След края на ерата МиГ | webcafe.bg
Webcafe

След края на ерата МиГ

Петър Гаврилов 28.09.2015, 18:36 (обновена 30.09.2015, 12:43)
миг-29

Снимка: © Getty Images

Погледнато в перспектива, след 2020 г. България, Хърватска, Румъния и Сърбия ще имат нужда от около 80-100 изтребителя сумарно, които могат да придобият и дори да експлоатират съвместно. Това ще покрива територия от около 450 хиляди кв.км. от Адриатика до Черно море и от Карпатите до Родопите на юг. Един общ изтребителен конкурс би донесъл много позитиви като снижена цена, технически центрове за поддръжка и дори напълно сглобяване и цялостен ремонт на изтребителите в тези страни.

Скандалът има ли право Полша да ремонтира българските изтребители МиГ-29 без лиценз от Русия (по-точно самолетостроителната компания РСК МиГ), и колко точно ще струва ремонтът на двигателите РД-33 е безнадеждно неактуален.

Въпросът е - струва ли си да се харчат каквито и да е пари за поддръжката на самолети, които вече се експлоатират 30 години и се намират в края на жизнения си цикъл.

Според командващия ВВС, ген.майор Румен Радев, това е напълно безперспективно през второто десетилетие на ХХI век. Самият Радев е пилот, който вероятно най-добре познава способностите на МиГ-29 - лети на него почти от началото на кариерата си като боен пилот.

Изделие 9-12 пристига в България през 1989 г. от братския тогава СССР и в годините след това остава най-модерният изтребител на българските ВВС.

За нуждата от нов изтребител, който да е западно производство, започва да се говори още когато България подава молба за членство в НАТО. Практически никой не е оспорвал факта, че българските ВВС като член на Северноатлантическия пакт трябва да се отърват от зависимостта си и близките връзки с гръбнака на бившия Варшавски договор.

Приемането на България в НАТО през 2004 г. и реформата във ВВС тогава бяха ясна крачка в тази посока, която остана недовършена.

Армията се раздели с МиГ-23 и запази МиГ-21 като поддържащи на МиГ-29.

Предвиждаше се в кратък срок да се проведе конкурс за нов самолет, МиГ-21 да бъде пенсиониран и МиГ-29 да заеме поддържаща роля спрямо новия изтребител, докато изтече и неговият ресурс.

Обсъжданите през 2004 г. модернизации на авиониката, радара, прицелно-навигационния и комуникационния комплекс, както и въоръжението на руското изделие 9-12 бяха преценени като безперспективни още тогава.

Днес, повече от 10 години след приемането на България в НАТО, МиГ-29 остава най-модерният изтребител на ВВС (без да е модернизирано нищо по него от доставката му преди четвърт век).

В момента е под въпрос дали въобще си заслужава този изтребител да бъде ремонтиран, вместо да бъде пенсиониран. Единственият въпрос с неизвестни е кой ще носи въздушно дежурство и на какви самолети ще поддържат подготовка пилотите от ВВС, докато новите самолети влязат в строя.

По най-оптимистични оценки, ако утре бъде купена една ескадрила, то тя ще е боеготова в Граф Игнатиево най-рано през 2018 г.

В случая си заслужава да погледнем на българската военна авиация в контекста на останалите страни на Балканите, чиито армии и ВВС имат нужда от спешно превъоръжаване.

Румъния

Страната експлоатира 36 броя МиГ-21, модернизирани още през 90-те години на ХХ век до стандарта Lancer. С помощ и участие от Израел са изцяло подменени радионавигационното и комуникационното оборудване, прицелният комплекс и въоръжението.

Най-видимата промяна е замяната на многобройните уреди в пилотската кабина с течно-кристални дисплеи, които дават на пилота изцяло нов поглед върху работата на радара, самолета и повишават възможностите за водене на прехвати и въздушни боеве. Така старата платформа на самолет от 60-те години се сдобива с технологии от 90-те.

Смисълът от подобна модернизация е бил доста спорен, доколкото румънските МиГ-21 Lancer реално не са повишили бойните си възможности. Това не пречи обаче страната да изпрати четири машини на мисия по air policing в Балтика през 2007-ма. Самолетите са базирани за шест месеца в литовската база Шауляй.

