Как Йемен стана фронтова линия на война в Близкия изток | webcafe.bg
Webcafe

Как Йемен стана фронтова линия

Webcafe.bg, по Reuters 30.03.2015, 18:24 (обновена 01.04.2015, 11:45)
Саудитска Арабия

Снимка: © Getty Images

От основаването на Саудитска Арабия през 30-те години, лидерите й са се опитвали постоянно да поддържат приятелски настроен режим на власт в Йемен, за да не представлява той заплаха за саудитските интереси

В ранните часове на 26 март, Саудитска Арабия започна война срещу бунтовниците Хути в Йемен. По този начин саудитските лидери отвориха поредна глава в дългата история на намеса и влияние в южната си съседка.

От основаването на Саудитска Арабия през 30-те години, лидерите й са се опитвали постоянно да поддържат приятелски настроен режим на власт в Йемен, за да не представлява той заплаха за саудитските интереси. Това често е означавало намеса във вътрешната политика на Йемен, контрол над популистките движения, употреба на гастарбайтери като политически инструмент, подкупване на племенни лидери, а от време на време - и военни интервенции.

Този път залозите са по-високи и за Саудитска Арабия, и за Йемен

Саудитските лидери твърдят, че заедно с коалиция от 9 други държави са стартирали въздушни удари и блокади по йеменския бряг, за да отблъснат Хути и техните съюзници сред йеменските военни, които са превзели голяма част от страната през последните месеци. Саудитците и техните съюзници от Персийския залив желаят да върнат на власт президента на Йемен Абд-Рабу Мансур Хади.

Конфликтът в Йемен е сложен, с променящи се съюзи и партньорства. Хади и неговите поддръжници, които са предимно сунитски мюсюлмани, са подкрепяни от Саудитска Арабия и държавите от Персийския залив. Хути, които принадлежат към шиитска ислямска секта, наречена заиди, са съюзници на шиитския Иран, регионален съперник на Саудитска Арабия и други сунитски арабски държави. Въпреки че саудитците побързаха да определят Хути като марионетки на Иран, остава неясно каква подкрепа получават те от Техеран.

Хути са се съюзили с бившия президент Али Абдула Салех, дългогодишен диктатор, който бе свален от власт, след като арабските бунтове през 2011 г. обхванаха и Йемен. Някога съюзник на саудитците, Салех бе заменен от Хади през 2012 г. след споразумение, извършено с посредничеството на Рияд. Но Салех все още запазва подкрепата си сред голяма част от силите за сигурност в Йемен - и тези войски са помогнали на Хути да превземат столицата Санаа, и да се насочат на юг към Аден, където се е укрепил Хади.

С пряка саудитска военна интервенция Йемен е въвлечен в регионална опосредствана война между Иран и Саудитска Арабия

Тази поредица от битки в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен и Бахрейн определя Близкия изток от инвазията на САЩ в Ирак през 2003 г. През последното десетилетие традиционните центрове на власт в арабския свят - Египет, Саудитска Арабия и другите държави от Персийския залив - изпитват тревога заради нарастващото влияние на Иран: заради ядрените му амбиции; заради влиянието му върху иракското правилество; и заради подкрепата му за бунтовническите групи "Хизбула" и "Хамас" и съюза му със Сирия.

Опосредстваната война въвлича още регионални сили. Например интересите в областта на сигурността на Египет не са пряко засегнати от Йемен, за разлика от Саудитска Арабия и другите държави от залива. Военните управници на Египет обаче сега са силно зависими от парите на саудитците и техните съюзници. Часове след началото на кампанията за въздушни удари, предвождана от Саудитска Арабия, египетския президент Абдел Фатах ел Сиси заяви, че флотата и въздушните сили на Египет скоро ще се присъединят към боевете, и че армията на страната е готова да изпрати войски в Йемен, "ако това е необходимо".

И Иран, и Саудитска Арабия все повече възприемат съперничеството си като конфликт от типа "победителят взема всичко": ако шиитската "Хизбула" получи предимство в Ливан, то ливанските сунити - и съответно техните саудитски покровители - губят рунд в борбата с Иран. Ако шиитското правителство заздрави контрола си над Ирак, то Иран ще е спечелил още един рунд. Така че саудитските управници бързат да подкрепят съюзниците си в Йемен, Бахрейн, Сирия и където другаде се опасяват от влиянието на Иран.

Географията и плетеницата от племенни, регионални и сектантски съюзи в Йемен правят страната трудна и скъпа за овладяване от чуждестранни нашественици

И Саудитска Арабия, и Египет са понесли сериозни загуби при предишните си военни действия там.

В продължение на векове Йемен е бил автономна провинция на Османската империя. След разпада на империята в края на Първата световна война, Йемен е извоювал независимостта си през 1918 и първият му управник е бил имам Яхия, тогава ръководител на сектата на заидите. (Заидите отдавна са малцинство в Йемен. Сега те съставят около една трета от 24-милионното население на страната.) През 20-те и 30-те години, Яхия е разширил властта си над племенни земи в северен Йемен, основно обитавани от сунити.

