Прокълната ли е Европа? | webcafe.bg
Webcafe

Прокълната ли е Европа?

Webcafe.bg, по Global Post 21.12.2014, 21:51 (обновена 24.12.2014, 09:44)
гърция, стачка

Снимка: © Getty Images

Ако парламентът в Атина не успее да избере нов президент на страната до края на годината, гърците ще бъдат принудени да проведат предсрочни избори

Лидерите на Европейския съюз може и да не са като чичо Скрудж - както твърдят критиците им, но точно като скъперника на Дикенс те се оказват пред троен призрак - на миналите, настоящите и бъдещите икономически кризи.

Призракът на минала криза идва от Гърция, където продължаващите опасения от политическа нестабилност ноаскоро тласнаха ценните книжа и боновете на страната към зловещо повторение на мрачните събития от 2009-2012, когато изглеждаше вероятно гръцкият икономически срив да катурне цялата еврозона.

Настоящата криза се прояви в масови стачки срещу финансовите икономии, които блокираха по-голямата част от Италия в петък и парализираха Белгия в понеделник.

Двете стачки напомнят за дълбокото недоволство в Европа след години на анемичен растеж и устойчиво висока безработица

Най-лошото от всичко обаче е бъдещата криза: перспективата Европа да стои на ръба на дефлационен водовъртеж, който ще обрече икономиката на дългосрочна стагнация и ще запрати разочарованите гласоподаватели в прегръдката на политически екстремисти, вече драскащи по вратата на властта.

"Няма много време", заяви италианският финансов министър Пиер Карло Падоан пред група европейски вестници миналата седмица. "Европа е на кръстопът. Единият път води към стагнация; другият - към растеж, от който отчаяно се нуждаем."

Той и други умерени политици със сходни нагласи във властовите механизми на еврозоната имат пътна карта, водеща към по-добро бъдеще.

Техният списък с желания за Коледа включва прокарване на реформи от Франция и Италия, за да размърдат с електрошок безжизнените си икономики, и започването от Германия на програма за стимулиране, засилваща растежа й и дърпаща със себе си целия блок.

Планът също така призовава германците да се откажат от съпротивата срещу предложението на Европейската централна банка да налее пари в икономиката, и частния сектор в Европа да се включи в програма за публични проекти на стойност $375 млрд., която лидерите на ЕС ще обсъждат на среща на високо равнище в Брюксел тази седмица.

Прилагането на тази пътна карта обаче няма да е лесно

В неостаряващата "Коледна приказка" на Дикенс, Скрудж успява да победи призраците и да пропъди коледните икономии със сериозни инвестиции в пуйка и коледни празненства. Но решенията, описани по-горе, се сблъскват с реакции "ама че глупости" от влиятелни гласове сред 18-те членки на еврозоната. (Литва ще стане 19-ят член по Нова година.)

Първо Германия. Най-голямата европейска икономика е изгубила набраното досега темпо. Очаква се тази година тя да постигне растеж само 1.2%, като е изпреварена от САЩ с 2.2% и Великобритания с 3.1%.

Инвестициите са крайно нужни: някога прочутата германска мрежа от магистрали е пълна с дупки и претоварена от трафик. Въоръжените сили на страната станаха за смях, след като военни мисии до Ирак и заразената с ебола Западна Африка бяха ограничени заради повредени самолети.

След години на бюджетен излишък и рекордно ниски лихвени проценти, правителството е изправено пред вътрешен и международен натиск да засили икономиката с публични инвестиции и мерки за стимулирането й, за да насърчи прочутите с предпазливостта си германски потребители да харчат повече.

Обаче правителството на Ангела Меркел се опасява, че подобно стимулиране може да доведе до прегряване на икономиката и инфлация - плашилото на германските икономисти още от 20-те години на миналия век.

Поддържането на балансиран бюджет, вместо стремеж към растеж, остава основен приоритет на кабинета, а догодина Меркел се надява да стане първият германски лидер от 60-те години, който ще е постигнал т.нар. "черна нула" на бюджет без нов дълг.

