Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Границите са ни скъпи

Деца от бежанския лагер в Идомени до Македония държат табели с надписи "Избягахме от смъртта" и "Отворете границите" Снимка: Getty Images
Деца от бежанския лагер в Идомени до Македония държат табели с надписи "Избягахме от смъртта" и "Отворете границите"

Франсиско Мораиш е идеалният продукт на европейския проект - той е отраснал в Португалия, изкарал е стаж в Германия, след което се е преместил в Лондон, където е намерил добра работа.

В момента младежът, роден в Лисабон, е заклет европеец и помага като доброволец към групата, която води кампанията за оставане на Великобритания в ЕС преди референдума за Brexit.

Франсиско използва своите професионални умения като софтуерен инженер, за да помага на мисията.

"Лондон е един от най-важните финансови центрове в света", казва Мораиш и добавя: "И определено е по-лесно да намериш работа, свързана с управлението на IT-сектора".

28-годишният мъж има диплома за висше образование, издадена в Португалия през 2015 г., а специализацията в компютърните науки му дава предимство при намирането на работа във Велкобритания, където технологичната индустрия е много по-развита.

Някои от неговите приятели, завършили специалности в други сфери на инженерството, трудно успяват да намерят работа в родината си, в която процентът на безработица е двуцифрено число.

Той обаче успява да си пробие собствен път в проспериращия финансов метрополис.

Колкото повече европейски държави затварят границите си заради миграционната криза, вътрешните терористични рискове и заплахата от Brexit, толкова повече регионалните компании и професионалисти като Мораиш се сблъскват с трудности пред растежа и развитието си.

Принципите, върху които се основава европейският просперитет през последните три десетилетия - като свободата на движение на хора и стоки - се оказват все по-разколебани.

Европейските икономисти се боят, че затягането на контрола върху движението на работна ръка през границите едва ли ще се размине без последствия за свободното движение на стоки и услуги.

Ако тенденцията се запази, смятат експертите, тежкият удар ще се усети както от мощните икономики като Германия, така и от държавите-износителки на работна сила като Португалия и Полша, например.

"Знаем, че до голяма степен търговията се движи и от културната близост. В момента, в който ограничите движението на хората, този културен контакт ще започне да се разпада", казва Свати Дингра, икономист, специализиращ в търговската политика и международните икономически отношения в London School of Economics.

Експертите като Дингра посочват, че свободата на движение улеснява културния обмен, който игражда дългосрочните основи между европейските народи, на базата на които бизнесите, банките и другите икономически агенти могат да действат не само отвъд границите, но и отвъд културите.

Връщането на граничния контрол цели да блокира достъпа на хора, търсещи убежище и прииждащи от страни извън ЕС, но спускането на бариерата е знак за символичната загуба на вярата в европейския проект.

Само за 2015 г. над 1 милион души са потърсили подслон в Европа. Огромното множество от тях бягат от страни с ескалиращи военни конфликти като Сирия, Ирак и други държави от Близкия Изток и Северна Африка.

Дори зимата не успя да забави опитите за пробив на мигрантите, европейските власти не смогват да поемат вълната от новопристигащи, а отделните държави все по-често прибягват до затваряне на границите си.

Австрия и Германия вече взеха мерки за връщане на граничния контрол. Виена реши, че ще разглежда само 80 молби за получаване на убежище на ден. Македония изцяло затвори границата си с Гърция през изминалата седмица, а крайната мярка беше повторена и в Словения и Сърбия.

"Наблюдава се едно разочарование от Европа във всички държави", коментира френският икономист Жан-Марк Сироан, ръководител на Департамента по Международни икономически отношения и развитие в Университета Дофин в Париж.

Ако изключим тревогите на теоретиците, големите корпорации също започват да показват все по-големи притеснения от ситуацията.

Германската BASF, най-големият производител на химическа продукция в света, обяви, че вече започва да отчита завишени разходи за доставки и се сблъсква с логистични проблеми заради връщането на граничния контрол.

Макар че компанията изнася по-голямата част от продукцията си чрез железопътен или морски транспорт, тя предупреждава, че по-строгият паспортен контрол предизвиква дълги опашки и забавяне на камионите с продукция по границите.

"Като глобална компания ние сме силни привърженици на отворените пазари и подкрепяме отворените граници. Увеличаването на граничния контрол може да отслаби икономическата ефективност и да намали растежа", обявиха от BASF в своя позиция пред International Business Times.

Според европейското законодателство от 1992 г. всеки жител на държава-членка има право да живее и работи в друга държава-членка, без да е длъжен да кандидатства за работна виза или разрешение за престой.

Тази клауза, по-известна като закон за свободното движение, даде възможност за безпрепятствената миграция на високо- и ниско-квалифицирани работници из цяла Европа.