Румънците закупиха обсъжданите за купуване от България 12 бивши португалски F-16MLU, които се очаква да застъпят на бойно дежурство през 2016 г.

За отбелязване е фактът, че румънците получават самолети МиГ-29 заедно с България през 1989 г. Бързо след това те са преценени като скъпи за експлоатация и като по-удачно се взема решение за модернизиране на МиГ-21, а 29-ките са изведени от въоръжение.

Вероятно най-късно през 2030 г. Румъния ще трябва да придобие нов (или отново втора ръка) изтребител, който да замени сегашните F-16MLU, които и в момента са на по 25 години.

Сърбия

Страната има нужда от обновяване на изтребителния си парк, който се състои от пъстра сбирка от местни G-4 Galeb, J-22 Orao (произвеждани заедно с Румъния през 70-те години на 20 век), доставени от СССР Миг-21 и МиГ-29.

От последните, които както и в България са най-модерните самолети и за сръбските ВВС, са останали само 4 боеспособни машини. Сърбия загуби голяма част от самолетите си във войната срещу НАТО от 1999 г., която показа и нивото на една малка армия срещу по-голям и модерно оборудван враг.

Покупката на нов изтребител е също толкова належаща за Белград, колкото и за София, макар и Сърбия да не е член на НАТО и дори няма ангажименти към съюзниците си, каквито има България.

Правителството на Александър Вучич е получило от Русия оферта за ескадрила МиГ-29 и заем за изплащането им, но получи и червен картон от МВФ за подобна покупка.

Страната силно зависи от международните си кредитори за финансиране на бюджетния си дефицит и отрицателен платежен баланс, в добавка към това, че в Европейския Съюз (към който Белград се стреми) се гледа с лошо око на политическите флиртове с Кремъл.

Сърбия съзнава, че покупка на ескадрила руски самолети едва ли ще доближи шансовете й да стане член на ЕС, в добавка към проблемите с Косово, които имат по принцип.

Положението на сръбските ВВС е доста идентично на това в България, с тази разлика, че те не са член на НАТО и ЕС и влиянието на Русия е доста по-силно. За разлика от 25 години по-рано, когато България беше бъркана с 16-та република на СССР, а Югославия минаваше за (почти) западна страна.

Хърватия

Страната стана член на НАТО през 2008 г. и член на ЕС през 2014 г., като успя да изгради сравнително боеспособна армия веднага след независимостта си през 1991 г. Тази армия успя в операция "Буря" през 1995 г. да освободи окупираните от Югославия части на страната и да постигне необходимия за членството й в НАТО и ЕС интегритет.

Хърватските ВВС експлоатират 12 броя МиГ-21, част от закупени и доставени през 90-те години на 20 век около 40 броя машини от Полша и Украйна. Това положение ще продължи до 2020 г., когато страната планира да придобие нов тип изтребител за собствените си ВВС.

С територия наполовина по-малка от тази на България и население от 4,5 млн. души, в Загреб нямат въпросителни дали армията им трябва да поддържа изтребителна авиация или не.

В добавка, страната има обширна зона на отговорност в Адриатическо море, на което има широк излаз.

Албания, Македония, Босна и Херцеговина и Черна гора

От тези страни само първата е член на НАТО, а последната може да получи покана за членство през следващата година. Всички те имат армии и авио-крила, които най-често експлоатират хеликоптери, но нито една няма изтребителна авиация.

Въздушно дежурство над Албания носят италиански изтребители, които могат да получат като зона на отговорност и Черна гора, ако междувременно Хърватска не поеме част от функциите по air policing над съседката си. Хърватска в даден момент може да изгради и общо въздушно пространство с Босна и Херцеговина, ако последната не реши да развие собствена изтребителна авиация.

Македония като най-близка до България страна може да попадне в зоната на българския или гръцкия air policing, ако страната стане член на НАТО. В обозримо бъдеще този въпрос не стои, а през 2020 г. гръцките ВВС може да са изравнени като възможности с българските, ако сегашният тренд се запази.

Така или иначе, тези четири страни без изтребителна авиация са черни дупки по отношение на защитата на въздушното си пространство.

Ако и България се откаже от изтребителна авиация, тази черна дупка ще се разпростира от Адриатика до Черно море и ще е отговорност на останалите членки на НАТО, главно Турция, да покрият южния фланг на пакта.

