Урокът на папата, изнесен в САЩ | webcafe.bg
Webcafe

Урокът на папата, изнесен в САЩ

webcafeВаня Ефтимова
27.09.2015, 18:48 (обновена 06.10.2015, 12:33)

Папата изнесе нагледен урок на невъзможно и ненужно поляризирания политически Вашингтон

Дори да сте следили посещението на папа Франциск в САЩ само с крайчеца на окото, то не може да не сте се учудили от тълпите и възторга, завладял американското общество тези дни.

От една страна, става дума за същата държава, която е бастион на капитализма и въпреки всички кризи и сътресения продължава да вярва в силата на пазарната икономика. Америка, в която политическо ляво в най-добрия случай би могло да отговаря на европейското дясно-център. Общество, което е в дълбока несигурност за бъдещето си заради безпрецедентния ръст на латино населението.

От друга страна, хиляди се редиха на опашки, за да видят на живо (а милиони гледаха по телевизията или онлайн) речта на папа Франциск, често в опозиция на безгранична икономическа свобода. Един от всеки четирима американци не вярва в глобалните климатични промени (според изследване на Gallup от 2014 г.), но и на най-гласовитите скептици сред републиканците за нищо на света не искаха да пропуснат посещението в Конгреса на най-видния пропагандатор за световни мерки за противодействие.

Над десетте милиона нелегални имигранти може и да тревожат значителна част от избирателите, но първият латино папа, при това говорещ английски с подчертан латино акцент, бе приет сърдечно и безрезервно.

Няма лесно или кратко обяснение за множеството противоречия, съпровождащи посещението на папата в САЩ. Предлагаме ви обаче няколко важни точки, които дават по-ясна представа за незабравимия тур на аржентинеца из Вашингтон, Ню Йорк и Филаделфия.

Папа Франциск не е Че Гевара в расо

Заради критиката на капитализма в съчетание със страстна реторика, че светът трябва да се обедини и прави повече за бедните, имигрантите и срещу глобалните климатични промени, папа Франциск набързо бе вкаран в крайнолевия лагер.

Но също по време на посещението си в САЩ аржентинският йезуит не се посвени да направи и стъпки, дълбоко неудобни за либералните американци. Най-смущаващо бе обявяването за светец на испанския мисионер Юниперо Сера, дошъл да християнизира индианците в Калифорния през осемнадесети век. Представители на над петдесет различни племена протестираха срещу канонизацията на Сера с аргумента, че той символизира време и практики довели до изчезването на деветдесет процента от коренното население на континента. Историците отдавна са доказали и че самият Сера се е грижел и покровителствал само онези индианци, приели католицизма, но суров и безмилостен към всички останали.

Папа Франциск въобще не се трогна от подобни съображения и води пищна церемония по канонизацията му на американска земя. Действията му раздразниха дълбоко и объркаха прогресивния лагер, вярващ че аржентинецът е един от тях.

Това, което бе загубено в превода, е, че Франциск си остава католически папа и неговото виждане за по-добър свят предполага същия този свят да е предимно католически. За либералните, нерелигиозните и принадлежащите към други вероизповедания това може да е, простете за израза, анатема. Но без да се вземе предвид, е трудно да се разберат действията и мотивите на папа Франциск.

Така че дори когато звучи като Че Гевара, аржентинският йезуит си остава далеч от идеята за световна революция или социално инженерство (каквато е в основата си марксиско-ленинистката философия). По-скоро Франциск вижда модерния свят като излязъл от релси и поел в опасно грешна посока и затова нуждаещ се от завръщане към изконните, дълбоко католически ценности.

Каква разлика прави опитът като свещеник!

Пак за разочарование на много либерални американци папата не дава сигнали, че ще преобрази из основи църквата. Нито дума за жени-свещеници, още по-малко край на безбрачието за католически свещеници, няма да има и открита пропаганда на презервативите като един от начините за спиране на СПИН и бедността в Третия свят.

В този смисъл папа Франциск поддържа традиционната линия на предшествениците си Йоан Павел II и Бенедикт XVI. Разликата обаче идва от тона. Папа Франциск има зад себе си дълъг опит като обикновен свещеник в Аржентина, на който често му се е налагало да "превежда" и "поогъва" догмите на Ватикана според местните и чисто човешки условия.

Вижте, например, как подходи по отношение на разведените. Разводът си остава табу за католическата църква, но папата смекчи тона, като заяви, че те все пак имат място в нея. Особено децата им трябва да бъдат приети с отворени ръце, за да не страдат още повече.

