Образованието като кило домати | webcafe.bg
Webcafe

Образованието като кило домати

Николай Киров 06.09.2015, 18:10 (обновена 08.09.2015, 16:07)
Бежанците в българско училище

Снимка: © Снимка: Надя Обретенова

Принципът "парите следват ученика" не работи

Простотията не е културен феномен, тя има дълбоки икономически измерения. Толкова дълбоки, че чак са страшни, а както всяко друго нещо в икономиката те създават вълни, заливащи всеки един аспект от обществения живот от политиката, до семейното огнище.

Простотията в българския си вариант не е загуба на интелигентност. Напротив, тя е стремеж към свобода, към отхвърляне на оковите на нормите, към себеутвърждаване. 

Простакът не само отхвърля ограниченията, той ги стъпква, изплюва се върху тях и накрая им тегли една...
Този изконен български почин към свободата се ражда, а често и умира в мизерия.

Простотията, това е бунтът на бедните и тъй като половината от българското население съществува на границата на бедността, по данни на НСИ, не е учудващо, че от българите по-големи простаци в Европа няма.

Правилата и нормите, учтивият израз, спазването на предимството на пътя, галантният жест, съчувствието, всички те създават социална стабилност. Социалната стабилност от своя стрна е предпоставка за планиране на бъдещото. Тя е базата, върху която се гради благосъстоянието на обществото. Социалната стабилност не е отрицание на протеста, а на простотията.

Дори структурата на икономиката издава колко дълбоко се крие простотията в психиката на българина. Често пъти единственият стремеж на предприемачите е бързата печалба - хотел на морето без канализация, чалга клуб, шивашка фабрика с нископлатени роби, аренда на ниви за държавни субсидии - така се прави успешен бизнес в България - показно, бързо и накрая всички се напиват. Технологиите, иновациите и дългосрочното планиране са за други.

Ето как простотията се явява един от факторите за демографската криза, слабото потребителско търсене, ограничените инвестиции и бавния икономически растеж в България.

Простотията се предава от поколение на поколение с различни възпитателни мерки, от личен пример до справедлив бой. Тя се ражда в малките населени места и панелните блокове. Веднъж покълнала простотията не може да бъде изкарана от човешкото съзнание. Тя дава своите гнили плодове цял живот.

Как можем да се преборим с простотията? Отговорът е - с повишаване на жизнения стандарт и образование. И тъй като простотията е пречка за благоденствието - тя може да облагодетелства един, но за сметка на много други - ще трябва да започнем с образованието.

Образователната реформа беше започната по времето, когато Пламен Орешарски бе само финансов министър. Още преди финансовата криза да разтърси света. Реформата въведе делегирани бюджети за училищата, вдигна леко заплатите на учителите и всъщност не успя да реформира нищо в самото образование.

Следвайки принципа, че парите следват ученика, тандемът Вълчев-Орешарски използва едни от най-лошите примери за образователни модели по онова време, за да въведе и в България множество модели, които се провалят по света.

Какъв е резултатът? Изследванията на Pisa показват влошаване на резултатите на българските ученици в сравнение с връстниците им по света. Броят на отпадащите от системата на образованието в България деца расте плавно. А сега ГЕРБ се готви да даде държавно финансиране и на частните училища, в което всъщност няма нищо лошо.

И сега част от бюджета на образователното министерство е планиран за частните учебни заведения, тъй като по закон държавата трябва да осигури безплатни учебници на всички деца до 7 клас. Друг е въпросът колко от тези средства достигат до реципиентите - учениците.

Частното образование в България е изключително доходоносен бизнес. Страната ни е на 12-то място в ЕС по дял на частните разходи за образование от брутния вътрешен продукт. Обучението на дете в частно училище струва средно между 6000 и 9000 лв. на година. И понеже цялата образователна система уверено върви към утвърждаването на теста като окончателен показател за знанията на децата, просперитетът на образователните институции не е свързан с това, което учениците научават и умеят, а с посочването на правилните отговори.

Между другото, тестовете са друг доходоносен бизнес, който при това лесно се монополизира от определени компании, стига въпросните да ощастливят съответния държавен чиновник. Така се случва и одобряването на учебниците.