"Можем да се придържаме към нашия планиран бюджет", заяви финансовият й министър Волфганг Шойбле на скорошна среща с европейските си колеги.

"Трябва да спазваме курса дори и в трудни времена"

Страхът от инфлация стои и зад съпротивата на Германия срещу плановете на шефа на Европейската централна банка Марио Драги да налее пари в икономиката с голямо изкупуване на правителствени бонове - тактика, известна като количествено облекчение, използвана в последните години от американския Федерален резерв и централните банки на Великобритания и Япония.

Германската съпротива е основната причината ЕЦБ до момента да не е предприела тази стъпка.

"Има цяла редица от икономически причини за отхвърлянето на покупката на бонове - преди дори изобщо да стигнем до правния аспект," заяви пред репортери в понеделник Йенс Вайдман, управител на германската централна банка.

Въпреки че Вайдман се съпротивлява на плановете за стимулиране на икономиката в управителния съвет на ЕЦБ, Драги предложи да се действа догодина, дори с риск да настъпи разцепление в банката.

Сриващите се цени на петрола, които повишават риска за дефлация в еврозоната - където падащите цени спъват бизнеса и засилват стагнацията - засилват натиска върху Драги да предприеме решителни действия.

Надеждите да бъде убедена Германия да действа по-експанзионистично разчитаха на това Меркел да бъде убедена, че Франция и Италия полагат достатъчно усилия да обуздаят икономиките си, като свиват прекалено раздутия си публичен сектор, намаляват дълговете и засилват конкурентоспособността.

И все пак левоцентристките правителства в Париж и Рим се затрудняват да накарат своите собствени поддръжници и дясната опозиция да приеме реформите

Рейтингът на френския президент Франсоа Оланд се срина до рекордни низини, а ой е изправен пред бунт от депутати от собствената му Социалистическа партия.

Профсъюзите и заинтересованите страни посрещнаха с бурни протести умерен пакет от реформи - включително отваряне на магазините в неделя и освобождаване на маршрути за частни транспортни оператори.

Парламентарната опозиция отляво и отдясно, допълнена от стачки и улични протести, забави опитите на италианското правителство да прокара закони, които да освободят трудовия и други пазари, което според премиера Матео Ренци е задължително за изваждането на страната от тригодишната рецесия.

Което ни води до тригодишната инвестиционна програма на Европейската комисия на стойност $375 млрд. Евросъюзът се надява това да засили икономическия растеж, без да увеличава дълговете, като се използват $26 млрд. налични средства и се осигури остатъкът от частния сектор.

"Европа има нужда от нов акумулатор и сега комисията осигурява кабелите, с които да запали," заяви миналия месец председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. "Трябва да изпратим послание до хората в Европа и по света: Европа отново е в играта."

Планът цели да се налеят пари в основни инфраструктурни проекти като газопроводи през Централна Европа, намаляващи зависимостта от руския износ, социални жилищни проекти в Холандия, и бърза железопътна връзка между прибалтийските държави и европейската жп мрежа.

Малцина обаче приемат това за вълшебно решение на проблемите на ЕС

"Инвестиционният план, който определено може да бъде усъвършенстван, е първият знак, че най-накрая може да се върнем към обсъждане на растежа, а не просто на икономии", заяви Ренци пред италианския парламент във вторник. "Това е първа стъпка, но тя не е достатъчна."

Освен ако Европа постигне сериозна икономическа промяна, мнозина се опасяват, че на еврозоната й предстои бъдеще, сходно с това на двете изгубени десетилетия на Япония - нисък растеж, дефлация и висока безработица.

Проблемите на Европа обаче може да се утежнят още повече, като се има предвид разделението между членките на еврозоната, възходът на политическия екстремизъм и възродената руска заплаха. Политическите системи на континента след Втората световна война показват признаци на огъване под икономическото напрежение.

Партиите, които се представят добре в европейските социологически проучвания, включват свързани с нацистка идеология групи в Гърция и Унгария, ултранационалисти във Франция и Италия, които приемат за модел за подражание авторитарна Русия на Владимир Путин, и гръцки и испански леви движения, говорещи със симпатии за управлението на Уго Чавес във Венецуела.