Но Яхия, който е поддържал Йемен изолиран и практически лишен от външни съюзници, е бил изправен пред сериозен натиск от Саудитска Арабия по време на управлението си. През 1934 г., две години след като Ибн Сауд създава съвременното кралство на Саудитска Арабия, той води кратка война срещу южния си съсед. Саудитците превземат провинциите Асир и Наджран, част от това, което Яхия и други заиди считат за "исторически Йемен". Това полага основата на териториални спорове по брега на Червено море - и конфликти около демаркацията на границите, траещи до 2000 г.

Яхия и заидите имат сблъсъци в южните райони и с британците, колонизирали пристанищния град Аден и околните територии от 1830 г. След смъртта на Яхия през 1948, синът му и наследник имам Ахмад слага край на изолацията на кралството. Той изгражда дипломатически отношения с СССР и Китай, надявайки се да осигури по този начин военна и икономическа помощ. Това води до ново напрежение със саудитската кралска фамилия, опасяваща се от комунистическо влияние по южната си граница.

През 50-те и началото на 60-те години Арабският свят се опитва да се отърси от следите на колониалното управление и наследствената монархия

Група египетски военни офицери, предвождани от харизматичния Гамал Абдел Насър, свалят подкрепяния от британците крал Фарук през 1952 г., и разпалват надеждите за единство на арабите. Насър използва популисткия си имидж, подкрепата на военните и въздействащите си речи (излъчвани по новооткритото радио в популярна програма, наречена "Гласът на арабите"), за да влияе на случващото се в други арабски държави, включително Йемен. Но арабските освободителни движения приключват с голямо разочарование - политика на предателство, изгнание и кланета.

Когато имам Ахмад умира през септември 1962 г., синът му и негов наследник имам Бадр е свален само седмица по-късно след преврат, организиран от военните. Вдъхновени от Насър в Египет, офицерите обявяват Йемен за Йеменска арабска република. Кралското семейство се съпротивлява на преврата и търси подкрепа от саудитските крале, които не одобряват предвождан от военните републикански режим в съседна държава.

Йеменската революция бързо се изражда в гражданска война и Йемен става терен за борбаТА между Египет и Саудитска Арабия - възприемана от мнозина като борба за бъдещето на Арабския свят, между така наречените "прогресивни" републикански режими и "консервативните" монархии. Насър решава да подкрепи новия военен режим и буквално залива Йемен с египетски войски. Към края на 1963, има над 30 000 египетски войници в Йемен. През 1965 г. броят им нараства до близо половината от египетската армия - 70 000 души.

Египетската армия се затруднява в боевете с племенните партизански групи на техен собствен терен

През 5-годишната война, над 10 000 египетски войници загиват и египтяните така и не успяват да стигнат много по-далеч от столицата Санаа. Насър е заслепен от желанието си да насърчи революция в Арабския свят и за него Йеменската война се превръща в арабския еквивалент на Виетнам.

По същото време саудитците финансират роялистката опозиция, снабдявайки я с оръжие и привличайки чуждестранни наемници. Саудитците обаче не правят същата грешка като Насър да изпращат хиляди собствени войници в боя. В крайна сметка Насър изтегля последнитге египетски сили от Йемен след унизителното поръжение на арабите във войната през 1967 с Израел.

След края на гражданската война, Северен Йемен остава република. Саудитците не могат да възстановят монархията, но Египет е понесъл такова поражение, че вече няма особено влияние в йеменската политика. По същото време в южните провинции, колонизирани от британците, е създадена управлявана от марксистки сили държава в края на 1967 - със столица Аден. Южен Йемен - официално известен като Народна демократична република Йемен - скоро става сателитна държава на СССР.

През май 1990, след разпада на Съветския блок, Южен Йемен се обединява със Северен Йемен (управляват от Али Абдула Салех от 1978) и двете държави стават единна Република Йемен. Към този момент Северен Йемен е силно зависим от саудитската помощ, която е целяла да балансира съветската помощ за южен Йемен и от превежданите пари от няколкостотин хиляди йеменци, работещи в кралството.

Салех става президент на новата единна държава, и скоро е подложен на сериозно изпитание, изострящо отношенията му със саудитците

Иракският диктатор Саддам Хюсеин нахлува в Кувейт през август 1990, което кара САЩ да изпратят стотици хиляди американски войници в защита на Саудитска Арабия. Салех е съюзник с Хюсеин, който има подкрепата на повечето арабски държави и западни сили по време на осемгодишната си война с Иран.

Салех не желае да застане на страната на саудитците и да прекрати всичките си отношения с Ирак, който е важен търговски партньор и доставчик на петрол за Йемен. По времето на кувейтската криза, Йемен също така заема на ротационен принцип място от Арабската лига в Съвета за сигурност на ООН. След като Йемен гласува срещу резолюция на Съвета за сигурност, разрешаваща употребата на сила срещу Ирак, САЩ и Саудитска Арабия прекратяват всичката помощ за страната. Саудитците също така експулсират близо 750 000 души - йеменски работници и техните семейства, някои от тях живели в кралството от десетилетия. Експулсиранията слагат край на повечето преводи от гастарбайтери и съсипват икономиката на Йемен.

