Високо и популярно сменят местата си | webcafe.bg
Webcafe

Високо и популярно сменят местата си

Проф. Ивайло Дичев
17.08.2014, 17:50 (обновена 21.08.2014, 07:51)

1 от 5 снимки Назад Напред

концертно селфи

Снимка: © Getty Images

Кога рейтването и форуърдването измести подвига да си "авангарден"? (Вижте снимките)

Вълната от емоция около смъртта на Робин Уилямс отново ни припомни очевидното: популярната култура окончателно детронира високото изкуство. Този актьор, разбира се, е чудесен, смешен, трогателен: говоря само за жанра, в който се изявяваше.

Класически залез

Не знам как може да се измери промяната; преди подобни емоции будеха кончините на хора като Пушкин, Юго, Вазов - днес все по-често това са певци, артисти, телевизионни водещи.

Спомнете си националния траур по смъртта на поп певеца от социализма Емил Димитров и сравнително скромното погребение на великия писател на същата епоха Йордан Радичков.

Не се опитвам да противопоставям, недай бог да класирам: просто единият и другият се разминаха в културната история, единият звучи във всяка кръчма, от другия учителките с мъка карат децата да прочетат по някоя и друга страничка.

Авангардът срещу пазара на лайковете

В младостта ми се смяташе престижно да четеш Бекет, да гледаш филмите на Грийнауей, да слушаш Пендерецки.

Това беше усилие, често стигащо до мазохизъм; самото достигане до подобни произведения във времето на соца си беше малък подвиг. Смисълът беше в това да се откъснеш от масата, да се индивидуализираш.

Самата дума "авангард", която тогава още се използваше за подобен тип изкуство, съдържа в себе си идея за духовно лидерство, за това, че пръв се озоваваш там, където ще дойдат след време и другите.

Защо изчезна това понятие?

Защото вече не мислим, че светът се движи на някъде /освен, в моменти на депресия - към пропастта/. Защото не виждаме смисъл да правим усилие, защото не знаем какво ще е смислено утре.

Самото "откъсване от масата" днес е проблематично: колкото повече хора са купили, харесали, рейтвали, форуърдвали - толкова по-мотивирани сме да му обърнем внимание.

Е, има хора, които предпочитат независимо кино, трудна музика, търсеща литература, но те от елит започват да се превръщат в един вид субкултура - хора с чудновати вкусове като, да речем, двойниците на Елвис.

Върви, че преживявай!

Известно изключение като че ли прави съвременното визуално изкуство, чиито акции се радват на далеч по-широка популярност.

Това ни навежда към една важна страна на проблема: времето.

Визуалната творба се възприема в миг, хайде да кажем - в няколко мига; една симфония, съвременна или класическа, предполага да седиш на едно място поне един час. А в това време получаваш ММС-и, фейсбукът се обновява, борсовите индекси се движат...

Представете си колко по-ефикасна би била една литература, свита до точка. Пруст: изгубеното минало можем да преживеем отново само в разказа за него. Джойс: един обикновен ден на един негероичен ирландец, представен като завръщането на Одисей у дома...

Ахкаш почтително и почваш друго.

Няма време в двата смисъла: нямаме търпение да се покорим на автора, да прекараме известно време под негова власт; няма и бъдеще, към което да ни води изкуството. То е просто една от многото емоционални дразнения, с които сме обсипвани, с нищо не превъзхождащо премиерата на новия i-Phone 5S или роклята на Кейт Бланшет от Оскарите.

Естествено изкуство

Не искам маргинализирането на високото изкуство да звучи катастрофично. Все повече се разраства сферата на онова, което наричаме култура - сфера на избор, творчество, вкус, индивидуализация, социална диференциация.

Днес култура е готвенето, боравенето с техниката, отглеждането на домашни любимци, туризма. Кажете нещо, което да не можем да анализираме културологически? Всичко е на показ, всичко е обект на глобални сравнения, навсякъде откриваме кодове, замисъл.

Оттук новите културни елити следва да търсим не сред слушателите на Арво Пярт, а сред изтънченото познаване на различните полета, констелацията от предпочитания и компетентности, индивидуалната траектория през нарастващия хаос от форми и преживявания.

Едновремешния капиталист задължително щяхте да срещнете в операта; днешният мениджър може никога да не е стъпвал в този храм на изкуството, за това пък задължително има някакво свое нещо - запален е по комиксите от 50те, събира винилови плочи, прави преходи в Сахара.

А поколенията, живели с високото изкуство - те днес изглеждат като онези преди тях, на които те са се подигравали, задето зубрят латински спрежения.