И всички те се противопоставят на ЕС, който е фундамент на единството на Европа от 50-те години насам

Дори в Германия, обикновено минаваща за бастион на политическа нормалност, има признаци за пропукване на установения ред.

Радикалната Лява партия спечели този месец за първи път контрола над управлението на една от провинциите, а евроскептичната партия "Алтернатива за Германия" и расистката Национално-демократична партия спечелиха места в изборите за Европейски парламент през май. Междувременно хиляди се събраха на митинги, организирани от нова организация на "патриотичните европейци срещу ислямизацията."

Търция би могла да се окаже следващото изпитание на европейската нова радикална политика.

Ако парламентът в Атина не успее да избере нов президент на страната до края на годината, гърците ще бъдат принудени да проведат предсрочни избори. Социолозите в момента сочат като лидер в надпреварата Коалицията на радикалната левица, която изпреварва управляващите в момента консерватори.

На трето място идва старата Гръцка комунистическа партия, изпреварваща с малко открито расистката партия "Златна зора".

Перспективата за победа на крайната левица предизвика открита паника на пазарите. Дори и ако гръцкият консервативен премиер Андонис Самарас успее да избегне предсрочни избори, ясно е, че еврозоната ще остане затънала в дълбоки проблеми.

И без успешен тласък за съживяване на икономическия растеж, Европа все по-често ще си припомня друга класика на Дикенс: "Студеният дом".

Oще: газ  европа  ес  икономии  криза  национализъм  протести  расизъм  синдикати 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.08.2014, 15:05

6 goni | 31.12.201411:59

Абе. мочета!Усмивка Която, Империя с нас е хванала-добро не е видяла!Усмивка Не е необходимо да си професор по история! Малко от малко да поназнаиваш се е кяр!Усмивка Аиде! Останете си със здраве! И извинете за остарелия правопис!Усмивка
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

5 boris | 24.12.201419:54

18 88!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.04.2014, 16:09

4 Bulgarski_Colombiec | 23.12.201415:34

Освен ако Глобул не иска да се завърне като Купи Булсатком и стане 4ти оператор и 5ти да кажем Макс Телеком. В Румъния са 5 оператори а в Албания са 4 защо и в България да не може да има повече мобилни оператори и енерго разпределителни дружества.

Понеже Дойче телеком държи 40% от Космоте Гърция Румънците се опитаха да насилят нещата и да докарат T-Mobile в Румъния, но контролния пакет е Гръцки. Румънците първо стрелят после питат и привличат чуждестранни инвеститори повече от нас.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 13.04.2014, 16:09

3 Bulgarski_Colombiec | 23.12.201402:34

Гръцката Стокова Борса обяви, че след продажбата си на Космоте България или " Globul" на Telenor Норвегия е възможно да се докарат инвеститори в България от По висок ранг като: Telia-Sonera (Шведско-Филандска Фирма) Vodafone (Британкска фирма), Orange (Френска фирма) и Türkcell (Турска фирма). Имало е интерес от T-Mobile Deutsche Telekom, но няма все още настойчиво предложение за изграждане на мрежа.

Възможно и да се увеличи делат на енергийни компаний като REWE от Германия и E.ON да се върне на Българския пазар заедно с Чешките фирми Енрго Про и ЧЕЗ и Австрийската фирма EVN.

От към пазара за горивата и бензин. Gazprom (Руска фирма), RomPetrol (Румънска), Petrol(Българска), Lukoil (Руска) и ОMV (Австрийска).

Но с течение на времето за съжеление в България нещата стават мъчително бавно. Може би първо ще се разработят фирми като Bulsatcom, Max Telecom и Blizoo и после тези чужесдтранни fирми ще ги изкупят бе да направят те първата крачка.
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 08.01.2013, 14:20

2 Илияна Т. | 22.12.201411:59

аре, бе, сефте : ))
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 08.12.2014, 17:25

1 Skrita_Sila_M | 22.12.201410:07

И кво сега, не пак, а отново!! Точно се "качихме на влака" и той взе, че катастрофира. Е**ти късмета. Шокиран
   

оценка

+2 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.