Амели Нотомб като герой и лошо момиче | webcafe.bg
Webcafe

Амели Нотомб като герой и лошо момиче

Иван Димитров
07.02.2017, 09:15 (обновена 08.02.2017, 09:45)

1 от 3 снимки Назад Напред

амели нотомб

Снимка: © Колибри

Амели Нотомб има специално отношение към словото и е сред малцината, които имат това отношение в един все по-нелитературен, злободневен и неграмотен свят

Амели Нотомб е ексцентрична белгийка. Известна е с шапките си, с яркочервеното си червило и с това, че ходи облечена в черно. За нея писането е начин на живот, така че всяка сутрин тя става в четири сутринта, пие зелен чай и сяда да пише. На ръка. С химикалка.

Има силна връзка с Япония, където е родена в белгийско аристократично семейство, но след това живее и в Китай, Ню Йорк, Бангладеш, Бурма, Обединеното кралство и Лаос. По-късно се връща да работи в Япония като до голяма степен преживяванията й там я довеждат до писането. От публикуването на първия си роман „Хигиена на убиеца" през 1992 г. публикува по една книга годишно.

„Новата Нотомб" се появява през всеки септември, а самата авторка в интервю от 2006 признава, че крие в чекмеджето си още трийсетина непубликувани романа.

Докато се чудим с какво количество е нараснала бройката до днес и се възхищаваме на работливостта й, разгръщаме последното й издание на български - романът „Петрония", който излиза под шапката на нейните български издатели от „Колибри". Книгата е тънка, но това е в стила на Амели Нотомб, а тя е от авторите, при които размерът не е от значение.

Основната тема, която книгата сама задава, е алкохолът. Пиенето като изкуство, като талант, като старание. Романът е доста (но не изцяло) автобиографичен, а главният герой е Амели Нотомб (но не съвсем). Тя си търси компания за по чашка и я намира в лицето на младата Петрония, едно очарователно, доста грубо лошо момиче, което изцяло контрастира с образа на Нотомб - фин, изтънчен, крехък, на моменти леко снобски.

Това е началото на едно приятелство, което далеч не се изчерпва със „за по чашка". Връзка на един пишещ човек с друг пишещ човек. Игра между две противоположности, които ту се привличат и сякаш залепват един за друг, ту се отблъскват с трясък и грохот.

Атмосферата на тази връзка е потопена в мехурчета от шампанско, срещи с читатели, заведения и ресторанти, а действието е разтеглено в годините, откакто Амели Нотомб е още установяваща се писателка в Париж до годината на публикуване наПетрония" (2014г.).

Безкрайно интригуващото в случая е по какво си приличат двете Амели Нотомб - тази от истинския живот и тази, която съществува само на страниците на романа. Романът започва със среща с читатели и това е една от темите, които се срещат от време на време в разказа. Чий е авторът на тези разсъждения? Чии са мислите за алкохола? Няма как да отговорим на тези въпроси, можем само да продължим да си блъскаме главата. Защото в същото време Амели Нотомб от романа става и пише в четири сутринта също като своята авторка.

Облечена е в специална японска дреха, докато прави това (също като своята авторка). Известна е с екстравагантността си (също като своята авторка).

Така една от двете същински теми на романа става въпросът по какъв начин един физически автор се претворява в свое фикционално копие. Амели Нотомб си дава ясна сметка за това. Най-малкото много умело го използва, за да обърне представите на читателя, за да му удари един здрав шамар. За да се подиграе с буквализма на времето, поради който мнозина от читателите ще си помислят, че става дума за изцяло автобиографично четиво, защото такъв е денят - повърхностен, буквален, блудкав.

По същия начин може да се каже, че темата за алкохола служи по-скоро за кукичка, за която да се закачи читателят, за да може той също като алкохола да поеме литературната субстанция на романа - добре охладена и поднесена в кофа с лед.

Интересна би ми била реакцията на редовия читател, който не познава нейното творчество. Който ще се хване на клопката, която тя с детска игривост залага, за да когато дойде моментът, читателят загуби почва под краката си.

Ако читателите снимаха видеоклипове с реакциите си, вероятно би се получил ефектът от някои сцени на Game of Thrones. За съжаление такива видеоклипове не се правят, но всеки може да поиграе с въображението си. Картинката е наистина забавна.

Втората основна тема е заложена в персонажа на Петрония. Докъде може да стигне артистът в създаването на изкуството си? Естествено, че отговорът на този въпрос варира за всеки отделен артист. Но Петрония наподобява на ранната Марина Абрамович, която се поставя като обект в пространството и оставя на зрителите да използват тялото й, както намерят за добре.

Напомня това как ранната Абрамович се блъска в стена в продължение на час и нещо, как си бие шамари с партньора си или двамата се събличат чисто голи и правят порта, през която зрителите трябва да минат, отърквайки се в тях. И всъщност до каква степен Петрония е проекция на Амели Нотомб? Дали тя пише книгите, които би искала да напише Нотомб? Или прави това, от което Нотомб се страхува? Или е просто един наистина плътен, но изцяло противоположен образ на своята авторка.

Най-важното е, че става дума за роман, в който личи майсторство, неподражаем стил. В който си личи, че неговият автор става всяка сутрин и пише по няколко часа на ден. В който става ясно, че Амели Нотомб има специално отношение към словото и е сред малцината, които имат това отношение в един все по-нелитературен, злободневен и неграмотен свят.

А това е повече от достатъчно, за да поискаме да го прочетем.

Oще: амели нотомб  белгия  книга  книги от амели нотомб  колибри  коя е амели нотомб  нова книга  нови книги от колибри  петрония  япония 


Още от Ad блок

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.