Политики на празника | webcafe.bg
Webcafe

Политики на празника

Проф. Ивайло Дичев
05.05.2014, 17:48 (обновена 08.05.2014, 14:47)
Ивайло Дичев

Снимка: © В. Преса

Първи май комунистите използват, за да борят Гергьовден, като организират ешмедемета по предприятия и ТКЗСта. С Гергьовден десните контраатакуват след 89та, опитвайки да обезсилят празника на труда

Тези мисли вероятно ми хрумват поради обезсмислената от лошото време ваканция първи май - Гергьовден. И все пак.

Празникът не е просто традиция, която са ни предали дедите и ние трепетно спазваме. Повечето ни празници са рожба на модерността; ако пък отиват по-назад, то неузнаваем е начинът, по който ги честваме. Например уж традиционното коледно дърво за първи път е украсено след освобождението във Военния клуб по указание на чуждоземния ни княз. Дядо Коледа с червените дрехи и бялата брада е измислен пак някъде по това време от американския карикатурист Томас Наст. По соцвреме го измества дед Мороз, създаден от Руската православна църква, после пак си го връщаме с усещането, че това е истинското, изконното, дълбокото.

Добре, но ако е така, то празникът е по същество политически акт, т.е. създаден с някаква цел и следва да мислим защо ни е, какви ценности припомня.

Първото, което се казва обикновено, е че у нас има огромно количество неработни дни, получени от комбинацията между светските от комунистическо време и религиозните, с които властта след 89те искаше да се легитимира. Въпросът е, че тук, както и навсякъде в сферата на културата, важи законът за еднопосочното акумулиране: можеш да добавиш, но не можеш да премахнеш без да си навлечеш гнева на едни или други избиратели. Значи най-простото е: и 1 май, и Гергьовден. Премахването на първия би обидило хората на труда, непразнуването на втория - религиозните фундаменталисти. Пък и в края на краищата кой не обича да празнува?

Вероятно тук има и някаква неразбираема за мен икономическа логика. Помня, че навремето, когато социализмът въвеждаше 5-дневната работна седмица, един от аргументите беше, че за 4те часа работа в събота се харчи твърде много енергия за осветление и отопление на работните места и ще излезе по-евтино да не се работи. Не знам дали нещо такова не е актуално и днес, като имате предвид, че истински активните хора така или иначе работят от къщи и непрекъснато.

Другият момент тук е идеологическата битка. Първи май комунистите използват, за да борят Гергьовден, като организират ешмедемета по предприятия и ТКЗСта. С Гергьовден десните контраатакуват след 89та, опитвайки да обезсилят празника на труда. Но никой не е спечелил окончателно и ето на, двата празника стоят един до друг.  Но в някои случаи сдвояването е съвършено нелепо, резултат от амбицията на един или друг политик да се прояви. Например възстановяването на леко нелепия Ден на будителите, въведен през 1923 на мястото на Свети Иван Рилски, вероятно за да повдигне духа да смазаната след войните България. Казвам "нелеп", защото думата будител предполага, че тъпият и безпросветен народ "спи" и трябва някакви възвишени хора да го разбуждат. Имаме 24 май, ден на културните дейци, имаме 2 юни, ден на загиналите за свободата, но няма сила, която да ги отмени и продължават да съществуват успоредно с обобщаващите "будители". Наред със Съединението започнахме да празнуваме Независимостта.  Работата е там, че нито един политик не би посмял да поиска отменянето на подобни празници от страх, че националните аятоласи ще му скочат с ятагани между зъбите.

Тенденцията към размножаване на празниците беше типична за времето на соца, когато миньори, хидомелиоратори, тъкачки и тъй нататък имаха своя ден в годината - така както християнската религия преди това беше препълнила всеки ден от календара с по няколко светци-покровители.

Към това се прибавя бумът на градски празници, фестивали, традиции. Става дума и за ПР стратегия, доколкото празнуването е начин да се привлече вниманието върху дадената професия или място, да се поставят проблемите й, да се посочат едни или други неща. Бедата е, че както в икономиката, свръх-предлагането на празничност води до инфлация. Освен това всеки ПРец знае, че главното в рекламната стратегия е да запомниш посланието, а това значи то да различно от всички останали.

Още по-важно е да се вгледаме в смисъла на отделните празници. Защо да празнуваме Гергьовден, не Петров- или Ивановден? Толкова ли по-важна за нас е армията от останалите професии? За мен като умерен пацифист това е проблем. Не забравяме ли и че в България живеят 10 на сто мюсюлмани и още много невярващи, за които официализиране на религиозни празници е обидно? И още. Какво точно празнуваме на 1 май: солидарност с борбите на международната работническа класа за справедливо заплащане и условия на труд? Или носталгия по времето на бай Тошо? Какво е 8 март: ден на мама /колежката/? Или на равенството на жените?