Това е подход на свещеник, който се срещал всеки ден с енориашите си, слушал е техните земни болки и знае, че каквото и да предписва църквата, хората грешат и страдат.

Подобна е и политиката му спрямо хомосексуалността - тя си остава грях, но както казва Франциск, когато някой е гей и търси подкрепата на Господ-Бог, то "кой съм аз да съдя"?

В това впрочем се крие и причината за чара и популярността на папата дори сред традиционните опоненти на католицизма. Когато ти не си краен, а подхождащ със симпатия, е трудно и за другата страна да бъде крайна спрямо теб.

Рядък политически талант

Въпреки всичко казано дотук папа Франциск далеч не е над политиката на деня. По всичко личи, че знае как и кога умело да манипулира глобалното обществено мнение в своя полза.

Покрай еуфорията за посещението в САЩ много хора по света пропуснаха, например, предишната спирка в Куба. А е факт, че без активната намеса на Светия престол сегашното размразяване между Хавана и Вашингтон нямаше да го има. Неслучайно през юли, когато бе обявена историческата сделка за възстановяване на дипломатическите отношения между САЩ и Куба, и Барак Обама, и Раул Кастро лично благодариха на Франциск.

Сега речта на папата през Общото събрание на ООН не бе само призив за обединение около борбата с климатичните проблеми, а и време за активна дипломация за постигането им зад кулисите.

Не пречи, даже никак, че Франциск обича да се среща с хора, обяснява идеите си на прост език и се "храни" от въодушевлението на тълпите. Такова в крайна сметка би трябвало да е поведението на политик, търсещ масова подкрепа за прокарването на дадени мерки. Но то, за съжаление, е все по-рядко в нашето време на заучени опорни точки и лишени от всякаква спонтанност политически оператори. Благодарение на личната си харизма Франциск има световно влияние, надхвърлящо границите на реално управляваната от него град-държава Ватикана.

Американската култура е celebrity culture

Трябва да отбележим и контекста, в който избухна еуфорията около посещението на папата. Сигурно сте чували, че американската култура е в своята същност celebrity culture или силно концентрирана върху личности с уникални таланти, интересни съдби, постигнат статус или просто достатъчно самочувствие и воля да стигнат до върха, без значение от цената. И не, много хора не ги харесват, но пък не могат да и се спрат и да не обръщат внимание на въпросните звезди.

Тълпите във Вашингтон, Ню Йорк и Филаделфия също съдържаха в себе си част от мита, че една-единствена личност може да промени света. Както се видя Барак Обама, който също е изпитал на гърба си възходите и паденията на звездния статус, използва по-умело от всеки друг новоизгрелия ореол на папа Франциск. Президентът на САЩ посрещна с цялото си семейство главата на римокатолическата църква, събра десетки журналисти и гости в градината на Белия дом и... остави най-новото celebrity да говори с борбата с глобалните климатични промени. Американците обичат да слагат човешки лица на идеите и следват силни лидери, така че кой ако не симпатичния и прагматичен папа Франциск може да прокара промяна в най-голямата икономика в света?

Папата изнесе нагледен урок на невъзможно и ненужно поляризирания политически Вашингтон

В мирогледа на Франциск, по израза на списание Atlantic, САЩ е нещо като "звездата на смъртта" от филма "Междузвездни войни." Мегаструктура, която е едновременно впечатляваща заради силата и гениалната си конструкция, и дълбоко ужасяваща, защото е способна да разруши цели планети (или в реалния случай икономиката, културата и дори самото съществуване на други държави).

Въпреки всичко, прагматичният папа намери правилните думи, за да достигне до сърцата и умовете на американските избиратели и членове на Конгреса, от които се нуждае за изпълнение на глобалните си цели. Жестът му не остана незабелязан и от медиите, и от обикновените граждани, живеещи в условия на поляризирана до безумие политика и вече години наред блокиран до пълно бездействие институции.

Неслучайно Франциск избра и да говори точно пред Конгреса за опасността от simplistic reductionism. Зад термина се крие опростяването на светогледа или проблемите до само "добро и зло", "ние срещу тях" и "консервативни срещу либерални концепции."

Защото самият папа е пример за човек с идеи, които не се вписват в клишето за ляво срещу дясно, религиозност срещу модерност или догма спрямо прагматизъм.

Oще: ваня ефтимова  визита в сащ  папата  папа франциск  римокатолическа църква  сащ  църква 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.