„Пламтящият свят“ на Сири Хуствет: подклаждан от амбиция и несправедливост пожар в нюйоркските арт среди | webcafe.bg
Webcafe

„Пламтящият свят“ на Сири Хуствет: подклаждан от амбиция и несправедливост пожар в нюйоркските арт среди

Галена Сърдъмова
17.07.2017, 11:55 (обновена 17.07.2017, 17:38)
Пламтящият свят

„Всички интелектуални и творчески начинания, дори шегата, иронията и пародията, се нравят повече на тълпата, когато тя знае, че някъде зад великата творба или големия майтап може да намери чеп и топки." С тези цветисти, несвенливи думи започва шестият роман „Пламтящият свят" на американската писателка Сири Хуствет, нашумяла у нас с „Лято без мъже", „Омагьосването на Лили Дал" и „Какво обичах".

Подобно на „Какво обичах", романът потапя читателя в света на изкуството и както „Лято без мъже", описва стремежа на една жена да намери себе си. „Пламтящият свят" е написан под формата на фикционална антология от текстове на и за художничката Хариет Бърдън - откъси от дневниците ѝ, рецензии, интервюта със специалисти, роднини и приятели. Тези често противоречиви фрагменти са събрани след смъртта на Бърдън в опит да се (пре)открие личността на пренебрегваната приживе художничка.

„Пламтящият свят" е преди всичко коментар на сексизма в света на изкуството, а и отвъд. В свое интервю по време на Панаира на книгата в Маями (2014 г.) Хуствет обяснява, че индивидуалните изложби на жени в Ню Йорк са едва 20 процента, въпреки че повечето студенти по изобразително изкуство са момичета. Авторката също така прави препратка към кампания на феминистката организация Guerrilla Girls, които през 1986 г. разлепят из Ню Йорк плакати с провокативни текстове. Най-известният от тях задава въпроса „Трябва ли жените да са голи, за да влязат в Музея на изкуството „Метрополитън"?" и информира, че по-малко от пет процента от художниците в секцията за модерно изкуство са жени, макар че съставят 85 процента от голите портрети.

„Пламтящият свят" задава подобен въпрос: склонни ли сме да дадем по-висока оценка на дадена творба само заради мъжкото име, стоящо зад нея? Според Хариет отговорът е „да". Планът ѝ да изобличи този вроден сексизъм в арт общността, представяйки работата си зад три мъжки „маски", стои в основата на нейната противоречива персона.

Особеностите на човешкото възприятие, независимо дали на изкуството или на определен човек, е друга основна тема на романа. „Виждаме, каквото очакваме да видим", казва Хуствет в същото интервю - „повлияни от минали преживявания, които оформят гледната ни точка". Всеки, познавал Бърдън (малко или много, доколкото е било възможно), я вижда през своя субективна призма. Откриването на абсолютната истина е невъзможно, а чувството за универсалното непостоянство на личността  остава като послевкус след прочитането на романа.

Като представя Бърдън през толкова различни гледни точки, Сири Хуствет създава многостранен образ, отказвайки да вкара героинята си в рамките на клишето. Хари (полово неопределения прякор, с който я наричат приятелите ѝ) не се побира в стереотипните граници на мъжкото или женското начало. Тя е еклектична смесица от завиден интелект и емоционална незрялост, от топлота и рязкост, от отдаденост и егоцентризъм. Бърдън до голяма степен наподобява героя, с когото най-близко се идентифицира - чудовището на Франкенщайн: тя е постижение на литературата, съставено от привидно несъвместими характеристики.

Същото може да бъде казано и за „Пламтящият свят" - книгата е комбинация от жанрове, тонове, стилове и теми. Освен художествения разказ, в романа намират място и множество препратки към изкуството, литературата, философията, науката и политиката, включително бележки под линия в откъсите от дневниците на Хари (които тактично напомнят за присъствието на фикционалния редактор, който неслучайно е оставен без ясен пол). Всички тези теми превръщат романа в интелектуално пиршество и разкриват всеобхватните познания на авторката.

Дъщерята на Бърдън казва, че тя е обичала да задава големите въпроси. Това прави и брилянтно написаната и замислена творба „Пламтящият свят". Отвеждайки ни в арт средите на Ню Йорк и запознавайки ни с талантливата, но отвергната Хариет Бърдън, Сири Хуствет ни кара да се замислим върху проблеми като несправедливостта, гнева и амбицията, наложените от обществото норми и опасната красота на човешкия ум. „Пламтящият свят" е произведение на изкуството за изкуството, което със своята провокативност и многопластовост неизменно ще запали пламък у всеки, който го прочете.

Oще: colibri  книги  книгомания  колибри  литература  наука  пламтящият свят  сири хуствет  философия 


Още от Ad блок

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.