История за подпалки | webcafe.bg
Webcafe

История за подпалки

Красимир Грозев 14.03.2016, 12:48 (обновена 17.03.2016, 11:49)

1 от 9 снимки Назад Напред

музей

Изгорелият хангар (снимка: МО)

Черен дим се издига над пловдивското летище в съботната утрин на 12 март. За щастие, не става въпрос за авиационен инцидент. За нещастие, незаменима част от българската авиационна история се запали и най-вероятно е безвъзвратно изгубена.

Според информацията, която бе разпространена от Военна прокуратура, пожарът е възникнал около 11,00 часа в хангар към музея, където се съхраняват и реставрират музейните експонати. Те били подготвяни за изложение по случай празника на авиацията на 12 април. По това време в халето започнал да извършва реставраторски дейности 75-годишният реставратор към музея М.Л.

Въпреки че в халето имало леснозапалими материали (лакове, бои, дърво и плат, от които били изградени различни части от музейните експонати) и има въведени специални изисквания за безопасност, реставраторът започнал работа с ъглошлайф, за да отреже метална планка, която смятал да монтира на макета на самолета ДАР-1.

Искри попаднали върху крилото на самолета ДАР-1 и то се запалило. М.Л. опитал да потуши пожара, включително и с пожарогасител, но не успял. Пламъците бързо се разпространили и обхванали всички пет самолета, които били напълно унищожени от огъня. От пламъците пострадал и самият М.Л., който получил изгаряния по дясната ръка.

Такива са сухите факти, а какво се крие зад тях?

Загубата на два от изгорелите самолети е непреодолима. Единият е биплан По-2, строен в Полша по съветски лиценз. Това е един от най-масовите самолети в историята (създадени са около 33 000 броя), но в България няма друг запазен от този тип.

Още по-тежка е загубата на Лаз-7. Това е последният серийно строен самолет в България. Използвал се е за учебни цели, прави първия си полет през юли 1948 г. и се строи в Държавната самолетна фабрика в Ловеч в две основни модификации, като изгорелият е по-новият модел Лаз-7М. Въпреки че са произведени 313 броя (заедно с прототипите) от този самолет, до наши дни са достигнали едва два. Единият изгаря на 12 март.

Останалите три унищожени машини са т.нар. „реплики". Това не са оригинални ретро самолети, а техни съвременни копия. Някои от тези реплики са създадени по технологии точно следващи оригиналните и дори могат да летят, други са просто пълномащабни макети.

Най-ценната сред тях бе тази на германския биплан Albatros F-2, с какъвто по време на Балканската война е бомбардирана Одринската крепост. Репликата бе създадена по автентични технологии през 2008 г. от сдружение „Авиореликви". В изграждането ѝ бяха хвърлени десетки хиляди левове и през 2011 г. сдружението я дарява на Музея на авиацията.

Другите две реплики са на КБ-1, учебен самолет от 30-те години на ХХ век, строен у нас от италианската компания „Капрони България" и строяща се реплика на ДАР-1 - първият серийно създаван самолет.

Как и защо тези особено ценни експонати са се съхванявали в хангар, в който няма елементарни условия, включително и противопожарна система, са въпроси на които трябва да отговори разследването.

По-тежко е друго. Пренебрежителното отношение към реаликвите на българската авиационна и военна история, обаче не са никаква новост.

Музеят на авиацията, който се намира до пловдивското летище, е филиал на Националния военноисторически музей (НВИМ). Той, от своя страна, е част от структурите на Министерство на отбраната.

Ако посетите авиационния музей, вероятно ще ви направи впечатление, че повечето експонати далеч не са в перфектен вид. Баналното обяснение за това е, че пари няма. Където има самолет или вертолет, приведен в някакъв вид, това е станало най-вече с дарения, доброволен труд или помощ от Военновъздушните сили.

Другата причина за лошия вид на експонатите е, че по света просто няма сериозен авиационен музей, който да държи своите самолети и вертолети на открито, където да са оставени на благоволението на природните стихии.

