Врагове от векове за векове | webcafe.bg
Webcafe

Врагове от векове за векове

Красимир Грозев 14.09.2015, 22:51 (обновена 17.09.2015, 13:56)
Реджеп Ердоган

Снимка: © Getty Images

За президента Ердоган и неговия съратник на премиерския пост Давутоглу бойните действия срещу ПКК дават шанс за консолидация на националистичния вот в Турция и атака срещу ДПН, чрез слагане на знак на равенство между прокюрдската партия и ПКК

Едва ли са много чужденците, които можеха да покажат турския град Джизре на картата. Но събитията от последните дни вкараха града и жителите му в световните новинарски хроники, а ситуацията там започна да прилича все повече на гражданска война.

На 4 септември турските сили за сигурност обявиха военно положение в 100 000-ния Джизре, като забраниха на жителите му да напускат домовете си и блокираха всички изходи на града. Почти 100% от жителите на Джизре са кюрди и градът се смята за крепост на Кюрдската работническа партия (ПКК).

Преследването на бойците на нелегалната организация, която Турция и някои международни организации смятат за терористична, е и официалната теза на турските власти за случващото се там.

Осем дни по-късно военното положение бе вдигнато, но преди това централните турски власи отстраниха и избрания през 2014 г. кмет на града - 27-годишната Лейла Имре, която е от кюрдски произход. Според турското министерство на вътрешните работи при операцията в града са ликвидирани 25 бойци на ПКК и са ранени 15 турски полицаи.

Съвсем друга картина обаче рисуват представителите на кюрдската Демократичната партия на народите (ДПН), която е представена в сегашния турски парламент. Според нейния председател Селяхаттин Демирташ за осемте дни военно положение са били убити 23-ма цивилни и са ранени 27 други.

В телевизионно интервю турският премиер Ахмет Давутоглу отрече при акцията в Джизре да са загивали цивилни, но многочислени медийни репортажи показват точно обратното - някои от загиналите са били на преклонна възраст, а други са деца и дори пеленачета. Профил, който определено не съвпада с този на бойците от ПКК.

Военното положение в Джизре бе вдигнато за малко повече от 24 часа и отново бе наложено на 13 септември в 19,00 часа местно време с обяснението, че акцията срещу ПКК трябва да продължи след последните им атаки по турските сили за сигурност и след това отново бе вдигнато на другия ден. Игра на нерви.

Лесно е да се каже, че случващото се в Джизре е просто част от конфликта на Турция с марксистите от ПКК, който се точи с прекъсвания вече над три десетилетия, но това, която се развива в южната ни съседка в последните няколко месеца вече все повече говори за тежък конфликт в турското общество, по линия на поротивопоставяне на етническите турци с многочисленото кюрдско малцинство
Но нека да се върнем към началото на 2013 г., когато след няколко месечни преговори турското правителство обяви, че е постигнало трайно споразумение с ПКК за прекратяване на конфликта.

От турска страна бяха обещани по-големи права на кюрдското малцинство, а ПКК обеща да се изтегли от страната.

С това сякаш бе сложен край на конфликта, който от 1984 г. бе отнел живота на над 60 000 души.

По това време Турция обаче е замесена в още един конфликт, макар и участието ѝ в гражданската война в Сирия да е по-скоро индиректно. С избухването на конфликта през 2011 г. турското правителство видя възможност да елиминира своя стар противник в лицето на Башар Асад и това започва да се претворява в подпомагане на сирийската въоръжена опозиция. Турция практически не пречи на потока от въоръжение и чуждестранни бойци, които се вливат в гражданската война, а още от 2012 г. започва да въоръжава и обучава бойци на сирийската опозиция.

Това, което подпалва турската черга обаче, са отношенията на Анкара с Ислямска държава (ИД). Редица анализатори и журналисти твърдят, че между Турция и терористичната групировка съществуват подчертано добри отношения, които се изразяват в оръжейни доставки, логистична поддръжка и дори базиране и обучение на бойци на ИД в Турция.

В самата Турция отношението към ИД също се поляризира по линия на конфликта между светско настроените кръгове и все по-влиятелните крайни ислямисти.

Когато през август 2014 г. САЩ поведе международна коалиция срещу ИД, Турция отказа да участва в акцията и не предостави своите бази на коалицията, което само затвърди подозренията за сътрудничество между турското правителство и Ислямска държава.

Според най-разпространената версия, това сътрудничеството е породено от общ враг - кюрдите.

Още през 2012 г. кюрдите, които живеят в Сирия се обособиха, като отделна страна в конфликт, която се сражава, както срещу режима на Башар Асад, така и спорадично срещу сирийската опозиция. През ноември 2013 г. сирийските кюрди обявиха, че създават свой автономен регион в Сирия, който стана известен, като Западен Кюрдистан или Рожава.

За Турция това бе лоша новина.

Отношенията между ПКК и сирийските кюрди са по-скоро топли, а създаването на още една кюрдска автономна област (след Иракски Кюрдистан) дава повече от лош пример на турските кюрди, които все още са раздвоени дали да искат повече права в рамките на Турция или да търсят широка автономия и дори независимост.

