Да монтираш мечтите | webcafe.bg
Webcafe

Да монтираш мечтите

Ad блок 08.02.2016, 12:04 (обновена 09.02.2016, 07:54)
разговори със скорсезе

Снимка: © Colibri

В "Разговори със Скорсезе" Ричард Шикъл подчертава, че филмите на Марти, както го нарича той, които хората считат за второстепенни - "Часове по-късно", "Кундун", "До краен предел" - често представлявали по-голям интерес за него, отколкото хитове като "Нос Страх" или "Казино".

Дoри и да не сте сред върлите фенове на Скорсезе или дори да предпочитате по-сантименталните му филми като "Невинни години", например - новото попълнение в библиотека "Амаркорд" на издателство "Колибри" ще ви принуди да изгледате и всичките му гангстерски истории, най-вече жанровите образци като "Добри момчета", "Казино" и "От другата страна".

Именно за последния филм Скорсезе получава заветната статуетка "Оскар", която няколко пъти преди това го подминава по недотам естествени причини.

В "Разговори със Скорсезе" Ричард Шикъл подчертава, че филмите на Марти, както го нарича той, които хората считат за второстепенни - "Часове по-късно", "Кундун", "До краен предел" - често представлявали по-голям интерес за него, отколкото хитове като "Нос Страх" или "Казино".

Ако "Жестоки улици" е филмът, който помага на Скорсезе да се примири с произхода си (той е италианец, роден в Малката Италия в Долен Ийст Сайд в Ню Йорк - квартал на работническата класа, където върховен повелител е мафията), то "Алис не живее вече тук" е първият му голям, "човешки" филм, филм за всеки, който някога е мечтал животът да му подари втори шанс.

За брилянтното си изпълнение Елън Бърстин е отличена с  "Оскар", а Скорсезе е номиниран за "Златна палма" от кинофестивала в Кан.

С "Шофьор на такси" изгрява звездата на Робърт де Ниро и на творческия тандем Де Ниро - Скорсезе.

От този филм е култовата реплика "Are you talkin' to me?", която отдавна живее собствен живот. Именно в тази лента са залегнали някои от основните теми в творчеството на Скорсезе - за насилието, което ражда насилие и се мултиплицира, за самотата, за аутсайдерите, за смазващото усещане за изолация и неспособността да се приспособиш към обществените порядки.

"Разярения бик" е не просто изражение на вътрешния гняв на Скорсезе.

"Разярения бик" побира яростта на всички имигранти от италиански произход с усещането им, че са неразбрани и с отчаяната им борба да се издигнат в обществото.

В основата на филма е древната история, че трябва да удариш дъното в себе си, за да поемеш нагоре.

Интересен е начинът, по който Скорсезе прави връзка между "Разярения бик" и следващия си голям успех - "Кралят на комедията":

"Това е филм за оскверняването на личното пространство. За това как папараците се навират в лицето ти, за да те снимат - не мен или теб, разбира се, а някои определени актьори. Това си е фронтална атака. Светкавиците и затворите на фотопаратите са като куршуми. Това се вижда в Разярения бик. Боксьорите на ринга са като бикове на арената за корида".

"Последното изкушение на Христос" натрапва идеята, че изборите, които правим, представляват самата същност на вярата ни.

"Идеята на Казандзакис, която е прекрасна, е как дарът на живота е дар от Бога, така че той се изкушава - и това е върховното изкушение - да стане като нас и да живее обикновен живот. Исус е живял на този свят. Не е живял в храма. Нито в църквата. Живял е на света. Живял е на улицата. Исках да снимам филм за Исус на Осмо авеню, нещо като Безделник на Пазолини", изповядва се Скорсезе.

За режисьора следващият му голям филм, "Добри момчета", е форма на прераждане.

По онова време той изживява труден период и с този филм успява "да се преоткрие".