След като континентът беше ударен от икономическата криза през 2008 г., някои държави като Испания, Италия, Португалия, Ирландия и Гърция бяха смазани от рекордна безработица, раздути бюджетни дефицити и високо данъчно облагане.

Високо образованите професионалисти и работниците от реалния сектор трудно намираха работа в родните си места, което ги принуди да потърсят реализация на по-силните пазари на работна ръка - като Великобритания и Германия. Този поток се вля в традиционния наплив на икономически мигранти от държавите от Източна Европа.

Политическите сътресения в Европа рискуват да нанесат опасен удар по стабилността на континента. Крайно-десните партии във Франция, Великобритания, Австрия, Германия, Полша, Швейцария и др. се радват на електорални успехи през последната година само благодарение на националистическите си платформи.

Националният фронт на Марин льо Пен във Франция, например, набира скорост сред избирателите с двупосочен аргумент: партията обвинява ЕС за излагането на терористична опасност на Франция заради нулевия контрол на границите. В същото време посочва, че страната се е наводнила с евтина продукция от съседните Испания и Германия, които подбиват цените на местните земеделски производители.

Дебатите около вероятността за Brexit - т.е. оттегляне на Великобритания от ЕС, също се разгорещиха в навечерието на предстоящия през юни референдум. Целият шум около "британското изключение" заплашва да предизвика лавинобразен ефект, след който всяка от останалите 27 страни-членки може да поиска да предоговори условията за участието си в Съюза.

Макар че евентуалната отмяна на свободното движение на хора и стоки не може да се случи без промяна на основния договор от 1992 г., крайната реторика, вдъхновена от кампанията за Brexit и от бежанската криза, започва да тревожи европейските лидери.

Благодарение на взаимната свързаност на европейските икономики отделните държави успяват по-лесно да специализират собствената си промишленост и да внасят отвън всичко, което не могат да произведат сами. Това се отнася както до трудовия пазар, така и до пазара на стоки.

Германия, например, е на първо място в Европа по индустриално производство - пет от седемте най-големи предприятия в този сектор са германски.

Ограничението на свободното движение в рамките на ЕС би нанесло тежък удар върху местната икономика.

Точно когато търсенето от страна на развиващи се пазари като Китай намалява, Германия разчита все повече на вътрешно-общностния износ. Експортът на промишлени стоки в еврозоната и Великобритания е нараснал с близо 20% през септември 2015 г.

Стойността на германския износ към ЕС се равнява на повече от 623 млрд. евро през 2013 г., докато втората по големина европейска икономика - Франция - успява да постигне по-малко от 1/3 от тази сума.

"Специализацията на икономиката, която е възможна благодарение на свободното движение, ще бъде сериозно уязвена. Тя е едно от най-големите предимства на единния пазар", казва Стийв Култър от London School of Economics, експерт по политическа икономия и по проблемите на кризата в еврозоната.

Като страната с най-голяма икономика в Европа, Германия отдавна е притегателен център за мигрантите от европейските държави. Най-малко 2/3 от чужденците, работещи в Германия, са граждани на страни от континента, показва статистиката на германското министерство на труда и социалните въпроси.

Индустриалното производство осигурява 5,3 млн. работни места през 2014 г. - пиковата година за сектора. Ако германският износ отчете спад заради връщането на граничния контрол в ЕС, това може да доведе до загуба на работни места както за германските граждани, така и за мигрантите от източноевропейските държави.

Европейският модел на "все по-сплотен съюз" предполага отворени пазари и граници. Затова експертите посочват, че тенденцията към изолация или преход към самодостатъчни икономики може да се окаже твърде сложен.

"Някои процеси са необратими", коментира Дейвид Уис, икономист и специалист по международни отношения и икономикс в Университета "Браун" в Провидънс, Род Айлънд.

"Индустрията, компаниите и банките се прехвърлиха отвъд границите. Би било много трудно да се върнат в изходна позиция", допълва той.

Хората като Франсиско Мораиш също живеят отвъд границите. Увеличаващата се подкрепа за Brexit обаче му пречи да прави дългосрочни планове за живота си.

Засега той казва, че иска да остане във Великобритания през следващите 5 години. Но евентуалният раздор между Обединеното кралство и Европейския съюз би довел до цял куп усложнения и пречки пред работния му статут. Не е изключено дори да се наложи да кандидатства за виза.

"Всичко зависи от възможностите тук, в друга европейска държава, в САЩ, Дубай или Азия", казва Мораиш, но подчертава пристрастието си към Лондон.

"Всеки ден се влюбвам все повече и повече в този град, защото никога не спира да се развива и защото има великолепна култура", казва той и добавя: "Бих искал да живея като мултинационален човек".

 

Най-четените