Старият световен ред умря | webcafe.bg
Webcafe

Старият световен ред умря

Webcafe, по Politico 29.06.2016, 22:47 (обновена 01.07.2016, 17:47)
Борис Джонсън

Снимка: © Getty images

Както във Великобритания, така и в САЩ наблюдаваме масово отхвърляне на опетнената идея, че светът на транснационалните институции води до някакъв вид хепиенд - или дори до "край на историята", звучащ като очарователно старомодна идея.

След тази сбъркана идеология остана разочароваща празнина. На хоризонта не се вижда заместител - партиите от целия спектър отказват да се справят директно с проблемите с неравенство в държавите си.

Естествено е вековното присъствие на национализма да се завърне с гръм и трясък.

Време е да признаем, че Доналд Тръмп и Борис Джонсън имат много повече общо от странните си прически. Така нареченият консерватизъм, с който и двамата имат твърде далечна връзка, е приел нова форма - тази на ксенофобски национализъм.

Тръмп и Джонсън залагат на фундаментална тенденция в световната политика, която няма да изчезне скоро. Нека я наречем "Нов национализъм": популистко отхвърляне на статуквото, което глобалният елит наложи след края на Студената война и което днес гласоподавателите с по-ниски доходи приемат за несправедливо.

Изместените от пазара на труда работници по света се обединяват - в искането си, парадоксално, за разединение.

Общият рефрен е "Искаме си страната обратно".

Обратно от какво или кого, остава неясно, но най-големите плашила изглежда са международните институции, свободната търговия и приливът на тъмнокожи емигранти.

Въпросът сега е колко тежко може да се задълбочи това отслабване на международната икономическа система, която твърде много от нас приемаха за даденост - и която до голяма степен бе замислена да запазва световния мир.

Засега оттеглянето на Великобритания от трудния брак с Европейския съюз не предсказва непременно разруха. Изглежда обаче, че Brexit представлява само началото, не краят на европейската история.

На карта е заложена световната икономика - това се видя при спада на пазарите с $2 трлн. в петък, след което американският и европейските пазари понесоха още един тежък удар в понеделник.

В дългосрочен план - застрашен може да се окаже и световният мир. Важно е да отбележим, че започвайки с Бретън-Удското споразумение* за световната търговия и създаването на ООН през 1945, тази интегрирана следвоенна система от търговия и съюзи не целеше да направи елита богат, а да поддържа мира.

Основният стимул за изграждането на ЕС също беше предотвратяването на поредна война. Въпреки че суховато икономическите условия на Маастрихтския договор от 1992 г., създал Еврозоната, неизреченият подтекст е безпогрешно политически: европейците трябва да се обединят, защото продължаващото разединение би ги държало на ръба на бездната.

Всички (особено французите, първоначалните архитекти на Европейския съюз) искаха да бъдат защитени от германците, а германците искаха да бъдат защитени от самите себе си. Както казваше тогавашният канцлер Хелмут Кол: въпросът за паричния съюз е въпрос на "война или мир".

Германското решение да подкрепи европейския паричен съюз беше ясна размяна за френското съгласие за обединението на Германия: ако останалата част от Европа позволи на Германия да стане могъща отново, ще обвържем бъдещето си трайно и мирно с по-мащабната европейска идея.

Как една положителна идея - тази за по-свободна търговия - и насърчаващите мира следвоенни институции като ЕС започнаха да се идентифицират с тази неустойчива икономическа система?

Това определено не е умишлено, но сбърканата икономика и прекалената вяра в пазарите са основните виновници. Поддръжниците на глобализацията, търговските споразумения и капиталовите пазари очевидно са подценили колко тежко ще е засегната средната класа.

Проблемът с безотчетния елит, нареждащ от Брюксел, тормози европейския проект от самото начало. Във Великобритания еврофобията винаги се е криела под повърхността - особено недоволството спрямо Германия.

