Какво радикализира Франция | webcafe.bg
Webcafe

Какво радикализира Франция

Стефан Моасе*
24.01.2015, 15:53 (обновена 29.01.2015, 22:25)
Франция

Снимка: © Getty Images

От края на 50-те години, в цялата страна започват мащабни програми за строителство на социални жилища (т.нар. HLM - жилище с нисък наем).

"Териториален, социален, етнически апартейд". Страшната дума беше изречена.

"Апартейд".

Въпреки че е гръмка, дори карикатурна, тази дума се разбира от всички. В речта си от 20 януари френският министър-председател Манюел Валс искаше да отправи силно послание: не само за пред медиите, но послание към крайните квартали и емигрантските предградия. Нещо като "Разбрах ви" в стила на Дьо Гол от прословутата му реч в Алжир през 1958 г.

Употребата на думата "апартейд" (от африканс, с френски произход, означаваща "разделен, отделен") не е случайна. Разбира се, тя се отнася до расистката политика на Южна Африка, която установява териториално, социално и етническо разделение в страната.

Но трябва ли да четем зад тези думи признание за провала на управлението на Франция - както на национално, така и на местно ниво? Вместо "апартейд" не трябва ли по-скоро да говорим за териториална, социална и етническа дискриминация? Не би ли трябвало точно тук да видим последствията от един друг феномен - този на непоследователната икономическа, териториална и социална политика? А именно резултатите от нея обогатяват почвата за избуяване на фанатизъм и религиозен екстремизъм.

За да се разбере ситуацията във Франция, трябва да припомним някои ключови факти. След края на Втората световна война, тотално разрушената Франция изпада в остър недостиг от жилища. От края на 50-те години, в цялата страна започват мащабни програми за строителство на социални жилища (т.нар. HLM - жилище с нисък наем).

Тяхната цел е да отговорят на спешната нужда и са предназначени да послужат за база, от която на по-късен етап средната класа да се прехвърли към частна собственост от по-добро качество. Това ново строителство дава възможност за разрушаването на работническите гета, бедняшките квартали (като в Нантер) и други сгради, които е отговарят на стандартите за обитаване. То дава възможност за настаняване на имигрантите, пристигнали във Франция, за да работят (по нейна заявка), както и на хората, които се завръщат в страната от старите й колонии.

Петролната криза от 70-те години и последвалата финансова нестабилност променя възможността за ползване на тези жилища. По-състоятелните семейства ги напускат, а хората с по-скромни възможности остават блокирани в тях.

Малко по малко, тези „преходни" квартали се превръщат в зони за изолация. С течение на времето към този проблем се добавят увеличаващата се безработица, увеличаването на семействата с един родител (където често майката е единственият авторитет), както и към все по-популисткото местно управление, особено в големите градове (Париж е добър пример в това отношение), които водят до целенасочено изтикване на по-бедните класи към кварталите за социално-слаби - колкото се може по-далеч от центъра на града.

Първо започва постепенното изтеглянето на обществени услуги от крайните квартали (пощенски станции, полицейски управления, линии на обществения транспорт, училища, болници...), после идва непоследователната политика на социално подпомагане, и накрая - смъртоносният удар - бягството на предприемачите и частния бизнес от предградията, проядени от престъпност, срещу която има слабо и/или нулево противодействие.

Социалната дезинтеграция на френското общество е в действие; ражда се онова, което социологът Ален Турен нарича през 70-те години "раздвоено общество": "Тези горе срещу онези долу", "тези вътре" срещу "онези вън".

С течение на годините и на несвършващата криза, се ражда дискриминацията - не само социална и икономическа, но и етническа.

Ако се казваш Али, по-добре да се прекръстиш на Алекс.

Всъщност, от 90-те години насам все по-ясно се вижда един феномен - не само, че става все по-трудно да си намериш работа, ако имаш арабско или африканско име, но и трудно можеш да си намериш жилище.

В обобщение - расизмът, изолацията, изостаналостта и лошото финансово и политическо управление на бедните квартали, негативният образ, създаден от определени медии покрай шумни криминални случаи (като бунтовете от 1995 г.), изтеглянето на бизнеса, увеличаването на престъпността и възникването на „паралелни" икономики (като пазара на наркотици) все повече засилват усещането за изключване на една част от френските граждани, създават липсата на усещане за принадлежност към френското общество.

Въпреки това, министър-председателят не беше прав да използва тази дума. Не може да се говори за апартейд, защото това не обяснява как други френски граждани с произход от страните от Северна или Централна Африка са успели да се измъкнат от несигурността благодарение на спорта (Зинедин Зидан, Никола Анелка), театъра, литературата, киното (като актьорите Омар Си,  Изабел Аджани, Джамел Дебуз, писателят Ален Мабанку и други). Подобно нещо би било невъзможно в страна, която толерира апартейда.

Всъщност Манюел Валс прави същото, което правят големите производители с позабравените им продукти - използват маркетинг похвати, като пишат на опаковката "ново", за да се продава по-добре.

Още през 1995 г. по време на президентската си кампания Жак Ширак говореше за "социалната фрактура" (израз, чието авторство се приписва на социолога Еманюел Тод), която описва пукнатината, разделяща групата на социално-интегрираното общество от другата група - съставена от „изключените" общности. Това не е чак толкова популистки термин като "апартейда" на Манюел Валс.

Освен че това е разлом в социален аспект, той се наблюдава и на териториално и етническо равнище. 20 години по-късно изводът е един и същ, дори още по-лош - без съмнение този разлом е следствие на липсата на политически кураж, на истинска политическа некомпетентност, на липса на дългосрочна визия и на грешно разбиране за състоянието на държавата.

