие или да организирате фирмено събитие.

Фотограф: Мирослава Дерменджиева
Грим: Росина Георгиева
Облекло: Armani Exchange
Бижута: Folli Follie
Локация: Галерия
Portrait

Oще: btv  samsung  samsung note 8  актриса  връзки  интервю  лия  лия от връзки  лорина  лорина камбурова  натфиз  покахантас стефан вълдобрев  професор здравко митков  сериал  скъпи наследници  софия бобчева  стоян алексиев  фотосесия 


Още от WEBCAFE BLACK

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

58398
Изпрати текст

Изпращайте ваши материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме в Стани автор Редакцията не публикува текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи. Някои от текстовете се редактират с оглед на по-добрия изказ.