Няма "ние", само "аз" | webcafe.bg
Webcafe

Няма "ние", само "аз"

Проф. Ивайло Дичев
02.02.2015, 19:04 (обновена 06.02.2015, 14:13)
Човек

Снимка: © Getty Images

Една от драматичните промени в съвременния свят е, че фалира масовото производство не само на стоки, но и на смисъл

На фона на честванията и контра-честванията, възхвалата на демокрацията и носталгията по социализма, развълнува ме един кратък пост със заглавие: „Четвърт век от живота ни - пропиляно време". Човекът, който се определяше като „редови", окайваше студа, който се е възцарил във взаимоотношенията и душите, пропуснатите възможности, разрухата - с една дума му беше много, много мъчно.

Лесно е да се влезе в такъв спор с абстракции от типа на демокрацията, с макроикономически данни или аргументи за това, че Съветският съюз така или иначе беше решил повече да не поддържа с евтини суровини източноевропейските си сателити. Подобни емоции са силни именно защото не са политически и пораждат емпатия, независимо от рационално възприетите ни позиции.

Ако е за бедност - и преди не бяхме кой знае колко богати. Въпросът е в разслоението - в това, че лошите хора, тези, които не се побояха да прекрачат норми и дори закони, спечелиха, а добрите обедняха.

Подобна драма неведнъж преживяват вярващите от една или друга религия. По време на първото Макавейско въстание от 2 в. пр. н. е. евреите биват нападнати от гърците по време на шабат, т.е. в момент, когато религията им забранява да използват оръжие. Следват мъчителни теологически терзания: защо бог позволи да ни изколят, след като ние спазвахме стриктно неговите повели? За да ни накаже? Да ни изпита? Може би страданията са за добро?...

На „редовия" нашенец няма кой да предложи подобни метафизически конструкции. Просто доброто, така както той го разбира, е разгромено - успели са тези, които са изоставили семейство, които бързо са се отметнали от предишното си аз, които са сложили крак в незатворената вратичка на закона.

Втория път, когато селевкидската армия напада евреите, те решават, че богът им разрешава по изключение да не спазят шабата - и този път храбро влизат в бой, но за пенсионирания работник на закрития завод вече е безвъзвратно късно.

Погледнете този човек без идеологически филтри, няма значение какъв е бил и в какво е вярвал, той едва ли е особено сложен като мислене. Живял е по едни правила: колективизъм, скромност, трудолюбие, послушание. После, току-преди края на живота му, изведнъж алгоритъмът се сменя:

сега важно е да си егоист, да вървиш обратно на другите, да се самопромотираш без срам, да протестираш.

Ако погледнете назад, ще видите, че предното поколение е рестартирано дори два пъти - веднъж след Девети, веднъж след Десети.

Представяте ли си една световна революция под флага на СИРИЗА и „Подемос", испанския им аналог, която криминализира парите и свърже общественото уважение с това колко безкористен си? И днешните финансисти, които пишат тъжни постинги: студ в душата, студ в офиса...

Още по-важна причина за загубата на смисъл е липсата на колективен проект. В 19 век строят национални държави. През 20 век масите, направени излишни от индустрията, биват организирани от тоталитарните режими за покоряване на природата, идеологически ритуали, класови и расови войни. После имаше борба между системите; детството ми беше доминирано от грандиозния - не по-малко абсурден - план за завладяване на космоса.

Влизането за Европа вече почна да прилича на анти-проект, доколкото в царството на консумацията всеки е за себе си: озовавайки се там, ние щяхме да престанем да бъдем „ние". Така и стана. Едни живеят прекрасно, интересно, богато, други горе-долу, трети - хич. И какво да кажем сега на тъжния стар човек, който е градил някакви неща, които се оказват безсмислени?

Накъде вървим? Защо беше всичко?

Една от драматичните промени в съвременния свят е, че фалира масовото производство не само на стоки, но и на смисъл. Както автомобилът се прави все по-индивидуализиран, за нуждите на определен клиент, така е и със смисъла на живота. И тук е най-голямата несправедливост на съвременния свят: неравенството по отношение на смисъла.

За някои работят идеолози, продуценти, туристически агенти, куратори, архитекти, индивидуални „треньори", лайф-стайл дизайнери. Другите трябва да се справят сами: да комбинират малко семейни ценности, с конспиративни теории от жълтите медии, да добавят малко религия, да застроят със съвети на лекаря. А тъкмо те, обикновените хора, до скоро са били най-зависими от масови вярвания и утехи - първо религиозни, после идеологически.

Аз, разбира се, мога да намеря аргументи, с които да ободря тъжния ни съгражданин. Дъщеря му е вече гражданин на Канада, работниците от завода му вече не се тровят с химикали, животът му е пълен с приятели. Мога да измисля и контра- аргументи. Не му стигат пари за лекарства, ужасно мрази тези, дето се появяват на телевизора, с приятелите вече няма за какво да си говорят...

Не се задава обаче общ за всички смисъл, към който той да се присъедини, не се задава ново „ние".

Възходът на психологията като дисциплина вероятно е свързан с това фрагментиране на живота ни. Нещо подобно става в началото на 20 век, в апогея на пищната Бел епок, когато се ражда психоанализата, индивидуализирано търсене на смисъл вътре в психиката на отделния човек. Спомняте си от историята какво следва.