Кой се страхува от държавното финансиране на частните училища? Отговорът е - държавните училища. При много от тях принципът - „парите следват ученика" - доведе до създаването на картотеки с „мъртви души".

Деца, за които никой не знае какво правят, но едно е сигурно, не ходят на училище. Но за държавната статистика въпросните ученици съществуват като редовно учащи се и съответно бюджетът плаща за тях.
Самият принцип - „парите следват ученика"- поражда един основен проблем - конкуренция.

Образованието не е кило домати на пазара,
така че конкуренцията да му свали цената и да му вдигне качеството. Когато образователните институции се борят за учениците, те често го правят със занижаване на стандартите, за което крайните изпити в тестова форма доста помагат.

Образованието не е просто процес, в който учащият се получава квалификация и умения за работа. Това не е специализация. Образованието дава на учениците знания и умения за живота или поне би трябвало да го прави.

Ако детето е от бедно семейство, където трябва да помага за изкарването на прехраната или от семейство на безотговорни родители, образователните институции трябва да му дадат възможност за добър старт в живота.

Те трябва да го социализират, да промият мозъка му от простотията, която се наслоява там и да го превърнат в добър гражданин, познаващ правата си и спазващ законите и нормите на поведение.

Ето тук пак се появява проблемът с конкуренцията.
Идеята „парите следват ученика" на теория означава, че колкото по-лошо обучение осигурява едно учебно заведение, толкова по-малко ученици ще има и толкова по-малко пари ще получава. Резултатът, дори и на теория е по-лошо, а не по-добро образование. И така докато се стигне до фалит. Резултатът на практика е, че добре финансираните училища се съсредоточават в големите градове, където и стандартът на живот е по-висок. Причината е, че по-високият стандарт на живот означава по-малко социални проблеми и „проблемни" деца.

За всички останали ученици, живеещи в крайните квартали или по-малките населени места, остава само простотията. През миналата година близо 13% от учащите са отпаднали от образователната система в България, но това са официалните данните, на които, както вече установихме, не може да се вярва.

Вероятно делът на отпадащите е много по-голям. Показателно е, че проблемът е най-сериозен в най-бедния регион - северозападната част на страната, където близо 21% от учениците не завършват училище.

Тук трябва да се поучим от опита на останалата част от Европа. В годините след кризата в повечето държави от Европейския съюз бяха проведени многобройни образователни реформи, които доведоха до намаляване на броя на отпадащите от системата деца. Забележителен напредък в това отношение отбелязаха Великобритания, скандинавските страни и Франция.

Целта на тези реформи не беше финансова. Вместо това бяха предприети мерки за подобряване на ефективността и качеството на образование, както и на равнопоставеният достъп на децата до образователните институции. Навсякъде реформите целят да ограничат нарастването на неравенството и елитарността в началните и средните училища.

Успехът и бъдещето на децата трябва да се определят от личните им качества, а не от социалната среда и произхода им.

Във финансирането на частните учебни заведения от държавата няма нищо лошо, тъй като издръжката е за учениците, а не за училищата. Но принципът „парите следват ученика" е погрешен в самата си същност. Образованието не е бизнес, то е социална система. Прехвърлянето на пари от един джоб в друг не е реформа.

Промени на правилата в училищата, това какво и как се учи, осигуряването на равен старт за учениците - ето ги реформите, които обаче в България или не се случват или се обезсмислят като се правят на парче и под лобистки натиск.

А без добро образование няма как обществото и икономиката да се справят с простотията. Строителството на съвременна България започва от първи клас.

Oще: да си прост по български  мон  николай киров  образование  простотия  частни училища 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

24 deowin | 14.09.201517:02

>докато издръжката му зависи изцяло от бройката ученици, ще има мъртви души

Малка корекция - ще има мотивация за мъртви души. Дали ще има мъртви души е друг въпрос. Аналогично, докато има бедност сред населението, ще има мотивация за масови бунтове и плячкосване. Дали държавата ще отсъства от социалния живот толкова силно, че да го позволи, е друг въпрос.
Ако разбирам правилно религиозната ти упоритост, с която повтаряш проблема с мътвите души, изглеждаш напълно убеден, че това е проблем без решение. Нещо като хипотезата на Поанкаре. А, чакай, нея Перелман май я доказа.

