От "какво да се прави" до "кой е виновен" и обратно | webcafe.bg
Webcafe

От "какво да се прави" до "кой е виновен" и обратно

проф. Ивайло Дичев 26.10.2014, 17:01 (обновена 30.10.2014, 13:59)
бойко борисов и радан кънев

Снимка: © webcafe.bg

Идеолози, които от година призовават за демонтиране на "модела кой" и "рестарт на системата" почнаха къде плахо, къде страстно да се отмятат

Разговорите Миков - Борисов от 26/10 бяха посрещнати от най-различни хора като проява на нормалност сред политическото безумие, с което свикнахме.

Професионален профайлър, Димитър Иванов коментира, че двамата били едно поколение, формирани от една система, расли извън столицата, в будни учителски семейства, с една дума народни хора. Няма дума, че между Борисов и Станишев имаше социална бездна и в домовете на ЦК едва ли са давали филии с мас на децата.

Разбира се, чухме за трудностите по съставяне на правителство, подготвиха ни за избори догодина през юли. А както можем да си представим колкото по-бързи избори, толкова по-трудно ще е на малките партии, които едва ли са успели да заделят пари.

Представете си и тези, които се явиха на изборите като индивидуален франчайз на една или друга партийна марка - авансирал си, примерно, 100 000, а ти викат - хайде пак се явявай, преди да си си избил борчовете! Значи кандидатите със сигурност ще са по-малко.

За мен новината е в това, че г-н Борисов плахо почна да се оттласква от морализма, който в неговия случай през 2009 се изразяваше в " ще ги вкарам всичките в затвора".

Фрагментираният парламент го постави в трудна, но от друга страна благоприятна позиция да бъде център и арбитър между каращи се джуджета. Едните викат - никога с предходните управляващи. Другите - никога с турци. Третите - никога с леви... А г-н Борисов стои в центъра и блъска главите им едни в други, превръщайки се в абсолютен стожер на политическия живот. "Аз се оказах най-диалогичният, най-разбраният", театрално се учуди той на пресконференцията.

Нашите морализатори днес не са в най-добра форма. Не можаха да пометат бившите комунисти като в Полша навремето; не можаха да маргинализират либералите като хората на Орбан в Унгария; нямат ресурс за кръстоносен поход срещу тероризма като Буш-младши или религиозна легитимност като Ердоан у комшиите.

Морализмът се фрагментира - от една страна антикомунистически, от друга патриотичен, от трета екологически, от четвърта антимафиотски, от пета антифашистки и тъй нататък.

По-лошо: самите обрати на българската политическа сцена разбиват вечния характер, който моралът по определение претендира да има.

Идеолози, които от година призовават за демонтиране на "модела Кой" и "рестарт на системата" почнаха къде плахо, къде страстно да се отмятат. Реалистично било да се направи коалиция с Борисов. По-трудно им е да преглътнат следващата стъпка - съюз с ПФ, които в програмата си предвиждат "незабавно възстановяване на ракетните бази в Южна България", което, допускам, се отнася за ракетите СС, създали навремето тежък проблем при влизането ни в НАТО.

Отделно меката евгеника, предвидена чрез едно ентическо ориентиране на социалните помощи за дете. Тъкмо си преглътнал Цветанов, Ваньо Танов, Ипон и тъй нататък, хайде отваряй уста за нов залък.

Представете си един от тези десни хора, които през последните 25 години са се занимавали да разкриват и обругават ченгетата от ДС. Какво прави такъв човек, когато изведнъж се наложи на неговата партия да влезе в съюз с ченгета, смятащи участието си в ДС за патриотично дело?

Виждам три опции:

1/ заявяваш публично, че си грешил или пък си прочел Томас Хобс, който казва, че е "по-добре лоша власт, отколкото никаква власт";

2/ организираш вътрешно-партийна съпротива срещу лидерите си и техните политики;

3/ замлъкваш, оттегляш се, чакаш по-добри времена.

Разбира се най-добре е да мериш добре думите си, а когато ги кажеш - да стоиш зад тях до край. Никога Борисов премиер. Ами иска човекът, суетен е. Не щем Корман Исмаилов... Може ли десни да си сътрудничат с БСП, след като тази партия се отърва от Станишев? Може ли да се търси подкрепа на ДПС при условие, че някак се отърват от Пеевски?...

Ами има ситуации, в които тия работи се случват, само че трябва онези, които са се заричали, сега да отстъпят назад.