Ето, че за 40 години Франция не успява да постигне икономически бум, въпреки всички политики за стимулиране на икономиката, многобройните си дадености и наличието на големи компании със световен пазар (конгломератът Louis Vuitton Moet Hennessy, телекомуникационната компания SFR, Orange, енергийните гиганти EDF, Alsthom и др.).

Увеличаването на данъчната тежест и догматичното схващане за 35-часовата работна седмица, която все се променя, но така и не се реформира, отслабиха покупателната способност, което доведе до редуциране на растежа и допринесе за дълготрайната безработица. Държавната администрация, която не умее да се реформира, но продължава да увеличава разходите си въпреки спада на приходите, липсата на инвестиции за модернизация и редовното увеличение на данъците отблъснаха частните предприемачи и заможната средна класа. Така се създаде порочен кръг, който блокира икономиката.

20 години след речта на Жак Ширак и след една от най-тежките кризи в историята на капитализма нищо не се е променило.

Ако разломът се задълбочава, ако системата се разпада и ако младите французи се радикализират, вероятно това се дължи на факта, че, с право или не, те се чувстват изолирани от икономическата и социалната система.

Франция има нужда от основно преустройство на образователната си система (както в училищата, така и в университетите), държавата трябва да възстанови помощта и комуникацията, чрез която да си върне връзката с тази група от населението (най-вече чрез полицията, институциите и културата). Но най-вече трябва да преформатира икономическата си политика. Само ако преосмислим модела на развитие, който е наследен от отдавна отминала епоха, ще можем да изкореним фашистката идеология на радикалния ислям, както и всички останали форми на фашизъм.

В крайна сметка, както Франция, така и другите демократични държави, би трябвало да работят за развитието на демокрацията по света и да разпространяват капитализма "с човешко лице", защото екстремистките идеологии могат да бъдат победени само в борба с бедността и в опит за преодоляване на разлома между най-богатите и най-бедните.

Тази мечта не е неизпълнима. Но сме далеч, много далеч от победата.

 

*Стефан Моасе е бивш журналист, който от няколко години живее в България.

Oще: етническа нетолерантност  нетолерантност  париж  разделение  расизъм  толерантност  франция  френска политика 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 06.12.2014, 23:45

8 Kozlova | 29.01.201512:32

Кой смее да ползва такава дума (апартейд) по отношение на французите?? Те са толкова фини натури.
Тази дума може да се използва само от български журналисти в Дойче Веле по отношение на Москов и всички, които го подкрепят.

Франция по никакъв начин не е имунизирана срещу расизъм и шовинизъм - позицията във ВСВ не е ваксина срещу тези явления.
Няма такава ваксина!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.09.2013, 11:56

7 Citizen X | 27.01.201513:24

Хм, има детайли, които дават известна светлина в текста, но си остава доста общ. А как да си обясним, че в момента френската естрада прелива от агресивни чернилки и арабета в шубки? Това въздигане в култ да го играеш несъгласен, особено ако си малко по-лайнян на цвят? Не можем ли да си говорим не само за политическа, но и за обществена инерция? Интересно, франсетата все го играят големи, а ефекта е нулев.

П. С. Моасе определено има дарба за журналист за разлика от восточноевропейската си принцеска!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.09.2010, 14:22

6 Pavur Pezev | 27.01.201511:54

Ми то не е лесно-хем да си толерантен ойро-атлант,демократ,хем да си Шарли.Въртял,сукал и издрискал горния текст.Ся последно как шъ ги пофренчвам тарамбуките-со благо или с тоягата,а?Щото е имало известен ''резистънс''относно потърчването-по модерному"Интеграция на християнското население в пределите на Отоманската империя".Тогаз е било Османско Присъствие.Ся у францата ''християнско присъствие''има гледам...И ''резистънс''срещу ''пофренчването.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 15.01.2015, 18:38

5 Winora | 25.01.201512:19

Господин Моасе, ако замените няколко думички в статията си с други, например, България, вместо Франция и цигани, вместо араби, това няма да промени смисъла на написаното от Вас.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

4 boris | 24.01.201522:17

Разбрах- всички проблеми в една страна идват от панелките. Съгласен съм с автора.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2011, 12:23

3 AlahAkbar | 24.01.201520:25

С тази статия Моасе доказа, че освен България, не познава и родината си. Освен ако умишлено не се прави.

Жалкар.
   

оценка

+3 -5

Регистриран на: 19.04.2014, 18:11

2 граф Сен-Жермен | 24.01.201519:31

Преди време писах, че срещнах г-н Моасе на аерогарата. Беше много разстроен и ми каза, че си заминава за Франция. Огорчен бил от туземци, които не са дорасли за ценностите на Европа. Лъхаше на ракия, нарочно не го споменах тогава. Не беше нещо марково, беше някаква каменарка. Явно, след като е изтрезнял, е размислил.
   

оценка

+6 -2

Регистриран на: 25.01.2012, 18:03

1 паяка | 24.01.201518:38

"И не си губете времето да ми пишете „Като не ти харесва, махай се оттук".

Първо - няма да ги прочета, и второ - точно това смятам да направя. Напускам вашата посредственост (за да не кажа по-тежка дума) без никакви угризения.

Текстът е писан специално за Webcafe.bg"

Стефчо, кво стана бе!? Бяха свършили евтините билети ли или се сети, че тук е топло и уютно?
   

оценка

+6 -2

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.