Кажи какво четеш и ще ти кажа коя си ТИ | webcafe.bg
Webcafe

Кажи какво четеш и ще ти кажа коя си ТИ

Ad блок 09.09.2016, 09:27 (обновена 12.09.2016, 13:46)
Ти

Първото, с което тази книга грабва, е трескавият, стремглав разказ от второ лице, единствено число, нещо като безконечен монолог

Който и да разпределя любовта на този свят, се справя зле. За разлика от онзи, който е решил да разпредели награди в полза на този роман. А Каролайн Кепнес го е написала просто защото за някои хора е по-важно да ъпдейтват статуса си, отколкото да живеят живота си. Те отиват в Сентръл Парк Уест, за да се снимат, а не защото искат да изживеят Сентръл Парк Уест.

„Всички винаги се стараят да бъдат по-добри, да свалят два-три килограма, да прочетат пет книги, да посетят музей, да си купят диск с класическа музика, да я слушат и да им хареса. Но това, което всъщност искат, е да ядат понички, да четат списания, да си купуват поп албуми. А книги? Майната им на книгите. Купете си Киндъл."

Първото, с което тази книга грабва, е трескавият, стремглав разказ от второ лице, единствено число, нещо като безконечен монолог. Още заглавието подсказва, че атмосферата е клаустрофобична. Джо Голдбърг е привидно нормален продавач в манхатънска книжарница. Не е бил в колеж, но звучи като да е по-начетен от стотици колежани и възпитаници на Йейл. Един ден в книжарницата влиза привлекателна студентка с амбиции да стане писателка.

ТЯ е Гуиневир Бек и е точно толкова посредствена, колкото необикновено е името й. Лоялна към приятелките си и щастливо обвързана с Туитър, Бек пише, флиртува, прехласва се по Пол Томас Андерсън, ходи на психоаналитик и лекува депресията си в ИКЕА, онзи „сбъднат антиутопичен кошмар". (Във филма „500 мига от любовта" с Джоузеф Гордън-Левит това е най-романтичното място на света. Само дето животът в ИКЕА не е като живота в ИКЕА на филм). Ето какво гласи профилът й в социалната мрежа:

@НеРеалнатаБек

Никога не съм имала неизразени мисли. Пиша
разкази. Чета разкази. Говоря си с непознати. Нантъкет е най-близкият ми приятел, но Ню Йорк ми е гадже.

Джо бързо си внушава, че ТЯ е жената на живота му. Започва да я следи реално и виртуално, трупа информация за нея, за да я впечатли. Не закъсняват и зловещите експерименти с бившето й гадже Бенджи. След като успява да си уреди среща с Бек и я шашка с едно-друго, се прибира, нетърпелив да проследи съдържанието на имейлите, в които тя ще го похвали пред приятелките си. Но коментарите не са в синхрон с очакванията му и приятелките й започват да му лазят по нервите. С времето се сближава с Бек, но и нейните предпочитания започват да го изнервят:

„Ти искаш брънч. Кое е единственото нещо, лишено от сексуалност повече от обяда? Това е брънчът, измислен от богати бели мацки, за да се оправдае пиенето сутрин и тъпченето с препечен френски хляб... Падаш си по ония шибани закусвални, където се редиш на опашка с всички, които са излезли от офисите си, за да хапнат, и четат Стивън Кинг на айпадите си, докато чакат да дойде редът им и да поръчат безполовите си зелени салати, шибания боб, дресингите, лукчетата (Червени или бели? Запечени или сурови?), мамка му, хора, това е САЛАТА. Спрете да се вживявате."

Възможно ли е човек, който боготвори Джеймс Джойс, да е способен на маниакална обсесия с подобни последствия? Сигурно. Историята познава не един и два случая, в които изкуство, създадено, за да облагородява, поражда деструктивни нагласи. Повредата едва ли е в главата на създателя. Повредата е в главата на неговия съ-автор, доколкото потребителят на изкуство може да се счита за такъв. (Друг ярък пример в този смисъл е романът на Антъни Бърджис „Портокал с часовников механизъм".)

А възможно ли е любимата ти книга да е „Червеният знак на храбростта" и да не знаеш нищо за Стивън Крейн? Да не знаеш, да речем, че описанията на сраженията в книгата се основават на опита му от футболното игрище в училище, а не на участието му във войната между Севера и Юга? Джо е опасен, тъкмо защото не е глупав, напротив, умозаключенията му се опират на знания и логика. Проблемът му е липсата на самоконтрол. А знанията са нищо, когато няма кой да владее положението:

„Ако хората можеха да се справят с отвращението, което изпитват към самите себе си, обслужването на клиенти щеше да протича по-гладко... Знаеш ли какво, момче? Трябва да се пребориш със себе си. Ти не пишеш книгите и ако изобщо те е бивало в четенето им, вероятно нямаше да работиш в книжарница. Така че махни тоя осъдителен поглед и ми пожелай приятен ден."

„Това нещо, отношението между продавач и купувач, е най-важният тип взаимност, която имаме. Работата е в това, че покупката е единственото честно и истинско нещо, което правим. Този пич не дойде тук заради Дан Браун или заради Селинджър. Той дойде, за да се изповяда."

„Както отбелязва Майкъл Кънингам в „Часовете": „Щастието е в това да вярваш, че ще си щастлив. То е надежда". Пийч отне надеждата ми..."

"ТИ" е задъхана, измамно несериозна, „обсесивно-компулсивна" книга, която гъмжи от разрушителни инстинкти и директни препратки към творци като Селинджър, Франзен, Белоу и Гъртруд Стайн. И от нападки към розовата литература, разбира се, каквото и да значи това. Шегата настрана - жените не са толкова лесни за разбиране, както им се иска да вярват. Но и мъжете не са чак толкова предвидими. Така че..., умната със социалните мрежи, момичета. Прозрачността е нож с повече от две остриета.

Oще: colibri  гуиневир бек  джо голдбърг  добри трилъри  каролайн кепнес  киндъл  книга  книги  литература  сетръл парк уест  списания  стивън кинг  ти  трилър  четене 


Още от Ad блок

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.