Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Орхан Памук и странностите на ума на един щастлив мечтател

След повече от шест години затишие, съвсем логично новата книга на Орхан Памук е посрещната с високи очаквания и е предмет на множество дискусии. Снимка: Еднорог
След повече от шест години затишие, съвсем логично новата книга на Орхан Памук е посрещната с високи очаквания и е предмет на множество дискусии.

Съвсем наскоро на българския пазар се появи най-новият роман на нобеловия лауреат Орхан Памук "Странност на ума", с рисунка на корицата, която е дело на самия автор.

След повече от шест години затишие, съвсем логично той е посрещнат с високи очаквания и е предмет на множество дискусии. Буквално няколко дни преди неговото издаване у нас, излезе и новината, че книгата е номинирана за литературната награда "Ман Букър 2016".

Но за какво всъщност става дума в "Странност на ума"?

Безспорно запомнящото се заглавие е извадка от цитат на английския поет-романтик Уилям Уърдсуърт, а романът ни води на пътешествие в живота на продавача на боза Мевлют, който още на дванайсетгодишна възраст се мести от своето затънтено родно селце в шумния мегаполис Истанбул.

Фокусът на действието постоянно, но плавно се мести от личната история на главния герой към по-мащабната панорама на най-новата турска история.

Повествованието се води от гледните точки на дузина различни герои и понякога перспективата се сменя по няколко пъти на страница, образувайки същински калейдоскоп от мнения и виждания за една и съща ситуация.

Орхан Памук

Безспорно интересен и специфичен похват, на който си струва да се обърне внимание и който превръща разказа в един своеобразен диамант, през чиито най-различни миниатюрни фасетки читателят може да надзърне в паралелни вселени.

Обемът на "Странност на ума" е сериозен (цели 656 страници), но и периодът, който обхваща книгата, също не е никак малък - от средата на XX век, чак до наши дни.

Читателят ще има възможност да придружи Мевлют по нощните улици на Истанбул, докато той продава боза, да бъде с него, когато започва да работи като инкасатор в енергоснабдяването, да се среща с духовен наставник на религиозна общност и да изслушва напътствията му, както и да лепи плакати на леви организации по стените заедно с най-добрия приятел на главния герой.

Любовта също не е пренебрегната, младият Мевлют се влюбва на една сватба в почти непозната девойка и продължава да ѝ пише любовни писма в продължение на цели три години .

Опашки при представянето на книгата "Странност на ума" в Истанбул

Мевлют постоянно си задава въпроса какво точно го отличава от всички останали, откъде идва неговата "странност на ума" и дали тя не го прави непригоден за предизвикателствата на съвременния живот.

Дали щастието се заключава само в неуморното преследване на по-висок материален и обществен статус и дали, ако в крайна сметка получим това, което желаем, ще бъдем наистина щастливи?

Всеки сам ще си отговори на тези въпроси след прочита на романа, но е факт, че добрият приятел на Орхан Памук, наскоро напусналият ни Умберто Еко, говори за неговия странен ум, вдъхновен от лудостта на гения.

Орхан Памук и Умберто Еко

Добрите, кротките, почтените хора съществуват и винаги ще съществуват, но поради вродената си ненатрапчивост те обикновено биват изтикани в периферията на обществото от агресивната амбиция. В "Странност на ума" Орхан Памук дава глас именно на тези хора. Чуйте ги.

 

Най-четените