Помислете за странния ни национален празник 3 март, възстановен тържествено след падането на комунизма. На тази дата не е създадена българската държава, на нея просто е подписан мирен договор между две империи, на което подписване е нямало нито един българин. Държавата е създадена на Берлинския конгрес, 13 юни - 13 юли. Какво честваме на 3 март - благодарността към Русия? Ами тогава този празник не е чак толкова различен от комунистическия 9 септември, празник на благодарността към СССР. И защо не изберем за национален празник истинското начало на нашата държава - 16 април, денят в който е гласувана Търновската конституция?

Ще кажете празниците са нещо консервативно и трудно се променят. Но ако погледнете 25, 70, 135 години назад, ще видите, че политиците доста активно творят празници, които постепенно започват да се въртят около етимологията на думата - празни дни, дни в които лежим, ядем и пием. Впрочем очаквам с нетърпение момента, в който някой ще се сети да предложи рождението на Левски за национален празник и никой няма да посмее да не приеме идеята с въодушевление... И без това ни лъжат, че ни плащат, защо пък да не работим по-малко?

Oще: 24 май  гергьовден  ден на жената  ден на труда  отработване  почивни дни  празник  празници 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

1 dedo adji | 12.05.201417:43

Не ми стига ерудицията да влизам в спор с уважаемия проф. Дичев, но имам някои дребни несъгласия с трактовката му на българските празници.
Харесва ми тезата за акумулиране на празниците. Като преброих на пръсти установих, че до 1989г. е имало 5 официални празника, а сега - 7, като 3 от тях - Нова Година, 1-ви май и 24-ти май са неизменни, 2-та отменени са определено чужди, а 3 от останалите 4 са чисто български. Така,че добавените почивни дни са само два, което при нивото на безработицата не е особено натоварващо.
Айде по ред.
Нова Година е всеобщо приет по цял свят даже и от народи с друг календар.
Не знам в колко страни 1-ви май е неработен ден, но той също е в традициите на целия (юдео-християнски) свят. Празнуван е и при Хитлер. Всеки влага в него което му е удобно, а за останалите е просто повод за ядене и (най-паче) пиене. Точно така го отбелязвахме по времето на социализъма, разбира се, след задължителната манифестация.
24-ти май е безспорен, чисто български празник. Напоследък някои руснаци се присламчват към отдаване почит на светите братя, макар че, в съветско време изобщо не признаваха, че азбуката не е тяхно изобретение. Спомням си,че някъде към 70-те се пусна слух за отмяната му, но се надигна такъв ропот, че мъдрата Партия се отказа от намеренията, ако изобщо е имала такива, а не е провеждала сондаж.И това е единственият протест, който съ виждал за 39 год. живот под народната власт.
Защо честваме датата на Санстефанския договор, а не на Берлинския или на Търновската конституция? Ами защото на 3-ти март се обявява пред цял свят, че има такава държава България. Берлинският конгрес не я отменя, въпреки желанията на някои, а само я осакатява. А конституция не може да има там, където няма държава.
Едностранното обявяване на независимостта по същия начин казва на света, че България ще следва своя път без да го пита, за което впоследствие е жестоко наказана.
За Съединението имам някои резерви. По моето скромно, без претенции за меродавност мнение, то е първата тактическа грешка, от която следват всички останали. Съединението много рано стряска Европа, че тези тъмни балкански субекти са твърдо решени да се обединят без да я питат. И реакцията не закъснява. Оттогава насам Европа неотклонно подкрепя всички враждебни съседи и корумпирани български политици. Все пак, това е едно всенародно дело и не бива да се пренебрегва.
Защо Гергьовден и защо армията. Св. Георги е покровител не само на българската армия а и на много други институции, между тях и английската корона. Аз също съм пацифист, но някъде прочетох следните мисли: "Можеш да имаш мир или свобода. Никога не разчитай на двете едновременно." и "Който не храни своя армия ще храни чужди." Жалкото е, че почнахме да го празнуваме когато българската армия е кастрирана до нивото на полицейски сили и пушечно месо за НАТО.
А за другите, неофициални празници да не му мислим. Всеки да чества което му харесва. Аз лично още чествам 8-ми декември 39 години след завършване. Като ерген, на 8-ми март купувах цветя на гаджетата по понятни причини. Сега, когато имам жена и дъщеря в моя дом 8-ми март не се отбелязва.
   

оценка

+0 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.