"Не можем да преглътнем факта, че германците са много по-могъщи от нас", пише британският историк Тимъти Гартън Аш в края на 90-те години. Войната "беше най-доброто ни време - и последният ни добър момент."

Борис Джонсън и други поддръжници на Brexit твърдят, че ЕС задушава британската икономика с "непрозрачната си законодателна система: огромната и разрастваща се правна рамка, налагана от Европейския съд, пред който няма обжалване".

Сега Европейският съюз нито е работещ единен съюз, нито е съюз на отделни националности, а е нещо посредата, което никога не изглежда да работи гладко.

Това особено важи за Еврозоната, чиято администрация отказва да се изправи пред основното противоречие на концепцията за еврото: ако по-слабите и задлъжнели икономики нямат парични средства да се възстановят - защото не могат да девалвират собствената си валута - то всички членки на европейския паричен съюз трябва да се подложат на някакъв вид фискална интеграция, която намалява тяхната индивидуална власт над харченето и данъците.

Това беше едно от исканията, отправени при спасителната програма, предложена на Гърция: Атина трябва да загуби контрола върху част от своя бюджет. Но германците, които доминират в европейската политика, отказват да подложат самите себе си на такъв режим.

И така започна дългоочакваната масова негативна реакция.

Показателно, и във Великобритания, и в САЩ, бунтът срещу глобализацията и интеграцията се отстоява и от десницата, и от левицата.

В САЩ, Тръмп също обърна наопаки консерватизма на Републиканската партия, след като лидерите й не успяха да осъзнаят, че гневните, бели и възрастни граждани вече не са почитатели на свободната търговия.

В Европа голяма част от тази тенденция се дължи на антиемиграционния плам, особено след като стотици хиляди избягаха от гражданската война в Сирия и други нестабилни места в Близкия Изток.

Но в Европа, както и в САЩ, надигащата се антиемигрантска вълна изглежда по-скоро симптом, а не причина.

Ксенофобията става заразна само когато хората се чувстват застрашени в родината си; а те се чувстват застрашени, когато работните им места са застрашени.

За долната половина от обществата на Запад, работните места или отсъстват, или не се считат за достатъчно добри.

Следвоенната глобализация постигна две основни неща: свободна търговия, която направи условията по-равностойни в повечето държави, но с цената на създаване на по-голямо неравенство в самите държави, заради потопа от индустриални работни места, преместили се на по-евтини места, в търсене на по-ниска "китайска цена," както някога я наричаха.

Това е в основата на сегашния бунт на бедните гласоподавател, понесли бремето на глобализацията в големите икономики, включително САЩ и Великобритания.

Взета сумарно, глобалната търговия носи растеж - но в богатите държави този растеж основно отива при елита и чиновниците, и често това е за сметка на хората, които реално произвеждат нещата, които се продават.

Както Нобеловият лауреат, икономистът Майкъл Спенс писа през 2011 г., 98% от новите работни места в САЩ след 1990 са по-нископлатени "нетърговски" (не и отнасящи се до стоки и услуги, търгувани в чужбина) работни места, особено в администрацията и здравеопазването, а "заетостта почти не е нараснала в търговския сектор на американската икономика, секторът, който произвежда стоки и услуги, които могат да се потребяват другаде, от типа на производствени продукти, инженерни и консултантски услуги".

Този сектор, който е отговарял за над 34 млн. работни места през 1990, се е увеличил с незначителните 600 000 работни места в периода 1990-2008 г."

Финансовата криза от 2008 и Голямата рецесия драстично ускориха тази загуба на доходи сред бедните гласоподаватели и също толкова драстично разшириха разликата в доходите.

Това на свой ред промени политиката по много по-сериозен начин, отколкото разбираха политическите партии.

Междувременно ЕС, базиран върху хронично дефектиращ паричен съюз, се доказа като бюрократичен кошмар.

