След потопа | webcafe.bg
Webcafe

След потопа

Владимир Шопов
30.09.2014, 19:03 (обновена 14.10.2014, 20:37)
Варна2

Снимка: © Facebook: Народна гражданска защита

SMS-ите никога няма стигнат, а и обществото не може да бъде непрестанно в кампания за спасяване на едни или други пострадали

Това, че бедствията и потопите продължават да се случват, а страната е видимо в ръцете на природата, е достатъчно драматично. Ако обаче след всичко, което ни сполетя през последната година, не сме в състояние да се захванем и пооправим нещата, работата е наистина към закриване.

Картината като цяло е ясна, системно безхаберие, което руши и убива според метеорологическия късмет. Институционален бъркоч, в който не е ясно кой какво и кога го прави. Медийна неспособност да се показва в дълбочина и проследява във времето темата, истерия около прогнозата за времето, която вече се третира едва ли не като инструмент за информиране на населението и превенция.

Видяхме и хубави неща. Къде от страх, къде от възникващо и несигурно чувство на солидарност и ангажимент, хиляди българи помогнаха по различни начини на пострадалите. Видяхме поне няколко граждански организации, които реално помагат в тежките моменти, немалко фирми направиха собствени кампании за подкрепа и изпратиха доброволци. Но ако искаме да престанем да бъдем катастрофична DMS държава, е решаващо да видим какво да променим след края на този сезон на потопите.

И тъй като сме все още в предизборна кампания, нека започнем от политиката

Вярно е, че смисълът от четене на предизборни програми в България е все по-малък, но ако гражданите и техните структури ще се опитват да притискат непрестанно държава и политици, те трябва да се въоръжат с подходящи инструменти. Един от тях все пак остава предизборните обещания.

БСП е сигурно най-честна, защото откровено дори не е включила и дума по темата за бедствията и необходимите мерки за намаляване на тежката катастрофичност в страната. Но пък „Южен поток" и блокирането на евросанкциите спрямо Русия си заемат дължимото място. ДПС също очевидно е над темата, може би защото не предполага чак толкова високонаративен дискурс. Реформаторският блок също не е смогнал да се занимае с темата, макар че формално се занимава с новите си политики още от миналото лято.

Оказва се, че ГЕРБ са единствените сред водещите партии, които имат какво да кажат по темата като ангажимент. Дори са го направили в 12 доста еднозначни позиции, вариращи от създаване на катастрофичен пул до подготовка и обучение на постоянни доброволчески формирования във всяка община до края на 2015 година. Вярно е, че прекалиха с драматичните впускания „на терен", а и надали са много хората, които имат илюзията, че Борисов няма винаги да е по-склонен да се качи на БТР, вместо да се занимава с институции.

Но партията поне сложи на хартия някакви ангажименти и ако бездейства, в случай че отново стане управляваща, може ежедневно да й бъде припомняно.

В рамките на изпълнителната власт тръгнаха някакви дейности

Министерството на околната среда и водите започва да изготвя карти на рисковите зони с последващи препоръки за забрани на строеж и промени в сегашната инфраструктура. Незнайно защо обаче срокът за тази задача е чак края на 2015 година. Заговори се за законови промени в дефинициите, макар да не става много ясно как перфектното разписване на едно или няколко понятия ще ни помогне. Чуват се гласове за по-добра координация на различните служби, които имат отношение към метеорологичните прогнози. Постоянно се подхвърлят идеи за по-съществено участие на армията при реакцията на бедствия, но досега няма никакви ясни идеи и планове.

Всичко това е обаче в жанра „побутване" и не вещае някаква сериозна промяна. Темата за бедствията е „пресечна", засяга твърде много институции, изисква законови и структурни промени, допълнително финансиране и т.н. Затова без далеч по-мащабна операция по изработването на нужните промени нищо няма да се случи.

Гражданските организации също трябва да използват вълната от съпричастие и активност, за да направят следващи стъпки

Например - голяма част от доброволците могат да бъдат регистрирани и използвани не просто като „тела на фронта", а да бъдат обучени и да рекрутират още хора. Тези структури могат да се свържат с немалкото фирми, които не просто стимулираха свои служители да помагат, но и правиха собствени вътрешнофирмени кампании за подкрепа. Много от тях могат да се окажат склонни да си сътрудничат по-дългосрочно с гражданските структури. Те следва да систематизират собствения си опит и наблюдения от последните месеци и да го представят пред обществото, със сигурност са видели доста неща, които трябва да бъдат коригирани оттук нататък.

Разбира се, самите ние има много неща, които да променяме. Да станем по-предвидливи и да си правим нужните застраховки, да не подминаваме безобразията, на които често сме свидетели в природата, да изискваме от местната власт да решава множеството инфраструктурни проблеми, които често допринасят за бедствия и т.н. Подобни пожелания са обаче само допълнение към необходимите промени, които политици и администрация трябва да инициират и впоследствие направят. Без да изискваме и налагаме промяна ще продължаваме просто да се молим рулетката на бедствията да ни подмине.

SMS-ите никога няма стигнат, а и обществото не може да бъде непрестанно в кампания за спасяване на едни или други пострадали. И ако културата и уменията ни са все още недостатъчни за сложната задача, дано поне недоволството и страхът свършат някаква работа.

Oще: варна  владимир шопов  добрич  избори  мизия  наводнение  партии  политически програми  природни бедствия  стратегии 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.