Казусът "Трън", или защо референдумът не е решение | webcafe.bg
Webcafe

Казусът "Трън", или защо референдумът не е решение

Илия Лазаров
13.06.2017, 11:07 (обновена 15.06.2017, 14:30)
кариера, открит рудник, добив

Снимка: © Pixabay

Кариера за открит добив, каквато бе планирано да има и в Трън

Разположен на двата бряга на река Ерма, близо до границата със Сърбия, град Трън е живописно и слабонаселено място.

„Добре дошли в едно диво и непокътнато кътче от Рая! Тук, с помощта на кристално чистия въздух, невероятно разнообразна природа и богато културно-историческо наследство, ще се отдалечите от забързаното и напрегнато ежедневие, за да си починете по най-добрия начин", пише на сайта на общината, който показва и че интернетът не е силната страна на местната администрация.

В Трън живеят около 4 хил. души, като по данни на Инспекцията по труда в Перник над 30% от хората в трудоспособна възраст в града са безработни, или 425 души към 30 април.

За последните 15 години населението на Трън е намаляло с една четвърт.

2081 от жителите на Трън, или 59.7% от имащите право на глас (от 3486 избиратели), в неделя са гласували на референдума във връзка с инвестиционния интерес на „Асарел-Медет" да добива злато в района.

1935 са отбелязали отговор „Да" на въпроса „Против ли сте община Трън чрез Общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми?". Само 125 души са отговорили с "Не", а 21 са невалидните бюлетини.

Макар и позицията на местните да звучи категорична, въпросът не е еднозначен. Добивът на злато е едновременно и възможност, и заплаха. Въпрос на приоритети. Ето и фактите:

Фирма от групата на „Асарел-Медет" има желание* да инвестира в пограничния район и да развива мина „Злата". Трънчани обаче се страхуват, че възобновяването на златодобива ще замърси околната среда и ще е опасно за здравето им.

„През 30-те години на миналия век започва добив, който се извършва чрез амалгама", разказва пред сайта на протестиращите срещу златодобива трънчани (trun.bg) последният ръководител на обект мина „Злата" Виктор Шишков.

По думите му този начин на добиване способства за унищожаване на всичко живо по поречието на реката. Водата е отровена с цианиди. Протести от страна на Сърбия и на местното население тогава водят до спирането на цианирането и се преминава към обработка до концентрат, който се е преработвал на други места. С няколко прекъсвания мината работи до 1974 г., когато е закрита поради изчерпани количества.

Ябълката на раздора между инвеститора и местните жители днес са съмненията, че в златоносната мина има и уран, който ще се добива или отделя под някаква форма и това ще бъде пагубно за хората и природата в района. Цитираните проучвания са от преди повече от половин век и не доказват категорично наличието на уран.

Същевременно в България отдавна не се извлича уранова руда, а мините са затворени още през 90-те.

Виктор Шишков разказва, че в средата на 80-те е имало интерес към добиването на уран в мината и е извършвана подземна дейност за доказване наличието на уран. „Проучванията продължиха до 1991 г., когато с постановление на Министерския съвет уранодобивът в България бе закрит. Беше установено, че проучените залежи на уран нямат промишлено значение, което не значи, че не са опасни, особено при открит добив." Проектът на „Асарел-Медет" е именно за открит добив.

„Ние не казваме, че има за промишлено производство. Ние казваме, че има уран", казва и Парка Динева, член на управителния съвет на сдружение „Трън" пред "Капитал".

„В Трън никога не е имало уранодобив, няма доказани запаси на уран, а за уранодобив изобщо не може да става дума. Мина „Злата" изобщо не е действала като уранодобивно предприятие", е мнението на инж. Стефан Лазаров, ръководител на геоложки екип, проучвал района на мина „Злата". Той е застъпник на другата теза, според която екологичните заплахи са пренебрежими. Тази теза обаче неясно защо не беше представена от инициативен комитет по време на референдума.

И така трънчани се лутат между крайни мнения, надвишаващи многократно личната им компетентност, и накрая думата има страхът.

Над половината от хората в Трън са без образование или с начално или основно, което прави провеждането на информирана кампания за референдума специфична задача. Кампанията е изнесена на национално ниво, а в инициативния комитет на „трънчани" има предимно софиянци с опит в зелените каузи.

