Мъже и чудовища | webcafe.bg
Webcafe

Мъже и чудовища

Мартин Касабов
01.02.2017, 14:08 (обновена 02.02.2017, 09:33)
"Ваещият с ножове" от Ървин Уелш

"Ваещият с ножове" на Ървин Уелш е историята на Бегби от "Трейнспотинг", но преди всичко е книга за смяната на идентичност, за всичко мъжкарско и връзката на човека с агресивната му природа, от която бягане няма.

Ървин Уелш нахлува в литературния свят преди повече от двадесет години и подарява героите си, несъвършени и пълнокръвни, на една колкото шокирана, толкова и очарована публика.

"Трейнспотинг" е нещо повече от хит, книгата е поглед към една прослойка, която мнозина се страхуват да погледнат в очите, отражение на едно провалило се общество и новите форми на живот, които паразитират върху него.

Едноименният филм на Дани Бойл от 1993 г. допълнително допринася за култовия статут на романа и увековечаването на героите Рентън, Спъд, Бегби и Сик Бой.

Съвсем скоро по кината тръгва продължението на филма, а Уелш предвидливо ни е приготвил нови приключения в познатия шантав, абсурден и дълбоко трагичен свят на единбургския подземен свят на зависимости и неовладяна агресия.

"Ваещият с ножове" се явява четвърта част, като хронологично историята продължава след "Порно".

В центъра на новия роман застава непоправимият вагабонт Франк Бегби.

Никога не съм си падал особено по истории за наркомани.

Може би защото не съм имал особен досега със света им, не познавам отблизо трагизма на пристрастяването, постепенната загуба на воля и свеждането на човека до първичните му инстинкти.

Има нещо обаче, което книгите на Уелш притежават, и което ми помага да извличам от тях удоволствие.

Ироничният тон, възможността да надникна на места, които дори не съм подозирал, че съществуват и преди всичко автентичността на образите.

В литературата може да се лъже, но не и да се подправя.

Когато Уелш пише за своите герои, светът се разтърсва.
Те идват от канавката, изпълзяват с набодени от спринцовки ръце, порязани от ножове и с поне няколко избити зъба. Отрепките пристъпват, за да вземат своето си.

Светът им дължи поне това - ясно пресъздаване, снимка, която да напомня, че са били тук, че присъствието им е било отразено от едно апатично общество, отдавна вдигнало ръце от съдбите им. Франк Бегби не очаква подобно внимание. Уелш го описва като самобитен, инатлив и гневен мъж и всяка суетна претенция няма място в картинката.

Тези, които са чели предишните книги, биха се изненадали да научат, че Бегби е стигнал в Калифорния, където се радва на успешна кариера като художник и скулптор, има красива съпруга в лицето на богатата Мелани и две очарователни дъщерички.

Дори името му е различно (Джими Франсис). Безгрижният рай обаче не е нещо, в което дяволът от Единбург се чувства комфортно. Скоро миналото чука на вратата и носи цяла торба с неприятности.

"Ваещият с ножове" преди всичко е книга за смяната на идентичност, за всичко мъжкарско и връзката на човека с агресивната му природа, от която бягане няма.

Самият Уелш се определя в момента като "скучен, моногамен човек, който обича да чете книги, харесва писатели като Джейн Остин и Джордж Елиът, обича да слуша музика и да пътува".

Възможна ли е толкова рязка промяна в един бунтар, който на младини е свирил в пънк група и се е отдавал на безкрайни щурмове по баровете. Нищо чудно част от метарморфозата в писателя да е отразена в образа на Бегби.

А какъв образ е това само!

Мъж, който е предимно мълчалив, избягва центъра на вниманието, грижовен е, близките му го обичат и разчитат на него. Когато стои някъде, около тялото му се усеща притегателна сила, сякаш всяко нещо пада на мястото си.

И все пак, въпреки цялата си приветливост, около такива мъже се усеща нещо заплашително и мрачно. Франко (както ще се нарича, когато се върне в Единбург) е именно такъв "домашен питбул", когото всички обичат, но и от когото се страхуват.

В романа се срещат различни типове мъже - несигурни, подли, зли или просто слаби, но Бегби винаги остава над всички тях.

Цинизмът му е подплатен от твърде много рани и предателства и урокът на живота е усвоен до последната капка.

В ретроспективните глави се хвърля светлина към миналото му - как се е образувало това човешко същество, какви обстоятелства са го тикнали към ръба на разума и има ли шанс кървавата следа да спре да тече.

Появяват се и познати герои от предишните книги, но съвсем за кратко. Това е романът на Бегби и никой друг няма място в него.

П.П: Преводът на Деян Кючуков е съвсем адекватен и по никакъв начин не възпрепятства гладкото четене - нещо, което е проблем при опита да се разбере Уелш в оригинал.

Oще: 90-те  colibri  издателство  издателство colibri  книга  колибри  ново заглавие  трейнспотинг  ървин уелш 


Още от Ad блок

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.