Талантът като мярка за човечност | webcafe.bg
Webcafe

Талантът като мярка за човечност

webcafeAd блок
10.11.2016, 08:55 (обновена 10.11.2016, 18:19)
Трансформациите на Кристо и Жан-Клод

Те опаковат места и предмети, за да прогледнем за тях, или за да ги видим по нов начин. Трудният баланс между технология и естетика, между конструкция и изкуство е фокус на внимание при всеки техен проект. Свидетели са Волфганг Фолц, Джонатан Хенъри, Джоузи Крафт и Винс Дейвънпорт, както и Антонио Ферара, Франк Зелтенхайм и Жером Сцееман - и това са само най-близките сътрудници на Кристо и Жан-Клод. Всички, абсолютно всички те говорят за себе си като за „семейство", „разширеното семейство" на артистичния тандем.

Жан-Клод е родена в Казабланка през 1935 година и се запознава с Кристо в Париж, през 1958 година. Майка й Пресилда е истинската виновница за срещата им. Точно тя забелязва онзи млад артист, навремето невъзвращенец и без пукната пара в джоба, да скицира портрети на минувачите за дребни монети в Париж от края на 50-те години. По-точно, годината е 1958-а. Поканва го у дома си да й направи портрет и...

Това поставя началото на една от най-значимите артистични двойки на нашето време. Родени сa на един и същи ден, в един и същи месец на една и съща година - 13 юни 1935 г., но от две различни майки. Напомнят за Диего Ривера и Фрида Кало или Василий Кандински и Габриеле Мюнтер. За съжаление Жан-Клод умира внезапно от аневризма през 2009 г. Тогава Кристо оповестява, че ще изпълни „обещанието, което са си дали един на друг преди много години, а то е, че изкуството им ще оцелее". Приживе тя няма любим проект. Любимият й проект е... всяка предстояща инсталация.

„Трансформации. Скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод" подхожда към света на ексцентричната двойка през погледа на някои от участниците в 10 от най-големите им проекти - от най-ранния, „Опакован бряг" в Сидни, Австралия, през 1968 г., до последния - „Плаващите кейове" в Италия. Авторката Зорница Кръчмарова се среща с различни хора: фотограф, фермер, работник, колекционер, доброволец, историк на изкуството, син на известен куратор, мениджър, съпруга на богат индустриалец.   Всички те са „белязани" от работата си с Кристо и, както често твърдят, това партньорство променя живота им. Техните разкази ни пренасят в кухнята на съответния проект, по-точно казано в атмосферата на едно или друго място. А личните истории са винаги емоционални.

Авангардното изкуство на Кристо и Жан-Клод е перманентна битка с природата. Но те никога не се предават. „Опакованият бряг" е вододел в съвременното австралийско изкуство. Има невероятен отклик по целия свят и привлича вниманието към един кът от планетата, който до онзи момент е останал изключен от международната художествена сцена. Директор на проекта е Джон Калдор, който днес е в международния борд на МоМА: „Дължа всичко на Кристо и Жан-Клод - казва той. - Те ми отвориха очите. Аз съм с унгарски произход, емигрант в Австралия със семейството ми от тринайсетгодишен; той е с български произход, избягал на Запад на възраст малко над двайсетте. Фактът, че и двамата сме емигранти, не е определящ в нашите отношения, но без съмнение е още едно нещо, което ни сближава. Останалото е безусловната любов към изкуството и в крайна сметка към свободата."

Харизма, ентусиазъм, изключителна дисциплина и контрол върху ставащото - това са качествата, които ги свързват. Контролът засяга всеки аспект от дейността им - от метода на финансиране до начина, по който се представят; от техническото изпълнение до експонирането пред публика.

„Бягащата ограда" е сред монументалните им творения, между областите Сонома и Марин в Калифорния. „Между хилядите клаузи, които Кристо и Жан-Клод трябваше да приемат, за да получат разрешения за „Бягаща ограда", беше и тази, засягаща работната ръка за инсталацията - спомня си Телийн. Всички трябвало да бъдат местни. „Обградените острови" са неговите „Водни лилии" на Моне. Мястото е заливът Бискейн, Маями, Флорида. Една величествена инсталация с безпрецедентен световен отзвук. До такава степен, че на 15 май 1983 г. „Ню Йорк Таймс" сравнява медийното им значение с други водещи събития, станали през онези дни - откриването на дневниците на Хитлер, мирното споразумение между Ливан и Израел и забраната на ядрените оръжия. успехът се дължи, разбира се, на уникално артистично хрумване, но и на високо ниво на техническите умения, което, по всяка вероятност, не се среща никъде другаде на световната художествена сцена. Достатъчен е примерът с избора на материала...