Oще: авангард  визуално изкуство  вкус  елит  изкуство  култура  литература  музика  независимо кино  поп  проф. ивайло дичев  субкултура  творчество 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

17 Крив Макарон | 21.08.201416:35

"Днес култура е готвенето, боравенето с техниката, отглеждането на домашни любимци, туризма." Ами е удобно, нека споменем и тупането с анаболи?
И така цитираното изречение дойде, за да ни покаже колко сме го закъсали. Как сме се откъснали от кораба майка (т.е. културата), и сега се лутаме като диваци сред купищата маловажни неща. Придали сме на позьорството значението на носител на култура. И следователно сме загубили; предали сме се.
Честно да си кажа, имам някои основания за съмнения в тезата на проф.-а (моля да ми прости, че членувам малкото му име, и предварително благодаря). Мисля, че вглъбяването в търсене на разни "възвишени ценности", или както той го дефинира "културно лидерство", е доста самотно занимание. И такова е било винаги. И винаги ще ги има тези хора, просто в днешния свят те все по-малко личат. Предполагам, че подобно състояние на самота е характерно за всеки човек в някакъв етап от неговия живот. Ще се въздържа да коментирам дали е положително, или отрицателно; просто го приемам за естествено. Но когато някой се провикне "няма вече култура", ми се струва, че вече състоянието му се е влошило.
Нека, който има нужда да се депресира, да си намери подходящата среда. Сигурен съм, че ще се изненада от изобилието на предлагането в тази сфера. Само нека не го обръща на снобария като заявява, че другите нищо не разбират, а още по-малко споделят ценностите му. Страшно тийнейджърско е.
Но е факт, че във века на информационните технологии потокът ни залива, и е малко трудно да се отсее посредственото от ценното. И по тази причина повече от всякога красотата на едно произведение е по-скоро в неговата интерпретация, във вътрешното преживяване, и далеч по-малко във сравнението с други подобни. В минало гениалността и глупостта са били по-контрастни, и може би, от там идва заблудата, че едва ли не живеем в бездуховен свят.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

16 янаки | 20.08.201411:03

Цитатът от Олдъс Хъксли е от главата „Религия и темперамент” на „Вечната философия” (The Perennial Philosophy - Aldous L Huxley) - http://iztoknazapad.com/?page_id=1462
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

15 янаки | 19.08.201413:42

„Не искам маргинализирането на високото изкуство да звучи катастрофично. Все повече се разраства сферата на онова, което наричаме култура - сфера на избор, творчество, вкус, индивидуализация, социална диференциация.” - ни казва проф. Дичев..

Така че няма място за притеснение, новото време носи със себе си нова философия на живота, която ще намери своите основания в една много по-широка сфера – „сфера на избор, творчество, вкус, индивидуализация, социална диференциация”. Достъпни за всички дейности, като „готвенето, боравенето с техниката, отглеждането на домашни любимци, туризма” ше бъдат признати за изкуство.

Това е потвърждение на една печална, за света, който си отива от нас, констатация на Олдъс Хъксли още от преди 60 - 70 години:

„Най-широко разпространената философия на живота престана да намира основата си в класическите духовни произведения и правила на аристократичното добро възпитание и сега се формира от авторите на рекламни текстове, които си поставят само една задача – да убедят всеки и всички да бъдат екстравертни и толкова алчни, колкото е възможно, защото само вечно недоволните от себе си хора са склонни към прекарване на времето си по безумен начин и са готови да похарчат пари за тези вещи, които рекламодателите желаят да продадат.” („Религия и темперамент“ – Олдъс Хъксли)

Напълно разбирам Димитри Иванов, който по някакъв повод беше написал (ще цитирам по памет): „Всичко хубаво си отива от свят, за да няма, за какво да ни е мъчно, когато умрем.”
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 11.08.2014, 17:12

14 maleficent | 19.08.201412:13

Пастири, овце, жаби - какви са тези етикети, каво е това самочувствие? Всички артисти, и културни гении от високи до популярни творят и създават за слава и пари. Без нас "овцете", които да ги възхваляват и увековечават ще са неоправни безпътници. Независимо от индивидуалната им роля да издигат или свалят нравствени ценности, да манипулират обществено мнение или да внасят цвят, радост и усещане за пълнота в сивата действителност - те са тук в услуга на човечеството и без неговото одобрение са пепел като всички останали. Да не говорим, че всички избрали артистичното поприще извършват непроизводителен труд и зависят от нашите данъци и банкови сметки. Изкуството увяхва в една обедняла цивилизация, в някои сфери процесът е започнал.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.02.2013, 00:46

13 Ролинс | 19.08.201400:59

До модовете на уебкафето:

Ще ми обясните ли до каква степен ми е позволено да псувам и да се гавря с определени форумци? Да знам до къде минава границата преди да започна да нареждам.

