Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Четири прахосмукачени истории

Истории, в които направо може да се каже, че прахосмукачките са главен герой. Защото, искат или не искат, нещо са променили за добро...
Истории, в които направо може да се каже, че прахосмукачките са главен герой. Защото, искат или не искат, нещо са променили за добро...

Гледах наскоро в интернет едно коте, ама малко и пухкаво такова, да се вози на прахосмукачка. При това върху истинска прахосмукачка със съвсем сериозен вид и размери. Чистещият (този път мъж, каква изненада!) я влачеше с все сила из хола си, а котето се беше побило върху нея, сякаш му принадлежи, и си се лашкаше напред назад невъзмутимо.

Посмях се на това видео и покрай него се сетих за няколко лични мои истории с прахосмукачки. Истории, в които направо може да се каже, че прахосмукачките са главен герой. Защото, искат или не искат, нещо са променили за добро...

Прахосмукачката трезор

Като дете си имах любима приятелка. Казваше се Теди и живееше в съседния вход на моя панелен блок. Играехме почти всеки ден след училище, а игрите ни бяха съвсем момичешки. Един ден играта ни се завъртя около празници и годишнини (техните на Теди щяха да празнуват десет години от сватбата) и моята детска приятелка реши да направим нещо като генерална репетиция по повода. "

"Аз съм майка ми като булка, а ти си леля ми като нейна шаферка", разпореди Теди, изгледа ме дяволито и за секунди домъкна разкривена табуретка, която подреди пред врата на гардероба.

След секунда вече се беше покатерила отгоре й, а малките й детски пръстчета чевръсто измъкваха голяма, дървена кутия от най-високия шкаф - „Това са бижутата на мама!" , каза и... отвори капака.

А отвътре изскочи цялото събирано през абитуриентски вечери, кръщенета, сватби и раждания семейно злато. Не можех да си затворя устата от удивление, а Теди припряно окачваше герданчетата по себе си. Помолих я да пробвам едно. "Това с ангелите?! Не!" категорично отказа моята уж най-добра приятелка и силно го дръпна от ръцете ми.

А то просто каза пук и висулката с ангелчетата се търкулна на пода някъде в небитието на дома. И изчезна. Търсихме половин час, после още толкова с разревани очи, но ангелчетата изглежда бяха отлетяли завинаги. Теди седна уморена на спалнята, заяви, че майка й ще я убие и накрая излезе с конструктивен план - да изпрахосмучим стаята! Така пък може и да се появи отнякъде.

Речено-сторено. Измъкнахме шумната и едра като съветска труженичка руска машина и започнахме усилено да чистим. Преминахме по няколко пъти из цялата стая, а на последното кръгче в стаята влезе майката на Теди. Чула, че прахосмукачката работи и решила да види какво правим. Не можеше да ни се нарадва на ентусиазма да си почистим, след като сме си играли!...

Накрая дойде най-важният момент.

Залостихме вратата, измъкнахме прашната торбичка и кашляйки и кихайки започнахме да ровим в нея. След секунда ангелчетата се показаха в ръката на Теди. После дойде следващата изненада - изпод събрания домашен прах се изтърколи чифт страхотни, стари обеци висулки, закачени една за друга! „Обеците на баба!", изкрещя Теди!...

Половин час по-късно двете доволно ближехме огромните си сладоледени мелби, спретнати в знак на благодарност от майката на Теди. Поводът - загубените преди месец обеци, сватбеният подарък от бабата на Теди за майка й - от свекърва за снаха. Бяхме предотвратили тих семеен скандал.

Ето така една беля се превърна в щастлива развръзка, благодарение на прахосмукачката!

Прахосмукачката актьор

Ще играем Малкият принц и аз трябва да направя боата, глътнала слон". Това каза след детска градина детето ми един ден и седна да си плаче на дивана. Не искала да прави змии, че били гадни, защо все тя трябвало да прави гадни неща като глътнати слонове и последно - ние няма да можем никога да направим боя, глътнала слон!

Брей, майка ли съм аз или страхливка, казах си и взех да ровя из въображението си за подръчни материали, които могат да изградят този така поетичен образ на Екзюпери. И се сетих.

"Разбира се - казах си - прахосмукачката ще свърши работа!" И така. Хоботът си остана хобот. На върха му вместо широката четка, нанизахме тази за чистене на книги и ъгли - тъничка и сплескана. Залепихме й очи от плат, релефни.