Всички ние разбираме, че интернационализмът не е идеален. А сега във Великобритания, в други европейски държави и САЩ наблюдаваме масово отхвърляне на опетнената идея, че светът на транснационалните институции води до някакъв вид хепиенд.

След тази сбъркана идеология остана разочароваща празнина. На хоризонта не се вижда заместител - партиите от целия спектър отказват да се справят директно с проблемите с неравенство в държавите си.

Естествено е вековното присъствие на национализма да се завърне с гръм и трясък.

Най-честият проблем на Запада е усещането на хората, че политическите партии вече не ги представляват.

Има ли начин да бъдат променени тези вече утвърдени тенденции - извън завръщане към протекционизъм, меркантилизъм и вероятно война? Дали е възможно Brexit да шокира бюрократите от ЕС, да ги принуди да се заемат с промени, на които се съпротивляваха досега?

Веднага след британския референдум, външните министри на Германия и Франция разпространиха доклад, призоваващ за европейска рамка за сигурност, общо европейско убежище и миграционна политика, плюс подобрения в паричния съюз.

Френско-германски бизнес-лидери междувременно поискаха "незабавни, убедителни и видими мерки за засилване на управлението" на Еврозоната и заявиха, че техните държави трябва да се стремят към "национални реформи, които да направят икономиките ни по-силни и по-конкурентни, за да гарантират устойчивостта на социалния модел."

Дори Борис Джонсън звучеше донякъде примирително в понеделник, пишейки в редакционна статия в Telegraph: "Наложително е да подчертая, че Британия е част от Европа, и винаги ще бъде. ... Британците все така ще могат да отиват и работят в ЕС; да живеят; да пътуват; да учат; да си купуват домове и да се установяват там."

Но европейските министри от 28-те страни-членки често разпространяват доклади, от които няма ефект. Политиците дават твърде много обещания, които не могат да изпълнят. Дори твърдението на Джонсън, че британците ще могат да работят и живеят в ЕС, загатва, че Великобритания няма да може да спре емиграцията толкова лесно, колкото обещаваха поддръжниците на Brexit.

Дори и те да предприемат някакви действия, повечето икономисти казват, че е твърде късно да се противодейства на най-сериозните ефекти от глобализацията. Обогатяването на развиващите се държави за сметка на останалите е постоянна, необратима промяна, казва Спенс.

Това, което е ясно, е че политиците, стремящи се да запазят следвоенния ред, ще трябва да измислят нов начин да се справят с политическото недоволство, произлизащо от дълбоко сбъркания икономически модел, на който е базиран този ред.

Това няма да е лесна промяна, нито преодоляването на тази пропаст ще е бързо или леко: този модел е работил доста по-добре за политиците и бюрократите, отколкото за гласоподавателите, на които те дължат работните си места.

*След Втората световна война 45 държави се съгласяват да организират международните парични отношения по нов начин - златният стандарт бива заменен от валутна система около американския долар, който от своя страна е свързан с фиксирана цена на златото от 35 долара за тройунция.

Oще: борис джонсън  германия  доналд тръмп  европейски съюз  национализъм  франция  хилъри клинтън 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

21 Nikkor | 01.07.201614:55

Хари, ДжМ не е хипертрофирал за сметка на обикновения човек.

Просто се е махнал от Детройт и е изнесъл производствата в по-южните щати. Каролините, Алабама, Тексас и т.н. Там нема профсъюзи да им мътят водата и зимата температурите не падат под 30 градуса. Небостъргачите са си останали където са си - няма никакъв проблем. заводите на север обаче ги няма, няма го поминъка, цените на недвижимостите са се сринали, Детройт е полумъртъв град.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.07.2010, 15:13

20 Harry | 01.07.201610:53

Виждам снимката така: ГМ е хипертрофирал за сметка на обикновения човек - изоставената къщурка, хората не съзнават че това е лудост, да процъвтява средството, а да умре целата, смисълът на средството ГМ е да произвежда автомобили за хората, за да расте ГМ се е наложило да убие хората, преместил се е в Китай, американнецът не получава заплата и не може да си купи продукцията на ГМ, той е излишен човек и трябва да отмре. ГМ е ракът, който като убие човека, ще умре и сам той, но не може да се спре, нещо се е объркало ужасно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

19 Nikkor | 01.07.201600:39

Смятах да развия един анализ на това есе, но е късно вече, поляци и португалци още се надлъгват, така че само няколко думи по коментарите по-долу.