Мога ли да спомена местата, където съм таковал дъщерята на определен форумец? А че жена му е слоница?

Чисто хипотетично говоря (не визирам никого).
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

12 Frida | 18.08.201423:39

отново неправилно разбрано казаното от мен. вагнер е култура, без значение дали се харесва или не от някои. въпросът бе за мярката. както и да е. и без това след 15-20 години под властта на халифата едва ли на някой ще му е нужен джойс или пруст, хеле па и опера и балет. все едно да подариш на хамасник пиано.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

11 янаки | 18.08.201423:14

Би трябвало да сме благодарни на webcafe че предоставя „страниците” си на проф. Дичев за да ни въведе в теми, които не са политизирани, за да се разделим и противопоставим, а са свързани с нещо, което е от значение за всички нас – книгите, медиите, българската култура като цяло.

Но прогнозите, които той прави за съдбата на традиционните книги и четенето, за съдбата на традиционната култура най-общо, са стряскащи, защото те са по-скоро диагноза – „диагнозата не е добра”, което е ефемизъм на категоричното – „изходът ще бъде летален”.

Не се и съмнявам, че тези прогнози са плод на добросъвестно изследване на нагласата на представителна групи от хора към традиционната култура. На хора, които за да бъдат така радикални, до такава степен са пристрастени към комуникационните джаджи, до такава степен са обладани от прагматизма на деловия живот, че да не могат да се откъснат от тези си „ангажименти” и да се уединят някъде за час или два сами в компанията на една хубава книга, или да притихнат в тъмнината на оперната, концертната, или театралната зала и в продължение на два часа и половина да се оставят на магията на голямото изкуство.

Да не говорим да се забравят до такава степен, че да се поддадат на изкушението да се потопят без да се съобразяват с времето „което е пари”, и без да премислят нещо в главите си, в очарованието на лятна нош със звезди и пълна луна. Впечатли ме някога един китайски йероглиф, който означава такова състояние. Той беше сложен знак, който включваше няколко по-прости, със значение: врата, човек, който почива и луна. Или разгадано – човек, лежи в стаята си и през вратата (прозорците са били покрити с намаслена хартия) е вперил поглед в луната, - състояние, в което ни докосва прозрението, че ние сме едно с вселената.

Много се надявам тези прогнози да са работни хипотези, защото ако се сбъднат ще се сбъдне и антиутопията на Олдъс Хъксли „Прекрасният нов свят”, където един отхвърлен от обществото Дивак, чете Шекспир, влюбва се и на края си слага сам край на живота, защото не желае да живее в един свят на роботи.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

10 Rowan | 18.08.201421:51

Язе, като един НЕкултурен индивид, само да вметна, че дали четеш Пруст или ще зяпаш картинки във Фейса, все си оставаш зрител. Една овца от стадото, само с малко по-друга разцветка на вълната. Пастирите са Пруст и останалите от неговия калибър, но ние не сме дори и овце, а сме само едни жаби дето си квакат в блатото и след няколко десетилетия никой няма да си спомня за нас.
А щом и днес има кой да чете вехтите автори и след нас ще ги четат. Иначе текстове, като този, има много писани през хилядолетията, но културата не ще да мре, колкото и лоши пророци да вещаят гибелта й.

ПП: Пък „едновремешният капиталист“, та дори и едновремешните аристократи, толкова са разбирали от опера, колкото и днешният мениджър от Арво Пярт. Аре да не сме чели малко книжки от онова време, та да не знаем що са ходили богатите чичковци на опера. За същото за което ходят днешните мениджъри в джаз клубовете – да забършат нещо младо и сочно. По възможност на цената на една почерпка… muhihihihi

Общуването с изкуството е нещо интимно, лично преживяване от докосването до автора чрез неговата творба. Тук третия е излишен, пък камо ли тълпата в операта или джаз клуба. А Хайне направо нарича театъра „изкуство за простолюдието“, щото почти всеки може да го гледа и разбере.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

9 Borracho | 18.08.201419:49

Фрида, негативното ти отношение към Вагнер е напълно обяснимо. Чак прозрачно
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

8 Frida | 18.08.201417:57

ми високата култура започва от вкуса
дали е добър вкус да се поставя машабната и грандоманска вагнеровата тетралогия при плачевното състояние в страната - простотия мизерия лицемерие на дребно криминалитет от върха до низините и пр
не е ли по-добре нещо по-леко - травиата или бохеми да речем или селска чест палячи крадливата сврака и пр достъпни и непредвзети неща
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.