Fans United | webcafe.bg
Webcafe

Fans United

Владимир Шопов
27.10.2014, 20:35 (обновена 01.11.2014, 10:01)
фенове на левски преди 3-2 над лудогорец на герена, септември 2014

Стадионите ни са развалини, но понякога виждаме и подобни приятни за окото гледки на тях.

Сриването на българския футбол до корупция, черно тото, безхаберие и вандалщина е сред малкото теми, по който човек може много бързо да постигне съгласие. Който и от четирите елемента да хване ще се сети за десетки примери, кои подочути, кои станали обществено достояние.

Стадиони развалини, президенти с прякори, странни резултати, намаляваща публика, сбивания, пречупени кръстове….

Така, до голяма степен, изглежда най-обичаната игра. Българските мачове са вече основно телевизионен фон, или пълнеж между мачовете от английското, испанското и други първенства.

Стадионите приличат на изоставени от обществото полугета, през които се отбиват основно тези, които са „насъбрали“ през седмицата и идват да „теглят по една“ (често доста повече и често не само по гостуващия, но и по своя отбор). Няма да споря с тази картина, тя има достатъчно основания. Единствено ще се опитам да подредя бавно и мъчително насъбиращи се факти, които дават малка надежда, че любимата игра може да бъде спасена.

Феновете и непрестанните скандали около част от тях са най-лесното обяснение за случващото се, но не и най-точното. Проблемите там са достатъчно известни (например, ескалираща агресия на отделни групи или политическа употреба), но далеч по-малко се коментира разпада на институциите около тях.

Списъкът е дълъг: липса на всякакъв интерес и контрол върху финансовите потоци и съмненията за пране на пари, пълна незаинтересованост към подозренията за черно тото, безпомощност и нежелание на право-охранителните органи да се справят с футболното хулиганство и нежелание за прилагане на най-различни вече утвърдени методи за реакция, замиране на методите на управление на мачовете някъде в късния милиционерски соц, липсата на професионализация на управлението на самите клубове, нежелание за решаване на юридическите казуси, свързани с базите и т.н.

Още, държавното и общинско финансиране на спорта и футбола (през собственост, наем на съображения, спортни програми и т.н.) е напълно неизползван управленски инструмент. Например, подкрепата трябва да е обвързана с условия като организиране на турнири за малки деца (сега това се прави от пивоварни или други големи фирми) или редовни посещения в училищата и часовете по физическа култура.

Подкрепата трябва да бъде обвързана и с прозрачни финанси.

Тоест, ако използваш общински или държавни имоти и съоръжения трябва да бъдеш финансово изряден. Примерите могат да бъдат продължени.

Цялата тази инфраструктура на безхаберието трябва да е повод за колективни действия на организирани и неорганизирани привърженици, но явно за това е рано и има нужда от повече израстване. Случва се обаче друго. Изправени пред възможността наистина да загубят любимата игра и клуб все повече от тях излизат от позата на пасивни наблюдатели и се захващат с най-различни неща в името на тяхното спасяване.

През последните месеци най-голямо впечатление прави поведението на привържениците на двата най-популярни български клуба. Учреденият преди едва половин година тръст на привържениците на „Левски“ е на път да влезе в управлението на клуба и вече започва да го променя. „ЦСКА завинаги“ пък има вече зад гърба си няколко успешни дарителски кампании и става все по-голям фактор в своята общност.

Въпреки сериозното недоверие към А. Томов над 5000 привърженици събраха над един милион лева в неуспешното предлагане на акции, за което предстои втори опит. Обстоятелствата пък принудиха феновете на „Локо“ Пловдив да поемат собствеността и управлението на своя клуб, а нещо подобно май предстои да се случи и в „Ботев“.

Всичко това е отлична новина. Ангажират се все повече доскоро неорганизирани фенове, включват се хора със сериозен професионален опит, които се опитват да променят цялостното функциониране на клубовете, прекия ангажимент и отговорност създават съвсем друго отношение към клубовете.

Постоянно нараства и социалният ангажимент на привържениците.

Благотворителните кампании са вече толкова много, че трудно могат да бъдат обобщени. Разбира се, в повечето случаи те са насочени към членове на съответната общност, но това не ги обезценява. Нещо повече, през последните месеци все по-често виждаме инициативи, които имат по-широк контекст.

Например, преди 9 месеца отбори и фенове от Стара Загора и Казанлък се включиха в благотворителна инициатива за събиране на средства за болната едногодишна Вики от Пловдив. Ники Кънчев, „Дарик“ и „Гонг“ от няколко години правят благотворителни събития и търгове за болни деца, които събират футболисти и фенове на най-различни отбори.

Преди две години „Ботев“ и „Сливен“ играха благотворителен мач и феновете на двата отбора събираха средства за малкия Жоро. Фенове на „Лудогорец“ в Русе пък наскоро направиха кампания в подкрепа на болния от рак Томи. Списъкът от инициативи става все по-дълъг.

Далеч съм от мисълта, че се случва някакво чудо.

Но е все по-видно, че все повече хора са решени да направят усилие, за да спасят клубовете и играта, които обичат. Напук на всички около тях. Напук на неработещи институции, напук на хаоса и безхаберието на БФС, напук на циничната полиция, която продължава да си живее в отминала епоха, напук на малкия шанс за успех.

Вярно е, че направеното дотук са по-скоро парченца, които трудно променят общата картина. Но няма да бъдем коректни и точни, ако откажем да видим повдигащата се вълна от желание и ангажимент за промяна. Надали са много тези, които очакват тя да бъде по-различна от всичко друго в страната – бавна, мъчителна и несигурна.

Oще: а група  владо шопов  левски  фенове  цска 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.