Oще: българи  егоизъм  индивидуализъм  комунизъм  манталитет  наследство на комунизма  отчуждение  подемос  психология  разлики между поколенията  сириза  следвоенни години  съвременно общество 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 30.04.2011, 05:03

20 veselavesela | 04.02.201520:39

Много точен коментар на Бойчев. Историята за вълка с дебелия врат е ...история.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

19 янаки | 04.02.201517:44

Току-шо забелязах, че съм сгрешил при изписването на имената на Нориега и Яценюк, за което, съжалявам.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.09.2011, 08:58

18 янаки | 04.02.201515:05

Много е удобно, знае се за кои, да се каже, станалото е станало, има само „аз”, няма „ние” и не се задава такова нещо, естествен процес на очуждаване или да бъдем по-научни – „алиенация”.

Отделните хора много по-лесно се манипулират и заблуждават. И да има някои, които да се досещат, много важно.

Ето един казус:

Представете си, че руски командоси превземат Киев, арестуват Яйценюк, отвеждат го в Москва, скалъпват му обвинение, съдят го по руските закони и го вкарват в затвора. Установяват „законно” правителство и си решават по този начин въпроса с газопровода, така че е излишно да строят южни или турски газопроводи.

Каква мислите ще бъде реакцията на международната демократична общност?

Всеки може да си отговори.

Ето и един действителен случай от преди няма 30 години.

През 1989 година САЩ нападат Панама, окупират я, отвеждат президента Нуриега в САЩ, съдят го по американските закони и го вкарват в затвора.
САЩ установяват демократичмо правителство в Панама и си решават въпроса с Панамския канал.

Някой да се сеща сега за този прецедент? Кой да се сети, като няма „ние” а само „аз”.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 19.05.2014, 02:00

17 puebloto | 04.02.201503:36

Смее се капитализъзмъ, се прееба..............спомнете си от.....бъдещето,какво следва..... Смее се
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

16 Boicho Boichev | 04.02.201503:34

От друга страна-точно индивидуалистите и прекалените егоисти не могат да бъдат успешни."Треньорите" веднага отстраняват такива играчи, предпочитат се винаги тези, които играят за "отбора".
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 28.02.2012, 12:47

15 Boicho Boichev | 04.02.201503:24

Ето тази легенда за индивидуализма и индивидуалния успех е най-голямата измама.Америка била страна на индивидуалистите- от тази по дебела лъжа няма- да обявиш страната ина най-големите корпорации за страна на индивидуализма.Организацията е най-великата сила- по голяма даже от силата на парите.Капитализма е колективен спорт,играе се на отбори и то на големи отбори,политиката е колективен спорт-няма успял полотик без организация зад него,икономиката е колективен спорт-сред големите и успелите предпри5ятия отдавна няма такива които да са еднолична собственост, в които да работи един човек или да са ръководени еднолично.Играта е на отбори , и то големи отбори а не малки.Единственият начин да успееш е да си част от успяващ отбор.
защо обаче се прави тази измама ,това внушение за "индивидуалния успех"-обяснението е елементарно.Ако "ние" сме отбор, много лесно ще побеждаваме всеки ,който се изправи против нас сам.Ако излъжем глупака да се бие сам против нас- а ние сме десет, изхода е ясен.за органидираната престъпна група в квартала не е опасен и най-големия бабаит,всяка организация е по силна от всеки индивид, опасно е зараждането на друга органидзирана група от хора.Ако можеш с толкова елементарен трик-като празните приказки за индивидуализма- да разцепиш противиника , да изолираш отделните му играчи/бойци да играят или да воюват всеки поотделно , без координация и организация- успехът на твоя отбор/ фирма/армия е гарантиран!нашите прадеди са били доста по умни -знаели са за какво става въпрос, затова на пралманета ни има надпис-"съединението прави силата".
   

оценка

+5 -0

Регистриран на: 22.06.2013, 16:40

14 Kamen Kamenov | 04.02.201502:40

Стига сте плели езиците, ако стане дебело сте на 2 шамара.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

13 Шамито | 03.02.201521:29

МарКом,цяр има– като се повтори.Дилемата е защо НИЕ а не политическите актьори.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 17.04.2012, 15:47

12 Ivan Daraktchiev | 03.02.201521:02

"Ние" съществува в България доста отдавна: просто официалните медии - както и продажните вторични такива, които обслужват "политическата коректност" - нито допускат наши публикации, изявления и пр., нито поне съобщават за съществуването му. Като организация, името ни е Дисидентско Движение ЗАЕДНО и обстойно запознаване с материалите в хронологичен ред може да стане на
www.zaedno.mobi. Отделно от това, повечето чисто теоретични писания предхождащи зараждането, а по-късно подпомагащи развитието на движението, могат да се прочетат на https://independent.academia.edu/IvanDaraktchiev. Така че, място за песимизъм няма: ние търсим да съберем всички, които са осъзнали ефекта от подмяната на морала върху българската кауза, и които искат да дадат принос за коригиране на проблема.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 04.05.2014, 00:32

11 МарКом | 03.02.201519:57

Както е казал народа:
"За е**но дупе - цяр няма"
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.