"Тестдрайв" на Captain Cook | webcafe.bg
Webcafe

"Тестдрайв" на Captain Cook

webcafeAd блок
11.04.2016, 11:16 (обновена 12.04.2016, 16:50)
Капитан Кук

Специален гост - Левон Хампарцумян

 

 

Място: Ресторант Captain Cook, София

Меню:

Слипър Лобстър (Giant Scarlet Shrimp) - това е тропически лобстър, който обитава топлите морета и океани. Нашият е внос от Португалия. Kрехкото месо на омара се пече внимателно на барбекю, на горна скара, директно върху решетката само от страната на черупката. Тя е изключително здрава и запазва цялостта си около 100-120 милиона години.

Гамба роха (Giant Scarlet Shrimp) -  обитава топлите части на източния Атлантик. Изключително трудно се лови, заради което е й скъпа. Има отличителен червен цвят, а в големите й размери се крие микс от вкусове.

Свинско пата негра (плума), (Black Iberian pork) - Иберийското черно прасе е внесено в Испания и Португалия още от римски времена. Нарича се Pata Negra заради специфичните му черни крака. Най-високият от трите класа пата негра прасе е хранено с жълъди и трева.

Миди Самбурия (Great Atlantic Scallop) - За разлика от някои други видове миди, „Сен Жак” имат два вида месо – бяло и червено. Бялото се нарича мускул, а червеното – корал. Името си e получила, когато богомолците, които отивали до Сен Жак дьо Компостел в Испания, я възприели за свой символ. Всеки от тях донасял такава мида в дома си като доказателство за извършеното поклонение.

Лангуста (Deep Sea Red Lobster) - Има ненатрапчив вкус и нежно месо, което се топи в устата.

Лангустини (Scampi) - те са с ярко оранжев цвят, но след готвене стават бледо оранжеви или розови. Имат най-крехката текстура от всички видеове морски дарове

Гости: Левон Хампарцумян, Сибина Григорова, Асен Григоров

Дата: Четвъртък

Час: 20.00 - 22.30

Левон Хампарцумян е един от най-известните съвременни банкери в България - ръководи Уникредит вече 15 години. Известен е и заради арменското име, и заради това, че не се страхува от публичността за разлика от всички свои колеги, които избират да останат в строго експертната си черупка.

Хампарцумян има отношение към живота и хубавата храна. Сервитьорите го поздравяват по име.

Всички идваме от откриване на американската марка за бърза мода Forever 21 в мол Парадайз - нов бранд, който стъпва в България през гръцки инвеститор, а Уникредит Булбанк са банката-партньор на това начинание.

Домакините в Captain Cook вече ни чакат с меню от деликатеси, които могат да затруднят и най-класните ресторанти в Кан или Сен Тропе. Заведението е пълно, а камерата на Васил Къркеланов, който снима разговора ни, буди леко любопитството на гостите.

Хампарцумян е от хората, които имат теории за нещата. Не се притеснява да казва мнението си - разговорите с добре информиран човек като него винаги са интересни.

Фотографията му е хоби, което с годините го заразява все повече. Обича и да пътува, и да готви.

Храната на масата ни силно отклонява вниманието ни от сериозните теми.

Въпреки че е трудно да се направи класация на ястия от подобен клас, свинското пата негра, лангустините и една риба тон, с която не сме се запознали предварително, но впоследствие нямаме нищо против да се сближим - бързо грабват вниманието ни.

Оказва се, че не само ние намираме иберийското черно прасе (пата негра) за изключително - то вече било признато от специалистите за най-вкусното свинско в целия свят. За да се постигне този вкус, прасетата се отглеждат в частична свобода, на чист въздух.

Морската храна отнася разговора ни към екзотични места - хората често свързват почивката на екзотични острови с някакъв кулинарен маратон, но истината е, че климатът там не предполага много ядене. Но пък е чудесна за всякакви снимки - подводни и на суша. Левон Хампарцумян ни разказва за фотографското си хоби - казва, че е запален от години, а отскоро го превръща дигитално и в рисунки.

Бутилка ризлинг допълва по прекрасен начин вечерята ни. Хампарцумян ни разказва за приятелско семейство италианци - хора - типична среда класа, които решили да прекарат месец в България. "Бяхме готови да им направим програма къде да ходят и какво да видят, но те отказаха. Видяхме ги само в началото и накрая, когато си тръгваха - бяха прекарали чудесно."