ИД бързо се оформи като най-яростен противник на сирийските кюрди, както и на Иракски Кюрдистан, което бе от полза на Турция.

Битката за един кюрдски град в Сирия обаче вкара Турция в ситуация, в която не ѝ се искаше да изпада. През септември 2014 г. силите на ИД напредват към град Кобане и кюрдското му население е заплашено с изтребление. Градът е обкръжен от ИД и кюрдските бойци в него са оставени без подкрепа, като единственото свободно направление е откъм турската граница.

В началото на октомври в редица турски градове, в които има сериозно кюрдско присъствие, избухват кървави протести с цел да принудят турското правителство да пусне през своя територия кюрдски бойци, които да помогнат на своите събратя в Кобане.

Турция пуска 150 бойци от Иракски Кюрдистан чак на 31 октомври, които обръщат боевете за града, но междувременно 35 кюрди загиват при сблъсаци с турската полиция, която дава две жертви.

Октомврийските протести на кюрдите дават начало и на нова серия от атаки от страна на ПКК срещу турските власти - първите от повече от година.

На 7 юни 2015 г. в Турция се провеждат парламентарни избори. Огромните изненади на тях са две. Първо, в парламента влиза кюрдската партия Демократичната партия на народите, която успява да събере 13,12% от гласовете (равно на 80 депутатски места) и да прескочи бариерата за влизането в Меджилиса от 10%. И второ, Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Реджеп Ердоган за първи път от 2002 г. насам загуби мнозинството си в парламента.

За да се състави стабилно правителство се иска управляващата партия или коалиция да има поне 276 депутати. След изборите партията на Ердоган има едва 258. В парламента влизат още кемалистката Републиканска народна партия (132 места) и крайно дясната националистична формация Партията на националното действие (80 депутати). Ергоган отказва да преговаря с кюрдската партия под каквато и да е форма. Тази позиция заемат и крайните националисти, което практически изхвърла ДПН от процесите по формиране на правителство.

Преговорите обаче така или иначе са обречени, защото ПСР не желаят реално да делят властта с никого.

Антикюрдската риторика започва да взима връх, като Ердоган откровенно заявява, че ако ДПН не е била влязла в парламента, неговата партия е щяла да има мнозинство и страната е щяла да избегне политическата криза.

На този фон активността на ПКК започва да се усилва, а ДПН не се разграничава категорично от действията на организацията, което ѝ навлича тежка критика от страна на турското правителство и националистическите кръгове в страната.

Междувременно на 20 юли в турския град Суруч избухва бомба по време на сбирка на малко известна лява формация, в която членуват кюрди и турци. Загиват 33 души, 102 са ранени, а на следващия ден отговорност за атентата е поета от ИД.

Турският отговор не закъснява, макар и да не е точно този, на който се надяват всички. В 14 големи турски града са проведени полицейски акции срещу предполагаеми терористични клетки, като са направени над 650 ареста. Акцията обаче е не само срещу предполагаеми симпатизанти на ИД, но и срещу ПКК и други нелегални кюрдски организации.

На 24 юли стартират и въздушни удари, които отново са насочени не само срещу ИД, но и срещу позиции на ПКК.

Няколко дни по-късно Ердоган открито заяви, че мирният процес с ПКК е мъртъв.

Някои анализатори побързаха да отбележат, че Турция се е самопоставила в тежко положение, в което няма друг избор освен да започне война на два фронта - един срещу ИД и друг срещу ПКК. Мълчаливото сътрудничество с ИД удовлетворяваше Анкара, но атентатът в Суруч е невъзможно да остане без отговор. От друга страна, ИД изглежда, че няма против да се изправи и директно срещу турското правителство, предвид целта на организацията да се наложи, като лидер на мюсюлманите сунити в Близкия изток и да разбие всякаква форма на светско управление в мюсюлманските държави.

Тръгването към открит конфликт с ПКК, обаче има по-дълбоки и сложни корени. От една страна Ердоган е лично унизен след провала на парламентарните избори през юни 2015 г., а влизането на прокюрдска формация в Меджилиса е истински шок и ужас за повечето националистично настроени турци. Мирните преговори с ПКК докараха и отлив на гласове за партията на Ердоган, но най-важното, имиджът му на възстановител на блясъка от времето на Османската империя е уронен и то преди новите парламентарни избори, които идват на есен. За капак, и самите лидери на ПКК видимо търсят ескалация на конфликта с Турция. Така пред турското правителство няма друг реален избор освен да започне военни действия на два фронта.

За президента Ердоган и неговия съратник на премиерския пост Давутоглу бойните действия срещу ПКК дават шанс за консолидация на националистичния вот в Турция и атака срещу ДПН, чрез слагане на знак на равенство между прокюрдската партия и ПКК.

Месец и половина след началото на бойните действия срещу ПКК, турските сили за сигурност са дали 103 жертви и твърдят, че са ликвидирали близо 1000 бойци на ПКК. Кюрдската работническа партия признава едва 42 свои жертви и се хвали с над 450 ликвидирани противници.

