Магдалена Малеева: За да вървиш напред, трябва да правиш грешки | webcafe.bg
Webcafe

Маги Малеева: За да вървиш напред, трябва да правиш грешки

5347688Антония Антонова
16.02.2017, 09:34 (обновена 20.02.2017, 15:10)
463547879

"Ежедневно се опитвам да правя неща, които мисля, че допринасят да си облагородим средата, в която живеем. Ако не го правех, щеше да ми е трудно да живея, но нямам нужда някой да ме помни за това нещо. Правя го, за да са по-добре нещата сега" - казва легендарната тенисистка.

Магдалена Малеева е скромен за успехите си човек. Черта, характерна за онези, които влагат много труд, талант и сърце в нещата, които постигат.

През 80-те и 90-те години на миналия век три български сестри завладяха света на тениса, а най-малката от тях, Маги, достигна апогея си през 1996-а, когато се изкачи до №4 в ранглистата. Спечели 10 титли на ниво WTA и беше любимка на цяла България. Кариерата й продължи повече от 15 години, а сега предава богатия си опит и знания в тенис клуб "Малееви".

В разгара на бурните спортни страсти, разтърсили нацията покрай победите на Григор Димитров на родна земя, се срещаме с българската тенисистка, достигнала до четвърто място в световната ранглиста.

Днес, бившата номер 4 в женския тенис, Магдалена Малеева е отдадена майка на три деца, популярен застъпник за здравословния и екологично чист начин на живот и един двигателите на тенис клуб "Малееви", където много млади български надежди правят първите си крачки по пътя към голямата спортна кариера.

Срещаме се именно там, сред глъчката от обяда на десетки деца, дошли да тренират на кортовете, за да поговорим за тениса, хубавата храна, новите поколения спортисти, родителството и наследството, което оставяме след себе си.

Как минава обикновено един твой ден?

Сутрин е доста стресово, защото между 7 и 8 трябва да се приготви закуска и обяд на трите деца и да се изпратят за училище и за детска. Ставам, пускам някаква хубава музика да могат да се разбудят полека-лека. Към 8 потеглят за училище, след това аз имам основно ангажименти в тенис клуба през деня. 
Занимавам се с организация на цялата школа.

Понякога вечер излизам, но повечето дни си стоя вкъщи. Опитвам се да спортувам, опитвам се да тичам, да играя тенис. Не всеки ден успявам.

Дисциплината от спорта помага ли и в майчинството?

Помага ми, да, в живота изобщо. Така се отнасям към всяко нещо, което ми се случва - отговорно и дисциплинирано. Родителство, работа в школата... С децата, разбира се, трябва да си много по-адаптивен, защото не винаги нещата могат да се случат, както искаш и не винаги строгата дисциплина им се отразява добре.

С какво са по-различни новите поколения спортисти?

Децата сега имат много повече избор и по-трудно можеш насила да ги накараш нещо. Аз самата съм против това да бъдат карани да правят нещо, които не им е приятно. Против съм и да бъдат мотивирани със заплахи или награди. Както с ученето, така и с тениса, детето трябва да обича самия процес.

Спортът трябва да е удоволствие и да е забавен. За да учиш добре, трябва нещо да ти е интересно. Стереотипът, че учиш, само ако е насила, е противопоказен.

За да си добър, трябва в един момент да правиш неща, които не са ти приятни, в която и да е област. Тази отговорност у детето обаче е хубаво да стане малко по-късно. След 10, след 12 години.

Трябва да сме честни с децата и да им казваме, че големите постижения изискват доста жертви. 
Тук, на децата в България, доста често им се казва кога да ядат, кога да се облекат. Което е абсурдно.

Повечето деца знаят дали им е студено, или не им е студено. Като онзи виц с Иванчо, който майка му го вика и той я пита "Какво има? Гладен ли съм или ми е студено?"

Много често на децата се забранява да плачат или да викат, а понякога те просто имат натрупани емоции като големите хора. Ако ги оставиш за малко да изразят тази емоция, да им я признаеш, да им я зачетеш, това нещо отминава.

Ако има грешки, то те са на родителите, а не на децата. Много ми е неприятно, когато някой каже "днешните деца са такива или онакива". Те са такива, каквито ги направим.

Популярна си с това, че държиш на здравословното хранене. Къде е тънката граница между отношението към добрата храна и залитането по разни актуални комерсиални тенденции?

Модите идват и си отиват. Една  година ще е годжиберито, друга година ще е киноата, сега ще е просото. По едно време страшно модерни бяха триците.

В моето семейство се опитваме да ядем прясно приготвена, сурова храна, да има повече плодове и зеленчуци, готвим вкъщи, купуваме си квасен хляб, хубаво мляко. Не държа на нито една стриктна съставка или продукт.