Сложихме и змийско езиче от тел. Корпуса облякохме в стар, зелен пуловер, който натъпкахме, за да се образуват ония две издутини от картинката в книжката. Накрая като за опашка прикрепихме един стар маркуч от вече пенсионирана прахосмукачка и му налепихме нещо като люспи от хартия. Получи се съвсем истинска боа, глътнала слон!

На другия ден занесохме гордо творението в детската градина и събрахме очите на учителките и лелките. „Досега не сме имали толкова хубава боа!, похвалиха ни.

Важното обаче беше друго. Детето разбра, че всяко нещо може да бъде и друго нещо, въображението може всичко и от реване няма смисъл.

Ето така една прахосмукачка даде нов възпитателен хоризонт.

Прахосмукачката лингвист

Имам приятелка, която преподава български език на чужденци. Работи много, от тези отдадени на работата си момичета, дето след трийсетте иначе така гордите с кариерата им майки започват отчаяно да гинасърчават да се омъжват. Та и моята Мила така. „Жени се, бе, маме!" беше станало нещо като лайтмотив в дома им. Мила така и така не се омъжваше, защото нямаше за кого. Докато не се появи той.

Мил, симпатичен, артистичен и леко завеян французин, случайно попаднал в групата й по български. Прилежен, ученолюбив, но... за нищо на света не можел да се справи с българското произношение. Хеле пък с думата прахосмукачка! Било му невъзможно да произнесе това дълго съчетание от звуци, с всичките му там събрани ПР, СМ и ЧК, така неравномерно разделени с придиханито на Х-то! Като добър учител, Мила решила да му помага с прахосмукачката и си отделила час след работа за усвояване на думата. Застанали един срещ друг, Мила разделяла на срички, тактувала, рисувала, показвала звук по звук. Фнацузинът се вторачвал в нея, концентрирано гледал очите й, взирал се в устните й... и накрая я целунал!

Четири години по-късно Мила и Ерве са семейство, имат близнаци, които говорят и двата езика и куче, което не лае. Ерве определено знае български и може да казва прахосмукачка. Всъщност за по-кратко я нарича просто Ровентата...

Ето така прахосмукачката възпламени една любовна искра и събра двама души в интернационално семейство.

Прахосмукачката лично или Rowenta Silence Force 4A

Днес съм една голяма и отговорна съвременна жена с всичките произтичащи от това права и задължения. Довела съм нещата у дома дотам, че прахосмученето изобщо не е само моя работа. Моя работа обаче е изборът на прахосмукачка.

Покрай тези истински истории не гледам на нея само като на електрически уред, а по-скоро като на възможност вкъщи да вършим някакви недотам приятни домашни задължения, каквото е чистенето, по-леко и приятно.

Така че имам лично отношение към г-жа прахосмукачката и съм си избрала такава, с която се разбираме по няколко основни точки - да е възможно най-тиха, да чисти в дълбочина всякакви подови настилки, да има достатъчно добри и силни филтри, така че да не допуска прах у дома, да е маневрена, да има дълъг кабел, за да не се налага непрекъснато да я превключвам от контакт в контакт, да има добър набор от четки за всякакви случаи и, разбира се, да ми харесва на външен вид.

Rowenta Silence Force 4A е такава. Плюс още няколко неща, които мога да посоча като бонус:

  • Има цели три нива на филтрация, така че 99.9% от праховите частици са напълно отстранени;
  • Почистването на праха е безконтактно - има специална затваряща се клапа на торбичката, която те държи на почетно разстояние от събрания боклук;
  • Кабелът и маркучът заедно са с дължина около 11 метра, което ти осигурява свобода на дейстие;
  • Има LED контролен панел с пет режима на работа, които обхващат практически всичко у дома, включително чистенето на завеси;
  • Сред аксесоарите към прахосмукачката е вградената четка Easy brush, с която се чистят бързо и лесно малки повърности и мебели, както и един накрайник за тесни пространства, „скрит" в задната част на уреда, който може да се мушне във всеки ъгъл и да стигне практически до всяка натъпкана в библиотеката книга.

В тихата сила на тази прахосмукачка е и фактът, че е компактна и може да се прибере лесно, както и това, че двата й бутона за прибиране на кабела и за пускане и спиране чудесно се натискат и с крак.

На мен лично това ми е важно - кара ме да приемам чистенето като вид приятен фитнес.

Още повече, че когато прахосмукачката ти е толкова тиха, спокойно можеш да си слушаш любимите парчета, докато тя съвестно си чисти, а ти само я наглеждаш. И най-важното - с нея може да работи всеки от семейството.

Е, добре, де, с изключение на котката.

 

 

 

Най-четените