Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Страхът има вкус на метал

Миналото й е непроницаемо, сигурно защото е чисто като сълза.
Миналото й е непроницаемо, сигурно защото е чисто като сълза.

Казва се Софи Бринкман, моминско име Ланц. На пръв поглед няма нищо общо със Лисбет Саландер - създава впечатление на заможен човек, вероятно благодарение на наследството от съпруга си, от време на време се среща с приятелки, а понякога и с майка си.

Миналото й е непроницаемо, сигурно защото е чисто като сълза. Завършва средно образование без затруднения, една година учи по обмен в САЩ, няколко месеца се мотае из Азия, сменя 2-3 работи, преди да започне да следва за медицинска сестра.

После се запознава с Давид Бринкман, с когото се венчава в Стокхолм, две години по-късно се ражда Алберт. След смъртта на Давид Софи продава дома им и купува малка къща за себе си и сина си в същия квартал. Двамата с Алберт са доста близки, но тя няма хоби, нито странни интереси. Освен че напоследък се държи като жена, която ходи по мъже. Опасни мъже.

Истината е, че Софи е пристрастена към чуждата откровеност. Изпитва зависимост от възможността да надзърта в дълбините на нечия душа, поне от време на време. Пациентите, които й дават този шанс, определя като „величествени хора". Един от тях е Хектор Гусман, харизматичният мъж от стая номер 11. Малко по-късно той ще се окаже глава на гангстерска групировка, а Софи ще бъде подложена на кръстосан огън...

Дебютният роман на Александер Сьодерберг влива ударна доза адреналин в кръвта на шведския трилър и съвсем не тъче приказки от хиляда и една нощ. Разказът е мрачен и психологически уплътнен, персонажите са правдиви, а обръчът от наркотици и оръжие се затяга така неусетно, че ще ви се иска да препрочитате страници, за да си обясните всеки ход и всяка реакция.

„Представете си, че момичето с драконовата татуировка среща семейство Сопрано", подклажда интерес към романа Брад Тор, автор на шпионския бестселър на „Ню Йорк Таймс" „Черният списък".

Сравнението с Ларшон като че ли е неизбежно, първо защото всяко ново име на сцената на скандинавския трилър минава през филтъра на съпоставките, второ защото със смъртта си Ларшон се превърна в легенда, не на последно място защото „Андалуският приятел" е начало на трилогия, а във водовъртежа на екшъна се намира жена.

Конфликтът бързо ескалира и прераства в смъртоносна война между съперничещи си организации, в която участват: пътуващ търговец на оръжие, емоционално объркан детектив, ожесточен наемен убиец и лукав полицейски шеф. Софи неволно попада в центъра на събитията и трябва да мобилизира всичките си усилия, за да се измъкне от тази сложна плетеница на мерзки тактики, морално двусмислие и пагубни мании.

Феновете на мразовитата проза да не се колебаят,

един от най-интересните гласове на шведския трилър отеква у нас, абсолютно самостоен и непренебрежим. „Андалуският приятел" е мощно като заряд, епично като обхват, динамично като сюжет, психологически комплексно четиво с безукорно напластени тъмни краски и с персонажи, които заслужават внимание сами по себе си, отвъд всякакви аналогии с други северни майстори на трилъра.

 

 

Най-четените