Напрежението допълнително се покачва, след като в интернет се появява видео на холандски природозащитник, който обикаля изоставени държавни рудници и инсталации из България, намиращи се в трагично състояние. Той твърди, че ако в Трън започне златодобив, районът също ще последва съдбата им.

Отварянето на мината - възможност или заплаха

Снимка: Pixabay.com

Проучванията показват, че в Трънско има злато, а мината определено има сериозен потенциал - в миналото от нея са изкарвани по 30 000 тона руда годишно.

„Евромакс Сървисиз" ЕООД извършва проучвания в Трън в периода 2004-2011 г., когато са били идентифицирани най-малко 7 зони със златни и сребърни залежи, разположени плитко под земната повърхност.

Сега инвеститорът предлага да изгради открити рудници, 2 хвостохранилища и обогатителна фабрика за златната руда. Компанията вече един път значително ограничава проекта си, като от първоначално предвидените два участъка остана само един - на мястото на някогашната мина „Злата". Отпадналият участък се намира в зона на „Натура 2000".

Планираната инвестиция е 100 млн. лева и ще създаде минимум 250 работни места, което е рядка възможност за жителите на бедната гранична община.

Местните обаче я посрещат с недоверие. Според трънчани, дори да има мина, в нея няма как да бъдат наети местни хора, а природата ще бъде съсипана.

Снимка: LinkedIN

„Тук ще има галерии и открит рудник, в изобилие от всичко. Руй ще заприлича на сирене - прокопан отвсякъде, водата ще изчезне. Обещават работа, а за минното дело са необходими квалифицирани кадри. В Трън няма такива кадри. Кой ще работи в мината?", казват местните.

В Трънско се наблюдава особен феномен - голяма безработица и същевременно липса на работна ръка. Много малък дял от хората са заети в частния сектор - по-малко от 200 човека, останалите са на общинска или държавна работа.

В село Ребро, Брезнишко, което на 20 км. от Трън, например малка мандра затваря цикъла от млякото до сиренето и кашкавала. Основната трудност, с която собствениците й сблъскват, е липсата на работници, разказват те пред www.localfood.bg. От фермата дават заплата 1200 до 2000 лв. (при средна заплата за региона от 452 лв.), осигуряват и жилище. Въпреки безработицата обаче хората отказват да работят във ферма с животни.

„Българите не искат такава работа, основно роми се занимават с гледането на кравите и овцете", споделят наблюденията си собствениците.

Затова и доколко трънчани ще намерят работа в златодобивната промишленост е наистина спорен въпрос.

За приходите в общинския бюджет Трън разчита основно на дърводобивното ОП „Трънска гора" (което носи почти 80% от т. нар. собствените приходи) и на европейски субсидии.

В същото време използването на изкопаемите ресурси има сериозни икономически ползи за регионите. Пример за това са общини като Панагюрище, Челопеч, Крумовград, които активно развиват минното дело.

Снимка: Asarel.com

Икономиката на Панагюрище се доминира от медната мина на „Асарел-Медет". Дружеството внася 90% от корпоративните данъци на общинските фирми към националния бюджет. В компанията или в пряко свързани с нея фирми работят 1800 души.

За последните 5 години тя е вложила над 150 млн. лв. в социални проекти в града. Изграждат се училища и детски градини, организират се спортни турнири и културни събития.

Компанията съфинансира строежа на нова спортна зала и вложи 90 млн. лв. в местната болница, превръщайки я в една от най-модерните на Балканите.

Критиците казват, че болницата е проект, който идва да покрие здравните вреди, които добивната индустрия носи на региона.

В резултат и на постоянния натиск на природозащитници „Асарел-Медет" не спира да подобрява и модернизира инсталациите си.

Канадската „Дънди Прешъс Металс", която добива злато в Челопеч е друг пример за развитие на даден регион. Тя поддържа и финансира частна езикова гимназия в селото и инвестира в различни общественополезни проекти в общините Челопеч, Чавдар, Златица.

С персонал от над 1000 души, дружеството е основен работодател в района на Челопеч и Средногорието. След успеха там, компанията се насочва и към Крумовград, където също ще отвори предприятие.

Проучване на Industry Watch доказва, че заплатите в региони с минен добив са 3-4 пъти по-високи спрямо други градове от същата област, а нивата на безработица са осезаемо по-ниски.

Повечето от населените места в Средногорието са заможни именно заради концесионните такси и инвестициите на големите предприятия в региона. Компании като "Дънди Прешъс", "Аурубис" и "Елаците" имат огромен принос за всичко, което се случва там.