Анализатори посочват, че ефективността на ПКК е нарастнала с възприемане на тактиките на бунтовниците в Ирак и Сирия, като например разполагане импровизирани взривни устройства по пътищата и атаки срещу незащитени конвои на турските сили.

Така или иначе, възобновените бойни действия срещу ПКК напомнят за сраженията, които се водеха до 2012 г., включително и с турските рейдове в Северен Ирак. Разлика обаче има и тя не е в турска полза.

В началото на септември в редица турски градове се проведоха националистически протести срещу ПКК.

Мирните демонстрации на места обаче прераснаха в погроми срещу офиси на прокюрдската партия ДПН и срещу бизнеси собственост на кюрди. Според Селяхаттин Демирташ тези атаки са били над 400 на брой.

Демирташ свободно започна да говори, че страната е на ръба на гражданска война, което му навлече не само проблеми от правно естество, но и ненавистта на повечето турци.

Новите парламентарни избори са насрочени за 1 ноември 2015 г. и борбата в тях ще е безмислостно жестока. Партията на справедливостта и развитието ще се стреми към нищо по-различно от пълно мнозинство в парламента. За да постигнат това Ердоган и Давутоглу изглежда, че няма да се имат задръжки в методите си. Например, сред кюрдите в Турция широко е разпространено мнението, че акцията в Джизре не е нищо повече от сплашване на града, който традиционно гласува изключително и само за кюрдските кандидати.

От своя страна и кюрдската партия ДПН има изгода от всякакви ексцесии, които официалните турски власти хвърлят срещу нея, като по такъв начин консолидират гласовете си, тъй като влизането им в парламента се крепи на косъм.

В същото време цикълът на насилие изглежда, че няма да секне в скоро време. На всяка успешна операция на ПКК, турските сили ще отговарят с нови бомбардировки и акции подобни на тези в Джизре, което от своя страна ще провокира още насилие, както на битово ниво с атаки срещу кюрди, така и с ответни реакции от кюрдската общност.

Видно е, че поне в момента Ердоган, който безспорно е силният човек в турската политика днес, няма намерение да се помирява с ПКК и е заел твърд курс срещу всякаква форма на кюрдско политическо влияние в турската политика.

Фактите обаче са такива, че ако Турция не иска да се превърне в поредната разбита мюсюлманска държава, трябва да реши проблема с кюрдското малцинство. Систематичната политика за потискане на турските кюрди е толкова тежко залегнала в днешна Турция, че дори точният брой на кюрдите е повод за полемики и цензура. Официалната турска статистика казва, че кюрдите са 12,6 млн на фона на 78-милионната страна. Според статистическия спавочник на ЦРУ кюрдите са 14 млн., а кюрдските националисти твърдят, че действителният им брой е 20 - 25 млн. Така или иначе, раждаемостта сред кюрдите е значително по-висока от тази при турците, което и значи че процентът им ще продължава да расте.

Между 2009 и 2014 г. политиката на Ердоган доведе до разведряване по темата и даване на немалко граждански права на кюрдите (например възможност за изучаване на кюрдски, макар и в частните училища). Изглежда обаче, че с това вече е свършено и политиката на държавна дискриминация срещу кюрдското малцинство ще се завърне с пълна сила.

През 2011 г., в началото на гражданската война в Сирия, Ердоган, който по онова време е премиер се обръща към Башар Асад - „Можеш да постигнеш целите си със снаряди и танкове, но няма да можеш да продължаваш така вечно. Президентският пост е временен". Днес може би Ердоган е добре да си спомни за собствените си думи.

Oще: гражданска война  джизре  ердоган  ислямисти  ислямска държава  кюрди  кюрдско малцинство  малцинства  реджеп ердоган  турция 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 02.06.2015, 19:21

3 Spider | 15.09.201521:00

Шматито пак изсра едно голямо говно. Хайде бегай да си правиш ножки на Первий канал и недей ака тука, хора четат все пак. добре де, добре

А работата в Турция отива на кютек, ама за самите турци си е нормално, така или иначе нормалните са приели мисълта, че Ердоган е миндил, с ИД ще се млатят, а кюрдското ДПС нажежава нещата допълнително за всички, барабар с мангалите-комуняги. Интересно е да видим как ще се развие работата, като засега не е на наш гъз.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

2 Шамито | 15.09.201515:58

Що за емоции.Просто САЩ не са задали демократичните ценности на Турция.Там няма петрол и засега са евентуално пушечно месо.Права на кюрди?Ало питахте ли САЩ като сте тръгнали да търсите независимост.Ами поучете се от Косово.Много е важно какво ще платите за своята независимост.Велика демократична ценност.
   

оценка

+0 -6

Регистриран на: 15.01.2015, 17:18

1 Кръстанов | 15.09.201512:34

А преди време Турция се подготвяше да влезе в ЕС. Какво падение! Няма и помен от зараждащия се европейски облик на държавата. Всичко е потопено в кървава политическа борба и засилваща се ислямизация.
Освен това Турция беше верен съюзник на САЩ, а доскоро е сътрудничела на Ислямска държава? Без коментар.
   

оценка

+3 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.