Ако сме навън, не забраняваме нищо, децата ядат и кюфтета, и пържени картофи... Но вкъщи няма такива храни. Мисля, че те самите имат усещания. Не залитаме, но индустриалното земеделие е убийство. Няма как да го харесвам и подкрепям. И това не е мода.

Лесно ли е в България човек да се храни здравословно?

Според мен не е чак толкова трудно, въпрос на приоритети. Има хора, които карат скъпи и луксозни коли, но ябълката от еди-колко-си лева им е скъпа.

Съчувствам на много заети майки, които имат отношение към тези неща. Знам колко е трудно да бъдеш жена, домакиня, чистачка, любовница, да имаш кариера, а и да искаш детето ти да се храни добре.

Знам, че е трудно да се прави всичко това, но не е чак толкова трудно да отделиш най-вредните неща от вкъщи..

Като се заговорихме за здравословен начин на живот, една актуална тема е мръсният въздух в София. Ние хубаво правим гимнастика и избягваме трансмазнините, обаче излизаш на улицата и няма как да не дишаш...

Аз се опитвам да задвижа някаква кампания, свързана с мръсния въздух, защото това е наистина така. Хората трябва да са малко по-информирани, за да наложат натиск на институциите.

Това, което се случи в последните дни, е хубаво, много хора разбраха какво става всяка зима, понякога и през лятото.

Сутрин като погледнем от Симеоново и виждаме, че нищо не се вижда. И не си представяме как всеки ден ще влезем в тази химическа супа. Но има мерки, които могат да се вземат и институциите с малко повече натиск ще ги вземат. Неизбежно е, това е световен проблем.

В европейските градове масово се предприемат неща, така че, надявам се, и в София това да се случи в следващите няколко месеца.

От дистанцията на времето, когато гледаш на успехите си в спорта, какви равносметки си правиш?

Човек, с каквото и да се занимава, винаги си мисли, че е можел да направи нещо по-добре. Но аз съм доволна от това, че през голяма част от кариерата си като тенисистка абсолютно съзнателно и самостоятелно съм си взимала решенията.

Може да са били грешни понякога, но са си били мои и знам в кой момент защо съм ги взела. Това ме е научило, че за да вървиш напред, трябва да правиш грешки и затова, когато започна да правя нещо, нямам очакване нещата да са перфектни.

Всичко е процес и върви към постоянно подобрение. Понякога ще има трудности по пътя, но няма как без тях. Правя си разни равносметки, но съм много благодарна за това, което съм имала като житейски опит. Много ми помага за нещата, които правя сега и нямам някакви особено страшни съжаления.

Съжаления имаш, ако не си слушал себе си, а си слушал все някой друг.

С какво искаш да бъдеш запомнена от идните поколения?


Ами аз съм сигурна, че няма да бъда запомнена от никой...  Може би ще ме помнят най-близките ми хора за някакво време, децата ми и дай Боже внуците ми. Ако мога на тях да им повлияя по някакъв начин, те да се справят с нещата - чудесно.

Иначе не си правя никакви илюзии, че някой с нещо ще ме помни.

Няма лошо да се опитваме да правим хубави неща, но гледам да не се взимам много на сериозно. Просто си мисля за моите баба и дядо, самата аз съм почнала да ги забравям, а това са ми били от най-близките хора.

Ежедневно се опитвам да правя неща, които мисля, че допринасят да си облагородим средата, в която живеем. Ако не го правех, щеше да ми е трудно да живея, но нямам нужда някой да ме помни за това нещо. Правя го, за да са по-добре нещата сега.

Примерът е много важен. Нека хората просто да знаят, че децата се учат от примера, а не от това, което им се казва. И да са толерантни един към друг, и да не се карат за глупости. Много не понасям расизъм и хомофобия...

Какво е твоето послание към младите тенисисти?

Да си поемат отговорност за всичко, да си взимат решенията сами и да работят ужасно много. Ако си съкращаваш от работата, няма как да станеш добър.

Хората много се вълнуват от успехите на Григор Димитров, възможно ли е изцяло в България да "отгледаме" такъв спортист?


Надявам се. И ние, и Григор една част от живота си сме я прекарали тук. Иска ми се в нашата школа да създадем условия, които да позволяват на децата да не търсят други академии. Така че крачка по крачка мисля, че напредваме и в някакъв момент ще сме много добри в това, което правим.

Oще: sofia open  академия  възпитание  григор димитров  деца  завет  здравословно хранене  магдалена малеева  майчинство  малеева  малееви  наследство  смог  софия  спорт  тенис  тенис академия  тенисисти 


Още от Ad блок

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 19.01.2015, 17:09

2 trigger | 21.02.201722:24

Така, така! Най-после нещо положително за някой българин. Поздравления за статията! :)
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.04.2015, 21:11

1 Виктория Пенелопова 07 | 18.02.201713:35

Браво, Маги, истинска българска успяла жена и майка! Давай все така! Много щастлив
   

оценка

+3 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.