Следва да допълним, че Турция има своите отговорности и към района на юг от границите си.

Погледнато в перспектива, след 2020 г. България, Хърватска, Румъния и Сърбия ще имат нужда от около 80-100 изтребителя сумарно, които могат да придобият и дори да експлоатират съвместно.

Това ще покрива територия от около 450 хиляди кв.км. от Адриатика до Черно море и от Карпатите до Родопите на юг. Един общ изтребителен конкурс би донесъл много позитиви като снижена цена, технически центрове за поддръжка и дори напълно сглобяване и цялостен ремонт на изтребителите в тези страни.

В добавка - при общ конкурс прозрачността става по-висока и всяка страна ще следи останалите. Подобно предимство трудно може да се постигне при национален търг, в който винаги ще има съмнения за обещани и взети комисиони.

Цената на 100 машини може да спадне с около 20% спрямо поръчка за около 10 или 15 бройки, плюс политическите ползи от това, че Сърбия ще излезе от руската орбита, в която Белград определено не се чувства комфортно.

Ако към този изтребителен пул се добавят и изброените по-горе Албания, Македония, Босна и Херцеговина и Черна Гора, а в бъдеще дори и Словения (която също няма изтребителна авиация), може да се говори за общо въздушно пространство от близо 600 хиляди кв. км., охранявано от един тип изтребители.

Тези страни могат да участват с финансиране, наземни бази, летателен и технически състав, което ще им даде самочувствието на пълноценни авиации, а южният фланг на НАТО ще бъде подсилен в доста по-голяма степен от сегашното безвремие.

Подобен подход може да се наложи и при купуването на радари и ракети за ПВО.

Тук единствен проблем би бил достъпът на страни извън НАТО (като Сърбия) до западни военни технологии, но след 2020 г. този въпрос ще е ясен окончателно.

Ако тази идея изглежда екзотична и неприложима, може да се обърнем към опита на скандинавските страни, които прилагат доста голяма степен на сътрудничество в придобиване и експлоатацията на самолети за своите ВВС.

Тук са Норвегия (член на НАТО извън ЕС), Финландия и Швеция (членове на ЕС извън НАТО) и Дания (член на НАТО и ЕС). В определени програми - например за закупуването на F-16 и за новия F-35, Норвегия и Дания сътрудничат и с Белгия и Холандия.

Швеция въпреки неутралния си статут има стабилно сътрудничество с НАТО и успешно маркетира своя проект Грипен в страните от НАТО. За самите Швеция и Финландия членство в Северноатлантическия пакт изглежда все по-вероятно, предвид нарасналата агресивност на Русия и провокациите в Балтийско море.

Oще: f-16  авионика  българска военна авиация  български ввс  военновъздушни сили  договорът за ремонт на миг-29  зависимост от русия  изтребители  кремъл  миг-21  миг-29  министерство на отбраната  модернизацията на миг-29  нато  николай ненчев  петър гаврилов  рск миг  румен радев  ссср  съветски изтребители  сърбия 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 13.02.2014, 01:04

15 Павел Илиев | 29.09.201523:43

МиГ-29 е чудесен самолет за близък въздушен бой и до ден днешен , а 30 години не са чак пределна възраст за експлоатация на боен самолет от такъв клас , със съответните модернизации и удължаване на ресурса спокойно могат да изкарат и до 2030-та . Има обаче някои обективни причини България да се откаже от експлоатацията на тези машини ( идеалния момент беше преди 10-15 години) :
1 - противно на разпространение че руската техника е евтина и с ниски експлоатационни разходи ,един летателен час на самолета излиза около 3 пъти по-скъп от този на Ф-16 , двигателите са с 4 пъти по-малък ресурс като подмяната и ремонта им е два пъти по-скъп от тези на единствения двигател на Ф-16( по спомени съответните стойности за Грипен бяха още по-ниски)
2 - българските машини са практически небоеспособни през последните поне 10-15 години и то благодарение на нежеланието на руската страна да изпълнява всякакви договори за потдръжка и доставка на резервни части , както и възпрепятстване на каквито и да било опити за модернизация и ремонт от други страни.
3-практически нулеви възможности за работа по наземни и надводни цели - България е страна с възможности да експлоатира между 8 и 16 изтребители и то с голямо напъване плюс флот от максимум фрегата и няколко катера , при това положение потдържане и закупуване на друг тип самолети за тази цел би била истински лукс .
4- нулева оперативна съвместимост със машини на алианса в който членуваме - преди да започнем да плюем НАТО , помислете си какъв финансов ресурс би бил необходим за да може независима България да гарантира суверенитета си поне в някаква минимална степен.
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