>цената на почистването и отоплението на класните стаи няма да се промени

Така е. Но броят на стаите ще се промени с броя на учениците. Може би не за 2-3 фиктивни такива, но за повече - определено.
От моя гледна точка, под 10% фиктивни ученици (дори ако нищо не можем да направим за предотвратяването им) не биха създали сериозен проблем, който съществено да затрудни образователната системата, определено не до степента на нефункционалност, която наблюдаваме днес. Ерго, не това е проблемът. Проблемът е систематичен и предложението за по-радикална реформа в системата на образованието е опит да адресира именно той, а не несъщестени пречки, ефектът на които е в рамките на статистическата грешка.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

23 Дракон с кисело зеле | 12.09.201501:33

Когато говорех за бюджета на училището, говорех за държавно училище - докато издръжката му зависи изцяло от бройката ученици, ще има мъртви души, ще се избягва изключването на проблемни ученици и така нататък.

Що се отнася до това за материалната база - официални данни, естествено, ми е малко трудно да дам, но, примерно, цената на почистването и отоплението на класните стаи няма да се промени изобщо, ако от десет класа отпаднат по някаква причина по двама ученика. Само дето като отпаднат двайсет ученици, училището губи трийсет хиляди лева. Чисто хипотетично това.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

22 deowin | 11.09.201520:02

>съответните пари да не са основната част от бюджета на училището

Каква част от бюджета на частното училище са държавните пари решават изцяло те - размерът на държавните пари е константа, а колко харчат те допълнително не е и не би трябвало да е ничие друго решение, освен тяхно.
Ако частното училище иска да се конкурира директно с държавните, то ще се стреми разходите му (съответно, заплатите на учителите) да са сходни, и дялът на държавните пари в бюджета му ще е голям.
Ако частното училище реши да предлага много по-качествен образоватен продукт, което е свързано с повече разходи, е редно да получава точно същите пари от държавата за ученик в абсолютен размер, като дялът им в целия училище бюджет ще е по-малък.
Каква алтернатива предлагаш, която да е пазарно справедлива, тъй щото да не създава нелоялна конкуренция между държавните и частните училища?
Забележи - единственият ми съществен аргумент против нелоялната конкуренция няма нищо общо с "така не е честно". Не ми дреме дали е честно. Ако има такава, обаче, частните училища фалират (със сигурност при t клонящо към безкрайност). Ако по конструкция ги обричаме на фалит, то няма първоначален смисъл да съществуват и би било по-оптимално е просто да ги забраним, вместо да видим колко време ще мине преди капиталът, инвестиран в тях, да се загуби. Отново повтарям, че според мен добра причина да предпочитаме в България да има както държавни, така и частни училища, е конкуренцията. Сама по себе си тя не е гаранция за подобряване на качеството на образованието, но, от друга страна, определено съществуват държави, в които това се е случило - очевидният пример бидейки САЩ.

>Основните разходи на едно училище така или иначе не са свързани пряко с бройката на учениците

Това ми се струва достатъчно контраинтуитивно, за да те попитам откъде си толкова сигурен, че е така.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

21 Дракон с кисело зеле | 11.09.201519:02

Съгласен, би могло.
---
Само че не говорим за нещо неизпитано и евентуалните ефекти от него, а за принцип, въведен преди повече от десет години, който не е донесъл абсолютно нищо положително. Още нямах право да гласувам, когато учителите недоволстваха от делегираните бюджети.
А решението наистина е лесно - парите да не следват ученика, или, най-малкото, съответните пари да не са основната част от бюджета на училището. Основните разходи на едно училище така или иначе не са свързани пряко с бройката на учениците - поддръжката на класните стаи и материалната база ще се заплати, независимо дали учениците в даскалото са сто, двеста или петстотин.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.01.2012, 13:47