Бастардо, няколко хиляди самоубили се китаеца няма да направят впечатление никому. Те и служителите на Фокскон де сглобяват Ай(сиктир)фона се хвърляха от горните етажи на общежитията и ко стана? Опънаха им едни мрежи под прозорците и сега трябва да се самообесват.

Борисе, Михаил Горбачов няма да свърши работата. Виж жужето...ко рекъл преди месец бай ви Бърни Екълстоун? Че Путин трябва да управлява ЕС. Ако щеш вервай, немам време сега да търся линка.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

18 Nikkor | 01.07.201600:26

Снимката на изоставената запустяла къща на фона на небостъргачите на Дженеръл мотърс казва почти всичко.
   

оценка

+1 -1

Регистриран на: 30.06.2016, 20:25

17 Off BG.1221945031150653 | 30.06.201620:30

Започнах да чета с интерес, но "посредата" ме отказахте. Неграмотници...
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.10.2015, 20:34

16 unclejohn | 30.06.201618:53

"... сегашния бунт на бедните гласоподаватели, понесли бремето на глобализацията в големите икономики, включително САЩ и Великобритания."

Така е, архитектите на глобализацията не са планирали бремето да се свари върху собствения им гръб, а върху този на бедните! Появата на Тръмп на политическата сцена е резултат от една политика на безспирна алчност и жажда за световно господство с цената на всичко, която американските правителства водеха. Тръмп няма да спре глобализацията, никой няма да я спре, но той ще се опита да я позабави и направи по-поносима, защото сегашните се самозабравиха и отпуснаха "юздите" на максимум в стремежа си да контролират целия свят. Моралът и ценностите, които са имали Бащите-основатели на САЩ трудно се срещат днес и са неприсъщи за имигранта, станал впоследствие гражданин и описан по-долу.

Преди 10 години Дейвид Хороуиц и Ричард По пишат в книгата си "Сенчестата партия: Как Джордж Сорос, Хилари Клинтън и радикалите от 60-те сграбчиха властта в Демократическата партия." -

"The “Lenin” behind this revolution, however, is a man outside the political process altogether. Financial wizard and political manipulator, George Soros is the architect of a “Shadow Party” which operates much like a network of holding companies coordinating the disparate
branches of this movement, both inside and outside the Democratic Party, and leading them toward the goal of securing state power.
Once attained, that power will be used to effect a global transformation—economic, social and political—a post-Berlin Wall
reincarnation of the old radical dream. (The Shadow Party: How George Soros, Hillary Clinton, and Sixties Radicals Seized Control of the Democratic Party.2006)"
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 15.01.2012, 13:47