Снимка: Unity.bg

Типичен пример е село Чавдар, наричано "перлата на Средногорието". Там има модерна детска градина и училище, спортно-развлекателен център, археологически парк и различни туристически атракции. Част от парите идват по евросредства, но е осезаем и приносът на споменатите големи предприятия.

Според председателя на Сдружение "Трън" обаче хубавият външен вид на село Чавдар не показва, че природата му е съхранена. „Река Тополница, която минава близо до селото, е напълно мъртва, благодарение на минната индустрия, която съществува в този район", твърди Румяна Боянова пред БНТ.

За участието си в кампанията срещу златодобива в Трън Боянова казва пред в. „Капитал" през януари 2017 г.: „По никакъв начин не сме политически обвързани, просто сме хора, загрижени за родния си край". Тя е сред основните лица в антидобивната теза. На нейно име е регистриран и домейнът trun.bg - още през октомври 2016 г.

Въпросите доколко това е „роден край" и дали референдумът е от локален характер, са много резонни. Представители на инициативния комитет „България за Трънско" за референдума, застъпници на тезата против добива на злато, са: Петко Ковачев - бивш председател на „Зелените", Евгений Дайнов - политолог и екоактивист, Десислава Христова Хурмузова - учредител на ПП "Да, България", които се явяваха на изборите в коалиция със "Зелените" и други лица, свързани с двете партии.

С други думи на терена на местния интерес се появяват опитни играчи и политици, които обаче не действат политически, а под формата на граждани и граждански организации.

Всичко това не означава, че в Трън няма легитимен екологичен казус.

Тезата на инвеститора публично се изговаря от икономиста Владимир Каролев. Така цялата ситуация заприличва на казуса с втория лифт на Банско или на който и да е друг голям инвестиционен въпрос.

Освен това местният референдум на „трънчани" получава национално медийно покритие, а кампанията по работата с общественото мнение е в ход много месеци преди гласуването.

През април например Петко Ковачев публикува в "Дневник" статия под заглавие „Когато уранът дебне зад златото", която не е маркирана от медията като платена публикация, а излиза като редакционното съдържание. Няколко статии по темата има и политологът и колега на Евгений Дайнов - Юлия Иванчева.

В социалните мрежи се създават и бързо набират популярност групи, които ежедневно призовават да се защити природата и отхвърли златодобива.

Кампанията е в ход много преди да се формира инициативният комитет, регистриран от ЦИК на 2-ри юни.

Въпросът тук е може ли подобен казус да минава под формата на местен референдум, не надвишава ли компетентността на населението и не изисква ли подобно стратегическо за бъдещето на региона решение по-голяма политическа отговорност.

Така или иначе въпреки категоричния резултат на референдума, решението на казуса остава в ръцете на държавата. Правителството, което отговаря за концесиите, трябва да реши ще има или не златодобив в Трън. Във времето на алтернативните факти, референдумите не могат да са истински инструмент за демокрация.

*След референдума инвеститорът обяви, че се оттегля от проекта заради липсата на диалог. "Проведената кампания, гласуването и резултатът от референдума са показателни, че в момента в Трън няма благоприятна инвестиционната среда за "светъл" бизнес", се казва в писмото на "Евромакс Сървисиз".

Oще: „асарел-медет"  „евромакс сървисиз"  „евромакс сървисиз" еоод  localfood.bg  trun.bg  брезнишко  ело ребро  кампания  кариера  местен референдум  мина  мина „злата"  природа  пропаганда  работни места  регионално развитие  референдум  трън  хвостохранилищe 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 22.03.2012, 15:57

20 Шебек Хасан | 15.06.201714:47

Не са решение, щот тъпия народ може и да не се съгласи, някои от управляващите ни тарикати да лапнат милионните комисионни, а за държавата да остане концесия с процент по-нисък и от оня, дето го дават в страни като Бурукина Фасо, Камерун и др. развити демокрации! Не им се гълтат отрови на гадовете и за това са против, облъчени от онова хибридно кремълско джудже и други врагове на демокрацията и пазарната икономика! Ама няма нищо! Сега ще обявят Руските хакери за виновни, ще отменят резултатите и готово. Демокрацията пак ще победи! Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 01.06.2015, 20:38