Разбира се морализаторство е важно измерение на политическия дебат; въпросът е докъде да стига и как съответните идеолози да вземат завоя, без да оставят у гражданите усещане за безпринципност и погнуса. Макс Вебер различава "етика на убеждението", когато реагираш непосредствено и спонтанно и "етика на отговорността", когато мислиш за това какви последствия може да имат действията ти.

Първата е типична за свещеници, интелектуалци, родители; втората очакваме от политиците. Нашите политици, които често нямат истински стратегически цели, за които да се чувстват отговорни, обикновено ги подменят с лични нетърпимости, спонтанни погнуси, заклинания.

Но дори вътре в политическото виждаме тази дилема: по-прагматично или по-моралистки? Тя се превръща в основната ос на дебата между либерали и консерватори. Едните питат "какво да се прави?", другите - "кой е виновен?" (ако отправя към руския 19-ти век). Либералите оправят икономиката, дърпат обществото напред, но пък носят със себе си корупция, деморализация. Което връща на власт консервативни управления - религиозни фундаменталисти, националисти, антикомунисти, според региона.

Усещането за ред и справедливост се възстановява, но пък икономиката започва да боксува. От Клинтън към Буш, от Дюрчани към Орбан, от царя и тройната коалиция към отмъстителя Борисов. После - обратно.

Вземете случая с КТБ

На едната страна прагматиците, които смятат, че трябва да гледаме напред и да търсим най-икономичното решение, макар някои виновници да останат ненаказани. На другата са моралистите, според които е по-добре да платим дори по-голяма цена, но да очистим държавата.

Труден избор. Може би ще ви е интересен един психологически детайл. Когато бях във Франция по подобен начин гръмна най-голямата им банка Креди Лионе, свързана с един съмнителен персонаж, Бернар Тапи. Без колебание бях за това държавата да помогне преди да търси вина, за да стабилизира системата, спорех с много от френските ми приятели. Същото мислех отдалеч за американската банкова криза, приветствах прагматичното решение на Обама, което спаси световната икономика, но ни остави с усещане за морална неудовлетвореност.

За нашата си КТБ обаче съм склонен да искам обратното: разкриване докрай на виновните и наказания, колкото и да струва това. Защо е така? Защо за далечните неща сме склонни да бъдем прагматични и либерални, а когато дойде до нас, до нашата улица, нашето дете - сме склонни да жертваме много повече, за да наложим убежденията си?

Oще: банка  банки  герб  ивайло дичев  ктб  парламент  правителство  рб  реформатори  реформаторски блок 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

5 Крив Макарон | 28.10.201409:42

Въпроси дали да се търси отговорност, или решения са до известна степен ограничени по своя мащаб. Ще се търси реализация на схема, където вместо да се търси отговорност, ще вземат пари от заподозрените, и после останали без каквито и да е активи, те ще бъдат изхвърляни на бунището голи и боси. Ще вземем от тях всичко каквото имат, и каквото нямат; ще ги ограбим до шушка материално и емоционални, ще има вземем и жените и деца, и накрая ще ги набием на кол.
Такива хора, довели останалите до животинско съществуване, заслужават животинско отношение към тях. И ще го получат! Ако оцелеят добре; ще можем да ги ограбим отново. Ако умрат, значи не са били добре пригодени към средата си на съществуване. Това е било тяхна грешка, а нашите грешки са само в това до колко успешно изразходваме отнетите от тях средства.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.11.2013, 09:44

4 boron | 27.10.201419:38

Празни приказки . Професорът решава някакви свои си дилеми. Да разгледа какво е МОРАЛ /може и в УИКИ-то/, преди да цитира Вебер. Важи и за кресльовците - зер цяла година им беше в устата.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.08.2014, 15:05

3 goni | 27.10.201415:18

Извинявай! Много поздрави на Френските ти приятели!Усмивка Не само от мен, а и от целия Български народ!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.08.2014, 15:05

2 goni | 27.10.201415:14

Евала бе Професоре! Машалах! Много ти е странен аршина! Ама,пък много точно си го казал: Когато е за чуждото дете е едно,ама за моето....!!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

1 Boicho Boichev | 27.10.201410:46

Къде са сега "умните и красивите" да кажат- за това ли се тръшкаха цяла година по жълтите павета и крещяха като обезумели "оставка".Или като няколко от тях се наместиха по министерските кабинети- всичко е ок, морала и правдата възтържествуваха?
   

оценка

+4 -2

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.