20 sizif | 11.09.201511:19

Здравейте
Не съм съгласен с две тези в статията
1. Конкуренция при цената на доматите не доведе до по-високо качество на доматите. Увеличи се производителността на , чрез използване на генно изменени сортове- резултата е по- ниска цена, по- голямо производство. Само дето вече и домашните домати имат вкус на картон заради семената на пазара.
Това ще се случи и с училищата- ще се бълват пиари, икономисти и специалисти по западни езици (евтинко и лесно ще се усвояват финанси), докато професионалното образование систематично ще се убива (за справка вижте новата наредба на министъра за професионалните гимназии). В резултат на това след около 5 -6 години съвсем ще избягат инвеститорите от БГ (с изключение на call центровете), просто защото няма да има кадри за техните нужди.
2. Финансирането на частните училища- още преди 7 години бе казано на Милена Дамянова (тогава експерт в ГЕРБ), че не е справедливо това. Причината за това е много проста. Средно статистически работещо физическо лице плаща на бюджета утежнение в размер на около 34%. При юридическите лица то е понякога значително по-ниско от 10%. С прости думи, това означава, че обикновените работещи субсидират образование , сигурност и здравеопазване.
Само да припомня за Милена Дамянова- тя беше зам. министър по време на мандата на Игнатов (уволнен за корупция). Същия този беше и в тефтера на Златанов с добавката да се остави на мира. Сега Дамянова е председател на парламентарната комисия по образование. Само на мен ли ми се вижда това много нагло
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

19 deowin | 09.09.201520:55

>"Парите следват ученика" води до създаване на мъртви души

Съгласен, би могло.
Аналогично, хирургичните операции са свързани с кървене.
В реалния свят почти всяко ново решение е свързано с нови рискове и проблеми. Да, можем да ги посочим като достатъчно условие да отхвърлим напълно новото решение без да го мислим много, а можем и да се замислим дали новите проблеми нямат по-лесно решение, отколкото оригиналният проблем.
В случая, проблемите с кървенето и мъртвите души се значително по-конкретни и, съответно, лесно решими, отколкото оригиналният проблем. Затова хората обикновено предпочитат да се подложат на операция ако се налага, въпреки, че може да загубят кръв.
Аналогична е ситуацията със всичките други възможни проблеми, които си изброил - всички те са значително по-малки, по-конкретни и по-лесни за атакуване, отколкото общият проблем на "образованието не работи".

>като тръгнеш на път, не можеш да си избереш частна магистрала на по-висока такса

Doch, в много от страните от западната цивилизация (повечето европейски, САЩ, Канада, Австралия, НЗ, Япония, Хонг Конг и т.н.) всъщност имаш избор между различни пътища, магистрали, тунели, мостове, таксите на които са различни, като някои (често повечето) са безплатни. Платените не са по-престижни, но обикновено са по-бързи и пътната настилка е по-качествена.

Относно БДЖ - това е държавна фирма, която извършва железопътен превоз.
Ако държавата реши, че гражданите й (избиратели и данъкоплатци) държат да имат железопътен превоз, то има няколко варианта.
В първия вариант услугата се предоставя безплатно и напълно се покрива от данъци. Железопътния превоз не е такъв в никоя държава. Образованието, от друга страна, обикновено е такава. Разликата е съществена.
Втори вариант е услугата да се предоставя срещу заплащане, като държавата може частично да я дотира. Заплащането е приход за фирмата, която осъществява услугата. Тази фирма може да е държавна (както е в България), а може да е частна. Ако държавата дотира услугата, то няма логика да я дотира различно за държавна срещу частна фирма, защото по този начин създава нелоялна конкуренция и частната фирма евентуално фалира, което напълно обезсмисля първоначалното й съществуване.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

18 Дракон с кисело зеле | 09.09.201519:46

"Парите следват ученика" води до създаване на мъртви души. Води до там управата на едно училище да не смее да изключи дори опасен в най-буквалния смисъл на думата ученик. Води до там всякакви отрепки да стоят в училището ненаказани, за да не вземат родителите им да ги преместят, заедно със съответните пари, в друго училище. Води до връзване на ръцете на учители и училищна управа, в крайна сметка. Затова този принцип е вреден. Защото създава среда на конкуренция не според престижността и качеството на образованието на учебното заведение, а според това колко на даден ученик ще му е лесно да мине там.
Именно затова немалко учители беснеят против този принцип - особено в по-малките градове, където тези, които, все пак, искат да учат, не могат просто да отидат в друго училище, ако тяхното западне или бъде затворено, защото парите следвали ученика.