19 Белка&Стрелка | 15.06.201707:59

Уточнител ти какво работиш, офисен планктон който храни илюзии че е много напредничав ако прегърне глобалистката идея и много ще прогресира ако с тези си идеи се хареса на началниците, а всъщнонт прелива по цял ден от пусто в празно и предължава да вярва в инвестиции и развитие по американски. Ти не си ли разбрал че тези инвеститори не идват тук ние да спечелим те идват те да спечелят защото някой им е казал че нашите политице са много лесни. Тези али-бали за win-win ситуация си ги говорете на някой глобалистки форум, ядохме го това сега имаме пълното право да не ви вярваме. 250 работни места + смешна такса от концесия - златото - природата - медицински разходи следвашите деситилетия , как е уравнението май е много добро ама ако си от другата страна хем да взимаш златото хем после лекарства за това за онова да продаваш. Важното е да има разстеж нали ама не е за нас бе кратуно ами е за канадци, французи и т.н. сган която ни лъже вече 30 години, стига ги гледахте така телешки тези чужди инвеститори.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

18 Bichkiiata | 14.06.201716:27

понякога попадам докато въртя каналите на една странна реклама, всички работили в добива на азбест (град Азбестос) да се обадят на еди какъв си номер, адвокати стартират безплатно за тях процес гарантиращи 100% компенсации (е повечето трябва да са живи защото белодробения рак или мезотелиома отдавана са бастисали по-голямата част миньори), забравих да кажа също, че това е за Канада, Квебек, будния материал в Панагюрище работещ за Асарел-Медет едва ли ще има тази възможност да бъде компенсиран
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

17 Bichkiiata | 14.06.201716:03

виждам ги Уточнител виждам ги умните , работни будни роби кеширащи у Панагюрище над средната работна заплата за България след 15-20 г. трудов стаж как им изтичат спестяванията през иглата свързани с интервенозната система в 4-ти летален стадий , но дет' викаш всеки има право да избере как ще свърши на този свят
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

16 Шамито | 14.06.201715:18

Ако някой е пропуснал да направи справка че суверен в държавата е НАРОДЪТ и тогава да спори Кой има право да се разпорежда с подземните богатства на държавата.Единствените печеливши от подземните богатства на държавата са управляващите а не СУВЕРЕНА.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

15 Уточнител | 14.06.201714:52

..сган..
   

оценка

+1 -3

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

14 Уточнител | 14.06.201710:30

Дегенерати, мързеливци, левичаро-анархисти, безграмотници и всякаква подобна ........, обединявайте се!
   

оценка

+1 -3

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

13 Уточнител | 14.06.201710:20

60% неграмотни или с начално и основно, повечето пенсионери, трудоспособните българи предпочитат да са безработни, отколкото да гледат животни за 1000-1200 лв заплата...има си градинка, копа си я и горе-долу се прехранва. С едва дума - пълни дегенерати. Така, че за зелените престъпници (наречени от народа "дини" - зелени отвън, червени отвътре, същите дето пропагандираха на референдума за "животворния руски атом") не беше никак трудно да преметнат простодушния "матрял". Това си личи от невероятния процент - явен световен рекорд в референдумите, от което следва, че има масово промиване на мозъци на нискоинтелектуални индивиди. Затова требва да се потърси информация за африкански референдуми, но защо ли си мисля, че там нема да е толкоз трагично положението...
   

оценка

+1 -3

Регистриран на: 20.05.2011, 17:21

12 peta_wawa | 13.06.201723:19

Ще ви изсечем горите, ще ви изкопаем една дупка да станете изцяло зависими от нея, но няма страшно, защото там уран няма.
А прах, арсеник, сяра, тежки метали може и да има, пренебрежимо малко за инж. Някойси.
Това са алтернативни факти и лъжи, поднасяни от алтернативни специалисти.
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 01.06.2015, 20:38

11 Белка&Стрелка | 13.06.201722:10

Точно във времената на алтернативните факти и всесилните корпорации , хората които живеят там ще решават, защото те ще теглят теглото. Държавата - институция от продажници - да го духа. Ти видял ли си уважаеми какво са направили планината от Асарел Медет , кога ще стане както е било ? Никога , а рудник Елаците знеаш ли че се вижда от космоса така са го издълбали питай етрополци колко пари остават там. Знаеш ли че във Витоша също има полезни изкопаеми , айде Симеоново и Драгалевци да дадат пример как се правят модерни инвестиции в рудодобив.
Аз съм Трънчанин.
   

оценка

+4 -2

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.