Обиколили Родопите, различни села, прибрали се очаровани. Тази история отприщва кратка полемика помежду ни: може ли човек да си направи в България мини-реалност по свой вкус и подобие, в която да не се интересува от политика или от неща, които не му харесват.

Мидите Сен Жак - един от стълбовете на френската кулинария обаче ни отклоняват за малко и в тази географска посока. Левон Хампарцумян дава приза за най-лошо обслужване на френските сервитьори - намръщени и неуслужливи. Колкото до нашите, които ни обслужват - можем само да ги похвалим -премерени, почти невидими, но във важните моменти са си точно на мястото.

Мидата Сен Жак получава името си благодарение на богомолците, които отивали до Сен Жак дьо Компостел в Испания. Те я възприемат за свой символ, а всеки от тях донасял такава мида в дома си като доказателство за извършеното поклонение. Истината обаче е, че тя е била позната от векове и отпечатъкът от черупката й може да се срещне по външни и вътрешни стени на сгради дори отпреди римско време. Самата черупка има ветрилообразна форма  - точно като в известната картина на  Ботичели - „Раждането на Афродита”.

Наричат мидата гигантска гребенка, защото има относително големи размери – тялото на нормално развита мида достига обикновено около 15 сантиметра. Според „Форбс” гребенката е включена в основните менюта на 20-те най-скъпи ресторанта в света.

Кухнята в Captain Cook отвежда мисълта ни само в морски дестинации - малко Варна, малко Дубровник - най-близкото на картата и едновременно с това най-труднодостъпното море, за да акостираме накрая в Япония - същата Япония от Lost in translation на Бил Мъри и Скарлет Йохансон, която планира да въведе английския като втори официален език. Причината: скоро китайците, владеещи перфектно английски, ще са повече от цялото японско население.

Хампарцумян има теория за т. нар. консуматорско общество в 21 в. -   смята, че вече няма място за агресивно потребление.

Агресивно потребление е всякаква форма на арогантно демонстриране на власт, пари, успех. В Япония например, светът на богатите просто не се вижда - те могат да живеят своя паралелен живот, да си стоят в Hyatt (където именнно е сниман “Lost in translation”) и никой да не разбере за тях.

Хампарцумян ни разказва как при едно от пътуванията си в Япония попада в ресторант в северния град Сапоро. Попитали го откъде е и след като отговорил "България", японецът извадил една оръфана и много измачкана карта, посочил с пръст и казал без колебание: "рози, кисело, мляко, Стоичков и Котоошу".

Друг негов партньор, от Китай, който пристигнал за пръв път в София, на слизане от самолета попитал учудено "Къде са ви розите?" - очаквал целият път до центъра на града да е осеян с лехи от рози.

Имаме си бранд и е по-добре да го ползваме

Почти успяваме да се справим с многообразието от морски деликатеси на масата. Трябва да уважим обаче и един специален гост - това е Гамба роха - най-високият клас скарида, която може да се купи в света. Изключително трудно се лови, има отличителен червен цвят, а в големите й размери се крие микс от вкусове.

Скаридите са известни и като Carabineros, заради цвета, който наподобявал униформите на испанските полицаи. Готвят се в малко морска вода, която задържа соковете на скаридата непокътнати. Има силен аромат, дължащ се на концентрацията на йод и сол, която се смесва с нейното крехко месо.  Приготвя се изцяло на барбекю. Най-вкусните й сокове са в главата. Има наситен морски вкус. Сервира се със зехтин и малдонова сол.

С Левон Хампарцумян обсъждаме набързо готварски техники, а той ни споделя откритието си, до което достига след множество експерименти - че най-добрите дървени въглища за скара са българските.

Краят на прекрасното ни кулинарно пътешествие е покана за дижестив. Поръчваме си Фернет Бранка - ликьор, направен от повече от 40 билки. Рецептата му е тайна, измислен е в Милано през 1845 г. от младата Мария Скала (на която й предстои да стане г-жа Бранка) като лекарство. Той и до днес се произвежда в Милано от компанията Fratelli Branca. Ликьорът става повод да си припомним весела история. Преди години наши приятели питат сервитьора в бара на хотел: "Имате ли Фернет Бранка". Отговорът, който получават е: "Съжалявам господа, нямаме такъв гост".

В Capitain Cook обаче този "гост" го познават много добре.


Oще: capitain cook  деликатеси  левон хампарцумян  рибен ресторант 


Още от Ad блок

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.