Защо не се траят политиците? | webcafe.bg
Webcafe

Защо не се траят политиците?

Проф. Ивайло Дичев 04.04.2014, 06:48 (обновена 03.02.2015, 15:52)
окупирай уолстрийт

Политическото в съвременния свят е дълбоко подкопано

Това, че г-н Борисов дойде на власт със заканата да вкара в затвора противниците си, а тези противници го смениха със заканата да вкарат там него, не е местна културна особеност. Нетърпимостта в съвременните демокрации е достигнала до критични стойности, накъдето и да погледнем.

Последни бяха турските местни избори: ей така, между другото осем убити и много ранени, някакви кандидати се сбили по селата. Триумфиращият Ердоан, успял да мобилизира мигрантския си електорат и да натрие носа на протестиращите срещу него вече година градски елити, заяви от балкона на партийната си централа, че опонентите му са "терористи" и "зли сили", и че ще си платят за това, че са опитали да подронят авторитета му.

Прескачаме Украйна, където експлозията се състоя реално, поглеждаме към Унгария, където изборите на 6 април се определят като "студена гражданска война"; Виктор Орбан използва квалифицираното си мнозинство, за да направи съмнителни конституционни промени в своя полза, а неофашистката партия Йобик очаква да вземе 17 процента.

В Америка отново се задава призракът на фалита, поради невъзможността двете парламентарни групи да постигнат компромис. В крайността си хората от Чаеното парти, които натискат отвътре републиканците, все повече започват да напомнят талибаните от Средния изток; срещу тях се оформи също така радикалното движение "Окюпай", където пък безкомпромисността се смята за признак на автентична лявост.

Вече 5-6 години текат масови недоволства по целия свят, които някои наричат "глобална гражданска война"; породиха ги и кризата, и нарасналите неравенства, и дигиталните комуникации, които задават нова претенция на гражданите по отношение на демокрацията.

Притиснати от общественото мнение, елитите се ожесточават още повече едни срещу други, вероятно с надеждата да запазят кожата. Например у нас, където хората са развили крайна нетърпимост към всички партии, ГЕРБ си мисли, че като не признава изборите и бойкотира всички инициативи на властта, някак ще отклони недоволството от себе си. В тази хипотеза радикализмът е един вид мимикрия, при която политиците се сливат с народния фон, включвайки се в глухото ръмжене и бучене.

На недоволен народ, накрая, започва да се прави и самата власт, като онази чиновничка, която на възмущението ми от някакви бюрократични неуредици отговори "Не мога да я понасям тази държава".

Друга възможност е политическите котерии да се ожесточават поради това, че във време на криза ресурсите намаляват, което естествено усилва конкуренцията. Това вероятно е така за България, Турция или Украйна, където политиката е продължение на бизнеса с други средства. Но едва ли обяснява смертелната битка във френската десница, която не е напълно завършила и до днес, нито политическата оперета в Италия.

Ако останем в нашия регион,  този циничен /икономически/ ракурс предполага да си представим какви пазари се преразпределят и какво събитие е изострило до такава крайност нетърпимостта между конкурентите. Например, миналата година на едната страна на политическата нетърпимост бяха хора, свързани с бизнесмена Иво Прокопиев, на другата - с банкера Цветан Василев: бих си помислил, че разбирам какво делят, ако примерно г-н Прокопиев се канеше да открива банка.

Но толкова ярост заради публикации във вестниците на едната, съответно на другата страна - не ми се връзва. Тайната на властта винаги е била в това, че елитите намират начин да се споразумеят: но какво ги кара сега да подкопават сами властта си?

Третата ми хипотеза ще прозвучи по-абстрактно.

Политическото в съвременния свят е дълбоко подкопано, политикът се е превърнал в симулакрум на самия себе си -  глобализираната икономика отдавна му е отнела всяка сериозна инициатива.

Затова и са недоволни гражданите: очакват от него да завърти кормилото, а той най-многото надува клаксона.

Френските социалисти бяха тежко ударени отдясно на местните избори, приключили в неделя: едни избиратели казват, че Оланд направил много отстъпки пред бизнеса, други - че твърде малко помагал на бизнеса, според едни отишъл твърде надясно, според други - твърде наляво. Истината е, че този леко безличен президент досега просто не направи нищо особено. Надуваше клаксона, докато кормилото само следваше релсите.

И ето ти радикална стъпка: Оланд реши да назначи за премиер Манюел Валс, нашумял с анти-имигрантски мерки и критик на мързеливата социална държава, с горещ темперамент /каталунец/, брутален в изказванията си, любимец на сондажите. И впрочем, както Саркози преди него - бивш министър на вътрешните работи, което по един чисто художествен път внушава идеята за воля, решителност.

Тази рецепта "мъжественост", вече изпълнена веднъж от Бойко Борисов, сега като че ли я следва и г-н Бареков. Самоувереността, шеметните обвинения и заплахите срещу опонентите очевидно имат за цел да подменят с медийна емоция много ограничените възможности за политика.

И не само защото като влезеш в конфликт с всички трудно ще прокарваш решения - просто радикалните очаквания няма как да не влязат в противоречие със скромните възможности, които реалността предлага. 80 на сто от законите ни се гласуват в Страсбург, командването на армията ни е в Брюксел, валутата ни се управлява от Франкфурт... И с другите е така. В тази перспектива можем да си представим новата политическа нетърпимост като вид гладиаторски спектакъл, имащ за цел да ни убеди, че старата политика все още е жива.

Oще: бойко борисов  ивайло дичев  избори  нетърпимост  турция  украйна  унгария  франсоа оланд  франция 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 12.11.2011, 13:00

5 Govedo13 | 05.04.201419:26

Браво за хубавата статия г-н Дичев. Явно в България има и свестни професори.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.08.2010, 20:27

4 Оня Дето Го Трият | 05.04.201411:45

Пузев

Най-накрая ме убеди.
В Брюксел вдигат стачки, а в Екваториална Гвинея празнуват днес за бога на слънцето и ядат и пият.
Следователно Екваториална Гвинея са по-напред от разлагащия се капитализъм в ЕС.
Да се присъединим към тях!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

3 Pavur Pezev | 05.04.201408:52

''Participants also voiced their opposition to social dumping, whereby businesses import cheaper workers to replace local hires, or export jobs to a low-wage country or area.''

Ондзиии,Путин активирал маса рубладжии,да бунят ойро-атлантизма,дейба...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

2 Pavur Pezev | 05.04.201408:41

Да е само Турция...Глей ко стана Фчера в Брюксел:
http://wowway.net/news/read/category/world/article/the_associated_press-labor_protest_sparks_clashes_in_brussels-ap
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.02.2014, 16:03

1 gio | 04.04.201415:22

"радикализмът е един вид мимикрия"-тази теза,според мен,е трябвало да бъде анализирана по-задълбочено от автора.в такъв случай ,обаче може да се увлече и да каже,че никой политик не би навредил сериозно на друг и всичко е не "един вид",а просто мимикрия.би могъл да стигне и до наистина радикалният извод,че демокрацията е мъртва.а кой автор иска това?
като цяло лека и неангажираща статия Усмивка
   

оценка

+3 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.