Стана дума, че до наши дни са оцелели едва два самолета Лаз-7. Единият от тях обаче е в насипно състояние, след като силен вятър го преобръща преди години, докато е изложен в авиационния музей.

Другият изгоря...

Музеят на авиацията има и други уникални експонати. Например водосамолетът Arado Ar 196A-3, който е доставен на България през 1943 г. През дългата си кариера у нас типът е използван за борба с подводници, морско патрулиране, разузнаване, а в края на кариерата си и за издирване на рибни пасажи от въздуха. В света има запазени само още два такива германски водосамолета, които са в САЩ.

Безценният самолет на всеки 7-8 години преминава през един добре познат цикъл. Състоянието му става плачевно, спешно започват да се търсят пари за реставрация, такива се намират, ситуацията се „позакърпва" и машината отново се оставя на стихиите.

За последно през 2012 г. президентът Росен Плевнелиев стана патрон на набирането на средства, като и дари значителна сума лични пари. Днес водосамолетът отново не е в блестящо състояние, като след още две-три години ще трябват пак пари за реставрация.

И така до безкрай или до някой пожар.

За толкова години, така и не бе направена инициатива за прибиране на поне най-ценните експонати на закрито, а вместо това периодично се реанимира идеята за местене на музея в очертанията на Пловдив, въпреки че никой няма илюзии, че пари за това има.

Това пренебрежителното отношение към експонатите авиационния музей до голяма степен наследява от своята „централа" - Националният военноисторически музей в София (ВИЖ КАРЕТО ВДЯСНО).

Греховете към историята там са толкова, че би било почти невъзможно всички те да бъдат изброени в рамките на една публикация.

Абсурдно е днес, когато българското общество уж е дълбоко загрижено за историята си, ако се дават милиони, за да се изливат „автентични" крепости от стоманобетон, когато се говори как да осребрим богатата си история чрез туризъм, автентичните частици от нашата история да бъдат унищожавани и крадени и от не къде да е, а в собствените ни музеи.

Пожарът в събота в хангара на авиационния музей е пресъпление, но не по смисъла на Наказателния кодекс, а е престъпление към децата ни, които вероятно никога повече няма да видят тази изгоряла част от българската авиационна история.

Обясненията на прокуратурата за лицето М.Л., който с ъглошлайф прави пожар, може да дава непосредствените причини за инцидента, но явно пропуска системните грешки в музейното дело, подчинено на Министерство на отбраната.

Почти веднага след пожара от авиационния музей обявиха, че набират средства за възстановяване на изгорелите експонати. Не се и съмнявам, че средства ще бъдат набрани, защото авиационната общност у нас милее за историята си.

Пишещият тези редове също ще дари, но се и пита, не е ли време някой мъжки да поеме вината за поредния тежък музеен гаф, а хората с власт, да се опитат да сложат нещата в някакъв ред.

Oще: авиационен музей  авиация  военна история  история  красимир грозев  музей  прокуратура 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 28.09.2012, 14:31

1 futureless | 15.03.201622:59

Поздравления за автора на тази статия. Напълно споделям наблюденията му. За всички, които обичаме авиацията, е огромна болка да гледаме как тя бива унищожавна у нас неуморно и с престъпна лекота. Ликвидирахме гражданската си авиация - българският национален превозвач днес е преди всичко перачница на пари, цялата ни техническа база и почти всички авиационни специалисти вече са съсредоточени в една чуждестранна компания, която е тук само защото й излиза евтино. Военната ни авиация също е на доизживяване и се очаква след дълго боледуване да умре в най-скоро време точно след тържествата по случай вековния си юбилей.

Остава ни единствено минало, с което да се гордеем. Минало на иновации и геройски подвизи, минало, в което българи са проектирали и създавали самолети. Днес поради тъпотия и безхаберие ние заличаваме дори това...
   

оценка

+0 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.