"Добри момчета" е реалистична история за привилегирования живот, за който се плаща с кръв. Повечето от героите в Добри момчета не са от високите етажи, не са босове на мафията, борбата им е ежедневна. Джо Пеши печели "Оскар" за поддържаща роля, а Скорсезе остава с номинация за режисура за пореден път.

"Невинни години" е най-чувственият филм на Скорсезе.

"Стремяхме се към автентичността на Висконти, макар че си давахме сметка, че няма как да пресъздадем красотата на "Гепардът", "Чувство" или "Невинният" - филми, които обичах и по онова време гледах непрекъснато", твърди той.

На преден план е Нюланд Арчър (в ролята влиза Даниел Дей-Луис), чиято страстна, но неконсумирана любовна връзка с Елън Оленска (зашеметяваща Мишел Пфайфър) представлява заплаха за удобната класова структура на Ню Йорк от 70-те години на XIX в.

Той не го осъзнава, защото страстта го заслепява. И това връща зрителя към вечната тема за отговорността. "Хората около Нюланд опропастяват живота му - бавно, мъчително и безмилостно - и при това го правят по възможно най-любезния начин. Това ми се видя изключително жестоко", отбелязва Скорсезе.

"Авиаторът" е епос за личността на американския пилот и кинопродуцент Хауърд Хюз.

В съзнанието на Скорсезе "Бандите на Ню Йорк" и „Авиаторът" са филми за американската мечта, която може да те накара да полудееш.

За Хюз земята не е била достатъчна, той е искал да превземе небето...

Скорсезе прави този филм заради представата си за красивия, ироничен финал и репликата "Напред към бъдещето". Но в сценария го грабва преди всичко идеята, че истинските битки в Америка, истинските конфликти, се провеждат в залата за съвещания на директорите.

"Докато снимахме "Бандите на Ню Йорк", аз усетих как между мен и Лео (Ди Каприо) се породи истинска връзка. Затова си помислих, че ако му попадне някакъв проект за мен или пък на мен ми попадне проект, който е идеален за него, или ако някой напише сценарий специално за него, както Елън Бърстин беше идеална за Алис не живее вече тук, или Боб беше идеален за "Разярения бик", или Пол Нюман за "Цветът на парите" - ще бъде страхотно да продължим да работим заедно", споделя режисьорът пред Ричард Шикъл.

"От другата страна" е най-акламираният филм на Скорсезе след "Добри момчета".

Това е история за предателството, базирана на няколко японски криминални филма, които се радват на доста добро признание от критиците.

И, разбира се, този филм в крайна сметка носи на Скорсезе дългоочаквания "Оскар". Интересното е, че в началото е изпитвал колебания дали изобщо да се захване с него.

Последният голям кинопроект на Скорсезе, "Тишина", е триумф по рождение, защото мълвата за него се носи вече цяло десетилетие. Филмът е екранизация по едноименния роман на Шусаку Ендо, който скоро излиза и на български език. Главните роли са поверени на Лиъм Нийсън, Андрю Гарфийлд и Адам Драйвър.

"Тишина" е история по действителен случай - за двама свещеници от Йезуитския орден, които се промъкват контрабандно в Япония, за да открият един изчезнал учител, който е станал вероотстъпник.

"Филмът е пълен с парадокси", разсъждава Скорсезе.

"Например единият от свещениците трябва да направи избор между любовта си към католицизма и любовта си към християнството в по-общ смисъл. А има и един герой, когото този свещеник не може да понася, който непрекъснато обикаля около тях и иска да се изповяда, а след това издава християните на местните. И се оказва, че той е Исус. Исус е човекът, когото не можеш да понасяш. Той е човекът, на когото трябва да простиш. Той е човекът, когото трябва да обичаш".

Oще: colibri  загалавие  италия  книга ревю  книги ревю  колибри  мартин скорсезе  мнение книги  мнение разговори със скорсезе  нови книги  ново заглавие от колибри  ню йорк  режисура  режисьор  рецензия за разговори със скорсезе  скорсезе 


Още от Ad блок

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.