2016: Рисковете | webcafe.bg
Webcafe

2016: Рисковете

Webcafe.bg, по The Economist Intelligence
31.12.2015, 14:30 (обновена 04.01.2016, 13:58)
пари

Какво заплашва света и икономиката?

След атентатите в Париж стана пределно ясно, че основното политическо предизвикателство пред Запада е тероризмът. Докато управляващите в САЩ и отделни държави от Европа търся успешно противодействие на „Ислямска държава" и останалите радикални групировки, Русия също навлезе в подвижните пясъци, за да докаже, че не може да бъде изолирана от глобалния дневен ред.

Приемът на бежанци е само едната страна на проблема. Икономическите негативи ще са очевидни, ако опасното заиграване на световните сили с джихадистите предизвика нови атентати на тяхна територия. Неслучайно 2016-та година беше посрещната с безпрецедентни мерки за сигурност в редица западни столици, а в Брюксел изобщо нямаше празненства.

Това резонно създава по-висок риск от загуба на туристи и печалби в отделни направления за държавите, които воюват срещу „Ислямска държава".

ИДИЛ извърши атентати във Франция, Турция, Ливан, свали руски пътнически самолет над Египет и заплаши да стигне до „сърцето на САЩ". Групировката е изключително гъвкава и разполага със съюзници, например „Боко Харам" в Нигерия и „Ансар Беит ал-Макдис" в Египет, което вреди на нормалните бизнес отношения и разколебава инвеститорите.

Опасностите обаче не спират дотук. Ето най-големите предизвикателства, които се очертават в международен план през 2016-та година.

Руската интервенция в Украйна и Сирия - началото на Нова студена война

Анексирането на Крим последва вълна от събития, които обтегнаха до скъсване крехките отношения между Изтока и Запада - размяна на икономически санкции, подкрепа на Москва за сепаратистите в източна Украйна, военна кампания в Сирия на страната на Башар ал-Асад. Свалянето на „Су-24" от турските ВВС беше черешката на тортата за 2015-та, годината на голямото изнервяне. От края на Студената война насам Кремъл и западните сили не са били в по-лоши отношения.

Докато НАТО се солидаризира с Турция за сваления руски бомбардировач, нарушил въздушното й пространство, САЩ се опитва да запази лидерството си в Близкия Изток и обвинява Русия, че нанася удари не срещу ИДИЛ, а срещу умерената сирийска опозиция.

Това заплашва разрешаването на общи въпроси за сигурността - от пресичане на тероризма до борба с глобалното затопляне, които иначе няма как да бъдат решени без сътрудничество и разбирателство между Изтока и Запада.

Напротив, вместо да намаляват рисковете, международните играчи рискуват да се озовават в нова Студена война, която ще ги принуди да увеличат разходите на отбрана в неприятно и сложно време на бюджетните си дефицити и съкращения. А това може да се окаже остър подводен камък за лидерите, които са принудени да свиват разходи.

Забавяне на икономическото развитие на Китай

Китайският икономически тигър имаше трудна година - изкуствената девалвация на юана, целяща стимулиране на износа с по-евтини стоки, предизвика борсов срив и отлив на капитали. Имотният балон все повече се разраства, а усилията на Пекин за удържане на икономическия ръст изглеждат все по-бледи.

Предвид нарастващата зависимост на западните производители и търговски вериги от Китай и други разрастващи се пазари, едно продължително забавяне на китайския икономически ръст ще бъде като ефекта на бумеранга за САЩ и ЕС - в много по-голяма степен, отколкото преди десет години.

Това ще подхрани и световния спад в цените, особено на петрола и металите, което ще е пагубно за държавите от Латинска Америка, Близкия Изток и Северна Африка, досега успешно използвали бума на суровините.

Спад в цените на петрола

Историята е показала какво се случва, когато цените на петрола отбележат рязък и продължителен спад - тук може да посочим замразяване на строителния сектор и инвестициите, загубата на работни места, вътрешно недоволство, геополитически рискове от конфликти.

Черното злато в момента се разменя за под 40 долара на барел - дъно за последните 11 години, което, например, заплашва Саудитска Арабия от фалит в средносрочна перспектива и инвестициите в сектора като цяло.

Скок в цените обаче е малко вероятен, тъй като предстои в предлагането да се включи Ирак, а вероятно и Иран, след като бъдат вдигнати западните санкциите срещу него. От друга страна, американският добив от шисти е в готовност да бъде активизиран при възстановяване на цените.

Валутна криза

През декември Федералният резерв на САЩ обяви повишаване на Основния лихвен процент за първи път от 8 години, с което се преустанови държавната намеса за т.нар. „нулева лихва". Сега САЩ сметнаха, че икономическото възстановяване от кризата през 2008-ма е задоволително и извънредната парична мярка може да отпадне. Точно обратното през годината се случваше в над 30 държави, особено в Европа, където задържането на ниските лихви продължава.

В това отношение Турция, Русия, Нигерия, ЮАР и Венецуела са особено уязвими - държави, които трудно се адаптират при смяна на монетарната политика и са обременени от външен дълг и дефицит по текуща сметка.

Grexit и разпад на Еврозоната

Въпреки трудния компромис с Брюксел и третата спасителна програма за Гърция, бъдещето на страната в Еврозоната не е гарантирано. На власт са еврокомунистите от СИРИЗА, а реформи тепърва предстоят.

Ципрас „прочисти" правителството от левите радикали, но обществените настроения вече се изостриха и премиерът - бунтар стана свидетел на какво на способни гърците, когато протестират.

Забавянето на антикризисните мерки доведе до това, че през ноември Атина не получи транш от 2.15 млрд. евро, тъй като финансовите министри на Еврозоната не бяха доволни. При решение Гърция да се откаже от единната валута, идеята, че членството в Еврозоната е неотменимо вече няма да важи. Други закъсали държави вероятно също ще "отворят" тази врата.

Ако този сценарий се случи, това ще сериозно ще дестабилизира световната икономика и тя рискува отново да изпадне в рецесия. А Гърция и държавите, които ще я последват, ще бъдат изправени пред девалвация и невъзможност да обслужват дълговете си.

ЕС започва да се разпада

Продължителната рецесия, колебанията в курса на еврото, различните мнения за бежанската криза и атентатите в Париж усилиха съмненията за единството в съюза. Ерозията на т.нар.

Европейски проект се видя във връщането на граничния контрол, издигането на стени и затварянето на граници. Това разклати стабилността на „Шенген" и подложи под съмнение една от основните придобивки на интеграцията - правото на свободно придвижване. А това е от съществено значение за икономиката на съюза, вноса и износа на стоки, което заплашва особено много задлъжнелите държави от ЕС.

На Стария континент набират скорост популистки и крайнодесни партии, защото гражданите са разочаровани от политическите си елити, например Марин льо Пен във Франция и Подемос в Испания. По същото време британското правителство се опитва да предоговори членството си в ЕС и заплашва с референдум за напускане през 2017-та година.

Очаква ни трудна година и със сигурност много интересна.


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.03.2014, 09:33

1 mick | 01.01.201620:15

"Докато управляващите в САЩ и отделни държави от Европа търся успешно противодействие на „Ислямска държава""

Да бе да - САЩ създадоха ИД... сега пък търсели противодействие. То бива къса памет.. ама чак пък толкова. Ами Франция дето бомбардира Либия, ами САЩ в Ирак и Афганистан?

Просто бумерангът се връща. Бумерангът хвърлен от САЩ и някои европейски страни.
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.