15 sizif | 30.06.201616:30

За съжаление, статията почива на доста логика. Това определено е тъжно. Тъжен е и факта, че когато зациклиха преговорите за ТТИП и Франция взе да се дърпа, организираха и референдума (май хич не е случайно , че веднага след него, Франция твърдо застана против ТТИП). Корбин , който също се обяви срещу ТТИП и за ВЕИ е първата истинска жертва, а в БГ изпълзяха соросоидите и пак заговориха за "свободна търговия"- все едно някога е имало такова нещо. Атентата в Париж беше 2 седмици преди най- голямата конференция по климата и никой не си зададе въпроса , кой има най- голяма изгода от това. Само да припомня, "Климатгейт" го изфабрикуваха и пуснаха 2 седмици преди конференцията в Копенхаген 2009. Отвратителна е простотията на средностатистическия гражданин и парадоксалната социопатия на всички "управляващи". А глобалното затопляне чука на вратата и скоро ще се задвижат огромни маси хора. Как ще ги спрете - с пушки и огради ли. Пълна идиотия. Явно ни чака повсеместна изолация с гарнитура от постоянни атентати. И така, докато съвсем се сговни всичко.
Парадокса, е че има от всичко. Твърдят, че енергията е в основата. Човечеството ползва едни 20 300TWh, които могат да се получат от 1,7% от територията на Сахара от модули с 15% ефективност
Хвърлят се ежегодно едни 2 милиарда тона храна , а има под 2 милиарда гладни (готови да станат талибани). И на това ако не се казва прахосничество и неефективност??????
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 09.03.2014, 15:47

14 Алилуйщина | 30.06.201615:45

"Важно е да отбележим, че започвайки с Бретън-Удското споразумение* за световната търговия и създаването на ООН през 1945, тази интегрирана следвоенна система от търговия и съюзи не целеше да направи елита богат, а да поддържа мира"
----------------------------------------------------
Ха,отново някой днес ни разказва стари смешки!
..и стари отговори.
През 1944 г. на конференция в Бретън УУД бе създадена Световната банка /СБ/и Международния валутен фонд/МВФ/. Съединените щати ,като най-голям “донор” – имат доминиращ глас, следвани от Германия, Япония, Франция и Англия.С този договор САЩ станаха „резервна валута“ на света като ОБЕЩАХА на другите нации, че ще обменят всичките им долари, които имат, на злато. Докато стойността на долара беше определяна в злато, валутите на другите държави бяха фиксирани спрямо долара.

Цената на долара беше определена от Федералната резервна система още през 1934 г. на 35 долара за една златна унция. Но това не беше пълен златен стандарт, в който всеки човек или централна банка можеха да си сменят доларите на злато. Това се отнасяше само за чуждестранните централни банки. Но докато те можеха да разчитат своите външни плащания в злато, САЩ можеха да си печатат долари и да ги изпращат в чужбина. И това продължаваше докато чуждестранните банки започнаха да искат злато срещу натрупаните от тях долари…така,мъчително се стига до..

1971 г. когато президентът Ричард Никсън едностранно затвори така наречения „американски златен прозорец“ и наложи замразяване на цените и заплатите за период от 90 дни с 10-процентно увеличение на митата на вноса. За първи път в своята история САЩ имаха напълно ФАЛШИВА валутна хартиена система. Това беше първият банкрут на САЩ за XX век.
След 1971г.,епохата на ГЛОБАЛИЗАЦИЯ започва именно с отмяната на Бретън–Уудското споразумение, което до някъде даваше възможност на държавите да контролират изтичането на капитали и гарантираше конвертируемостта на валутите между държавите, което от своя страна намаляваше възможността за спекулации. Благодарение на това се наблюдаваше един период на силно икономическо развитие – точно обратното на това, което се случва през последните десетилетия.
   

оценка

+6 -2

Регистриран на: 27.11.2015, 17:55

13 SamVaims | 30.06.201615:19

Много щастлив Много сте забавни и двамцата.
bastard, гледам вещаеш война.Теб кое те кара да мислиш, че ще има някаква касапница, сподели ако обичаш.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 22.02.2016, 14:45

12 Опитайте отново | 30.06.201615:13

Давай!
Да видим какво ще каже съдът за откритите ти призиви за проливане на Българска кръв?
От една седмица те наблюдавам/и копирам коментарите ти/,как открито подстрекаваш към насилие и се опитваш да всееш паника за някакви ''страшни''събития,които предстоят.
Ако си част от ''машината''която смля Украйна,значи имаш много здрав гръб,но номерата ви в България НЯМА да минат!
   

оценка

+6 -2

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.