А ако парите последват ученика в частното училище, управата на въпросното няма да смъкне таксите, в това съм хиляда процента сигурен. Нито пък ще повиши по някакъв начин качеството на услугата си. Майка ми преподаваше известно време в една от най-известните частни школи в страната, на деца на някои доста известни ВИП-персони... Видял съм как, при положение, че някой е платил баснословна сума за обучение на детето си, го карат да си плати и учебниците, които принципно му се полагат безплатно, при това на по-висока от пазарната цена. Видял съм как въпросното частно училище смуче пари от родителите за щяло и нещяло, по-често за второто, като (уж) по-високите резултати спрямо държавните училища се получават най-вече със системен тормоз върху учениците и родителите им, а не с по-добро преподаване. Затова и майка ми се махна от там.
Видял съм много неща. А говоря за изключително реномирано училище.

Що се отнася до това:
Когато данъкоплатците използват продукт, заплатен с техните данъци, каква точно е разликата дали продуктът е магистрала или образование за децата им, тъй щото според теб ако си карат колата по магистралата са качествено различне потребители и клиенти на фирмата, построила магистралата, отколкото като родители на дете, чието образование се заплаща от държавата?
---
Разликата е, че като тръгнеш на път, не можеш да си избереш частна магистрала на по-висока такса, пътуването по която да се води за по-престижно.
Сега покрай магистралите се сетих за нещо. Държавата поддържа Български държавни железници. Евентуално наема частен изпълнител да постегне вагоните и друг частен изпълнител да оправи релсите. Следва ли, по логиката с училищата, че трябва да поддържа със същите пари и частните превозвачи? Чисто хипотетично това.

Още повече, че това, че някой е решил изцяло по собствена воля да се откаже от заплатен от него продукт, съвсем не означава, че парите трябва да му бъдат върнати или с тях да се плати алтернативният продукт, който въпросният някой си е избрал.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

17 deowin | 09.09.201517:51

>държавата да финансира частен изпълнител, който обслужва единствено частните си клиенти

Когато данъкоплатците използват продукт, заплатен с техните данъци, каква точно е разликата дали продуктът е магистрала или образование за децата им, тъй щото според теб ако си карат колата по магистралата са качествено различне потребители и клиенти на фирмата, построила магистралата, отколкото като родители на дете, чието образование се заплаща от държавата? И двете неща струват пари, и двете могат да имат различно качество, което държавата би следвало да контролира, защото де факто има доверителни отговорности към данъкоплатеца, който е поверил правилното и оптимално използване на парите от данъците върху нея.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

16 deowin | 09.09.201517:07

>Държавата на първо място да си финансира държавните училища

Това и правеше досега, с не особено добри резултати.
Да, държавата може да увеличи финансирането на държавните училища като увеличи данъците или ореже други социални програми, но добре знаем с какви размери са подобни увеличения за заплатите на учителите - последно беше с 5% миналата година. Според теб биха ли могли подобни увеличения да имат нужния сериозен заздравяващ ефект върху българското образование? Увеличение на заплатите с още 5-10% би ли мотивирало учителите да си вършат по-съвестно работата, би ли мотивирало умни и способни хора да станат учители?
Решението, което се предлага с "парите следват ученика", е да се премести тежестта на подобряване на образованието поне отчасти върху частния сектор, защото държавата определено и измеримо не се справя никак добре с тази задача вече 20-25 години, независимо дали мислиш, че това е изконно нейна работа, колко неприятно ти е, че не се справя и т.н.
С две думи, проблем има. Можем да продължаваме по същия път, по който сме вече дълго време - незначителни увеличения на учителските заплати, незначителни реформи, или можем да направим малко по-сериозна реформа и да видим дали ще стане нещо ново, току-виж по-добро. Ако си учил simulated annealing, там бягаш от локалните екстремуми като ефективно редуваш плавно ходене по градиента с резки увеличения на температурата, които ти позволяват да преминаваш в по-далечни състояния, евентуално такива, от които можеш да стигнеш по-добър екстремум.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

15 Дракон с кисело зеле | 09.09.201501:15

Не е моя работа да предлагам решения.

Но мога да недоволствам. Което и правя. Държавата на първо място да си финансира държавните училища. Докато няма пари за тях, как ще задели за частните?

А и мисля, че има разлика между това държавата да плати на частен изпълнител, за да свърши някаква работа - примерно да построи или ремонтира някоя магистрала - и това държавата да финансира частен изпълнител, който обслужва единствено частните си клиенти.
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.