После идва ред на най-известния мост в Париж - Пон Ньоф. Опаковането му примирява двама титани на френската политика от XX век - Жак Ширак и Франсоа Митеран, навремето съответно кмет на Париж (с твърдо десни убеждения) и президент на републиката (с твърдо леви убеждения).

Чадърите са временно японско-американско произведение на изкуството и отразява приликите и разликите в начина на живот и в използването на земята в две долини - едната с дължина 19 километра (в Япония), другата - 29 километра (в САЩ)". Поне 1,5 милиона души посещават инсталацията от двата бряга на Пасифика. Съмишленикът на Кристо Волфганг Фолц казва: „Това, което ние правим, е лудост. Никой няма нужда нито от „Чадърите", нито от „Плаващите кейове" или от която и да е творба на Кристо и Жан-Клод. Правим го, защото искаме да го направим". Вероятно това е самата същност на изкуството.

В течение на 17 години Кристо е политически емигрант. Без гражданство и националност... Парадоксално е, че когато бягаш от нещо, продължаваш да си все така свързан точно с него. Така се ражда желанието му да осъществи проект, дълбоко свързан с отношенията Изток-Запад по време на Студената война... И решава да опакова Райхстага. С тази авантюра Кристо и Жан-Клод достигат върха на международната си слава. Съпротивата срещу тази творба е огромна. По-голяма от нея е само упоритостта на Кристо и Жан-Клод.

Друг от техните последователи - Жером Сцееман, ги кани да опаковат първата си сграда - Кунстхале в Берн, на която навремето е директор. Годината е 1968-а. Жером казва: „За Кристо и Жан-Клод думата „невъзможно" не съществува. За всеки проблем има решение. Когато работиш с тях, започваш да мислиш точно по същия начин. Може би това е най-важният урок"

Кристо и Жан-Клод никога не приемат спонсорство от трети лица. Всеки техен проект струва милиони, понякога десетки милиони долари. И те винаги плащат от джоба си, продавайки рисунки, скици, подготвителни работи, миниатюрни модели на вече осъществени или бъдещи проекти. „Те са първите, които въвеждат в изкуството така наречените IOU - „I owe you", буквално - „имам дълг към теб - обяснява Лор. - Става дума за нещо като „ще платя". Цената се решава поотделно за всеки купувач и срещу незабавно получената определена сума се ангажират да направят творби на същата стойност.

Кристо никога не говори за политика, въпреки че „е изключително подготвен и информиран за всичко, което става по света". Двамата с Жан-Клод са изключителна двойка, две страни на един и същ медал. Той е по-затворен, съсредоточен върху изкуството, тя е харизматична, със силни лидерски качества, с усет към бизнеса. Но най-изключителното е, че и двамата са абсолютно „достъпни" - на разположение винаги и на всички". Тези, които ги познават добре, действително смятат, че ключът към успеха им се крие във факта, че се смятат за равни на всички останали.

Оказва се, че визионерският проект „Плаващите кейове" не е мислен за езерото Изео. Първият подобен проект на Кристо и Жан-Клод датира още от 1970 г. и е създаден за делтата на Рио де ла Плата в Буенос Айрес, Аржентина. Отказват им необходимите разрешения. Творбата престоява в чекмеджето до средата на 90-те години, когато артистичният тандем я изтупва от прахта, за да я насочи този път в посока Токио Бей, Япония. И там властите отказват. Така стига до Италия.

Както казва и изкуствоведът Мария Василева, ако има обяснение за успеха на тандема Кристо и Жан-Клод, то тя се нарича „съхраняване на базисни човешки качества" - изявите на двамата артисти са лишени от всякакви нюанси на надменност или превъзходство, те докрай запазват своята неподкупна човечност.

Това нaвярно е върховният триумф на един дух, чиито постижения граничат с утопията.

Oще: colibri  антонио ферара  волфганг фолц  джонатан хенъри  джоузи крафт и винс дейвънпорт  жан-клод  жером сцееман  изкуство  колибри  кристо  плаващите кейове  съвременно изкуство  трансформации  франк зелтенхайм 


Още от Ad блок

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.