14 TheRock | 29.09.201519:02

Шами, никой на никого не плаща.
Има договори коити се изпълняват!
Всички ракети с обсег 500 - 5000 км. трябва да се изведата от въоръжение!
Подписано е от НАТО и Варшавския договор.
И СС 23 не е "Скъд"!!
Така си се филмирал че си направо комичен!!!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

13 Шамито | 29.09.201516:21

Плащат на политическата върхушка–нарязват.Политически ограничените се кикотят и се мислят че са хванали на Бога органа.Свещена простота.При смяна на политическата система ще се покрият като полски мишки.А по безскрупулните ще започнат да вият в унисон с новия оркестър дано да ги забележат.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

12 TheRock | 29.09.201514:39

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 31.10.2012, 14:37

11 TheRock | 29.09.201514:31

СС 23 са с далекобойност 400 километра!
Стига с тия митове и легенди за "великите" ракети!!!
Горивото в тези ракети има срок на годност и изтече ли той не се знае дали ракетата ще полети!
Румъния унищожава своите 4 ПУ и 12 ракети СС 23 почти веднага след свалянето на Чаушеску..1990г. Чехия унищожава своите СС 23 също през 1990г. ГДР също през 1990г унищожават своите СС 23...Словакия нарязва СС 23 през 1997г. След тази 1997г България е единствен оператор в света на ОТРК 9К714 "Ока" (СС 23).
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.05.2011, 21:39

10 John Smith | 29.09.201513:48

Имахме Скъд в Ямбол, Самоков и Карлово и СС 23 в под. 223670. После ги нарязахме и ни приеха в НАТО. Чуди се
Тва, щото турците и гърците ни станаха партньори, та вече няма по кого да пуцаме.
До Масква не могат да стигнат ,та станаха излишни....
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 29.09.2015, 13:41

9 Николай Котев.130577093963643 | 29.09.201513:41

Ракетита са Р-400(СС-23). Ето ви повече информация: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0-400
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

8 Шамито | 29.09.201513:40

Въпросът дали си струва е паралелен с този дали можем да си го позволим.Въпрос на политическа зависимост.Изключете лаещите за демократични ценности.Евтенията иде с Кирияк Стефчовците в нашата политика.За нас еуфорията–за тях икономическите изгоди.Но да продължаваме напред.Има един вечен народен лаф–който е.... е......Другите да духат супата.Демократична ценност в низините с която никой не се съобразява–а по простому никой не го еб.....
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 21.08.2013, 11:44

7 COMANCHY | 29.09.201513:12

Rowan, ти питаш какво ще стане ако НАТО. се разпадне какво ще правим. Ами ако не се разпадне? Какво ще правим? В същия контекст на въпроси, ами АКО има заметресение и земята се разцепи на две...какво ще правим. Ами ако "Раша" изчезне, какво ще правим? Що за предположения? И да подскажа....двигателите не се пращат в "УСА" за да се поправят, или извърши техн.преглед, ами се правят в "Европата". Да не би да мислиш че на всички Боинги които летят по света, двигателите им се пращат в УСА-то да се поправят?
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 24.05.2011, 21:39

6 John Smith | 29.09.201512:57

Всуе се къхърите за авиацията , Другари !!! Авиация имаме, ама е дълбоко законспирирана... Имаме към 200 парапланеристи, 30-40 делтапланеристи и мотоделтапланеристи. Тия хора въоружени с по една ракета "въздух- въздух" , могат да пазят въздушното ни пространство и от Путин и от НАТО!!! Имаме и 2 въздушни бази, едната на Сопот, другата на Добростан , ако духне южен вятър ,резервната е на Коняво. Не се съобщава в пресата, но миналата година е имало секретно учение на НАТО и асеновградските парапланеристи. Ф-16 са минавали на метри от парапланите без да ги засекат на радара, един вид имаме и Стелт технология....
Така че....спете спокойно Деца Стрелка
   

оценка

+2 -3

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.