Всичко това е назидателен урок за саудитските лидери, които сега водят война срещу Хути, надявайки се да настроят йеменците срещу бунтовниците. През 1991, саудитците са се надявали йеменците да винят правителството на Салех за това, че е предизвикало експулсирането и последвалия икономически срив. Вместо това йеменците се обединяват около лидера си, изпълнени с омраза и презрение към саудитците, и демонстрират открито възхищение от Саддам Хюсеин.

През 1994 г. лидерите на Южен Йемен се опитват да се отделят след години на недоволство от политиката на Севера

Започва война между Севера и Юга, но силите на Салех побеждават бунтовниците в южните райони само след седмици. Саудитците, все още разгневени на Салех заради вота му в ООН, са подкрепяли бунтовниците с пари и оръжие. Но за пореден път те са застаналина погрешната страна, и правителството в Санаа налага единство по силов път.

Отношенията на Салех със саудитците остават напрегнати чак до терористичните атаки срещу САЩ през септември 2001 г. Тогава Салех умело лавира и става съюзник и на Саудитска Арабия, и на Вашингтон в борбата срещу "Ал Кайда". От 2004 до края на 2009 г., правителството на Салех води цели шест войни срещу бунтовниците Хути в северните провинции на Йемен, близо до саудитската граница. Саудитците подкрепят Салех през всичките тези войни, и саудитските военни пряко участват в последния от тези конфликти през 2009 г. За няколко месеца сражения, саудитските сили понасят около 200 жертви.

Сега Саудитска Арабия се намесва по-пряко в Йемен, отколкото в миналото. Предвид тази история, саудитците не изгарят от желание да изпратят войски, които да се сражават с Хути на йеменска земя. Но скорошните конфликти - в Ирак, Сирия и Либия - показват, че въздушните удари сами по себе си не са достатъчни, за да осигурят решителна победа. Колкото по-дълго продължава този конфликт, толкова по-вероятно е Хути да си спечелят подкрепа от населението като защитници на независимостта на Йемен срещу агресивен, месещ се във вътрешните работи на страната съсед.

Oще: арабска пролет  бахрейн  близък изток  война  война в близкия изток  йемен  международни отношения  персийски залив  саудитска арабия  хути  яхия 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.03.2015, 16:28

8 Solmyr | 01.04.201515:56

Както се вижда Хути са тези, който познват добре планините, и знаят как да ползват това предимство. Затова победата ще бъде тяхна.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

7 Pavur Pezev | 01.04.201514:10

Патриота, ти уби всичката ми вяра в демокрацията и ойро - атлантическите ценности, свободния пазар и Светия Дух, амин.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 15.01.2015, 17:18

6 Кръстанов | 31.03.201518:49

Искам да благодаря на Уебкафе за тази наистина информативна статия, която разшири познанията ми за този край на света и процесите, които се разиграват в него. Доколкото разбирам, Йемен не е нация, а просто територия, управлявана от силните на деня. Трудно човек може да вземе нечия страна на воюващите там, ако не познава достатъчно добре историческите процеси в страната.

Още веднъж поздравления! Пляскане
   

оценка

+4 -0

Регистриран на: 04.03.2013, 21:07

5 Патриота | 31.03.201516:45

Колега Пезев ,за да разберте американската външна политика трябва да проучите определенията на понятия ,като 'демагогия" ,лицемерие", и "двойни стандарти"!Ако нещо угажда на американския империалитски интерес то е "благодат" нещо "демократично/"добро и "правилно" ,Ако пък не дай си Боже не ,то тогава е "зло', "тиранично" в разрез с евроатлантическите ценности така да се каже! Много щастлив
   

оценка

+3 -2

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

4 Pavur Pezev | 31.03.201513:55

Носят се едни грозни слухове,че в Йемен американците не подкрепяли демократичното излияние на бунта срещу властта.Верно ли е? Смее се
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

3 Шамито | 31.03.201513:45

За зомбитата.Пореден етап на налагане на демократични ценности.Фин метод на военна инвазия.
   

оценка

+2 -2

Регистриран на: 02.09.2010, 17:28

2 Rowan | 31.03.201512:44

Лесно бе Макароне, до тук само Иран не е газен скоро от американски танкове. Ще го газят явно, затова му вменяват предварително вина. "Психологическа подготовка на района за бойни действия" му викат по демократичному...
   

оценка

+3 -2

Регистриран на: 11.05.2010, 18:26

1 Крив Макарон | 31.03.201509:14

ISIS, Хути, Саудитска Арабия, Иран... Това е някакъв пъзел от интереси, но как точно са структурирани трудно може да се разбере.
   

оценка

+2 -0

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.