Затворете си устата | webcafe.bg
Webcafe

Затворете си устата

Стефан Моасе, гражданин на света* 09.01.2015, 11:42 (обновена 12.01.2015, 14:07)
Мадрид

Снимка: © Getty Images

Тук е модерно да мислиш „на въпреки" заради принципа и напук на всичко

Webcafe.bg публикува мнението на французина Стефан Моасе, бивш журналист, който от няколко години живее в България


Някои общественици и „журналисти" в България решиха да изкажат своето „компетентно" (по техните разбирания) мнение относно варварската атака срещу редакцията на Charlie Hebdo.

Ще кажа само едно нещо на тези хора, които се отъркват във всяка идея и я принизяват до собственото си ниво, хората, които знаят цената на всичко, но не познават нито една ценност - по-добре си подредете собствената къща, преди да коментирате теми, които не разбирате.

Нищо не разбирате.

Кабю, Волински, Шарб, Тиню, Оноре, Бернар Марис - да не говорим за останалите - не бяха просто карикатуристи, които се подиграваха с религията. Те бяха журналисти, за които всяка тема беше извор на вдъхновение. Те бяха символ на младостта ми, защото изостриха чувствителността ми към внимателното наблюдение, усета ми към противоречията, начина, по който възприемам света.

Уважавах ги, макар че не винаги бях съгласен с тяхната гледна точка и мнение.

Да, те бяха пристрастни, бяха агенти-провокатори, които търсеха истината, натискаха по болните места, посочваха с пръст лъжците (знам, че на някои от онези български журналисти, които споменах в началото, им става неудобно, когато четат подобни думи).

Те се бореха срещу всеки вид потисничество - и ако то е било под формата на религия, се подиграваха и с нея. Но това не беше единствената им тема. Те се бореха и срещу крайната десница, срещу политиците, реакционерите, глупостта като цяло.

Преди всичко, бяха хора. И промениха по свой собствен начин - с рисунки и думи - лицето на Франция.

Затова, моля т.нар. журналисти и общественици от България, които парадират със своя гняв, огорчение и глупост - просто млъкнете.

И се опитайте да разберете какво означава да си журналист, преди да давате компетентното си мнение. Разберете какво означава да се бориш за свободата на словото. Научете какво означава да слушаш и да разбираш света, а не само да коментираш фактите от хола и да правиш революция с чаша ракия в едната ръка и с дистанционното - в другата.

Чух и прочетох, че Франция си „заслужавала" атентата, защото била прекалено толерантна! Защото Франция била прекалено социална и помагала на всички. Какъв абсурд. Как е възможно човек със здрав разум да каже или да напише подобна мисъл?

Искам да кажа на тези хора, че грешат: Не е вярно, че Франция е прекалено либерална, България е недостатъчно толерантна. Не е вярно, че Франция е твърде социална - България е тази, която трябва да стане по-социална.

Никой не заслужава да умре, защото си е направил шега с институция, без значение коя: политиката или религията, армията или полицията...

Т.нар. журналисти никога няма да го разберат, защото са „мишки". Защото се страхуват от собствената си сянка, а историята на България от последното десетилетие говори сама за себе си.

Какво ми дава право да пиша всичко това? Свободата на словото и времето, прекарано в наблюдение на българския дух. Живея тук от близо 4 години - през това време вие, хора, не знаехте какво е Charlie Hebdo, не познавахте Франция, не сте излизали извън града и страната си, не знаете какво означава да притежаваш свободата да изразиш истинско мнение (мисловен процес), никога не сте се борили за него.

Вместо това клатите глава и вдигате революции от дивана във Facebook.

Тук е модерно да си срещу всичко. Защото е готино.

Тук е модерно да мислиш „на въпреки" заради принципа и напук на всичко. Да си расист, да говориш абсурдни неща, да вярваш на всяка теория на конспирацията, която те убеждава, че „някой" се опитва да умори България от глад или да открадне рецептата за Ракията; че Пеевски е стъпил на Луната преди американците или че скандалът с КТБ е замислен, за да върне Бойко Борисов на власт; че американците са откраднали чалгата, за да създадат рокендрола, или че 11 септември не се е случил... да пуснеш във Facebook статия със заглавие „10 велики неща, които не знаеш за Адолф Хитлер" и сам да си я харесаш. Ето как се прави журналистиката тук.

Просто излезте от България, от ограниченото си провинциално мислене и научете занаята си в истинска демокрация. Просто се опитайте да уважавате труда на истинските борци за свобода. Хората, които не се страхуват да загинат прави, вместо да прекарат живота си на колене.

Или най-малкото, проявете благоприличие и се съобразявайте със скръбта на френския народ, на близките и на приятелите им.

Вчера част от младостта ми беше разбита, съобразявайте се поне с това.

Слава на който и да е (да, аз не вярвам в Бог), че не всеки журналисти разсъждава като вас, но за съжаление не чуваме техните гласове, защото имат благоприличието и смирението да вярват, че тяхното мнение не е толкова важно.

И не си губете времето да ми пишете „Като не ти харесва, махай се оттук".

Първо - няма да ги прочета, и второ - точно това смятам да направя. Напускам вашата посредственост (за да не кажа по-тежка дума) без никакви угризения.

Текстът е писан специално за Webcafe.bg

Oще: charlie hebdo  демокрация  идеи  карикатура  манталитет  сатира  сбовода  свобода на словото  списание  страх  франция  цензура 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.01.2015, 21:17

255 Едуард-Уилям Брадфорд | 15.01.201521:21

По принцип споделям констатациите в статията, но дълбоко не съм съгласен както с езика, така и с внушенията отправени в нея. Най-малкото ми е трудно да ги свържа с така наречената и широко афиширана френска "изисканост". Но от друга страна, в това е и смисъла на свободата на словото. Един се изразява по един начин - друг по друг. Очевидно, авторът е дълбоко наранен от случилото се в Париж, и аз съм искрено съпричастен, към личните му чувства и страдание. Има и гняв, у него разбира се, който също съм в състояние да разбера. Онова, което не разбирам и не споделям е кое е основанието, което дава правото на господин Моасе да се качи на нравствен пиедестал и да размахва пръст пред лицето на останалите. Верно е че в България има расизъм, но не мисля, че той е в по-малка степен отколкото расизма във Франция. За разлика от Българския, Френския поради по-дългото си съществуване е напълно институционализиран. Тоест там е достигнато нивото да има расизъм без наличието на расисти. Той е част от националните културни традиции на Франция. В България той все още не е достигнал това ниво. За исторически паралели става дума. "Горе-долу Стамболов" е българския еквивалент на "Кралят е мъртъв - да живее кралят". Културните корени на френския расизъм са забити дълбоко в безкрайните колониални войни, които Франция води и губи всичкте до една. Българският расизъм е модерно явление, чиито културни корени са в новоизлюпения национализъм и псевдо-патриотизъм. Различно е нали.... Франция е една провалена и унижена империя, а съвремените й демократични традиции са неустойчиви. България никога не е била империя, поради което няма комплексите на Франция. Тя има други. Със сигурност познавам по-добре от автора историите и на двете страни (България и Франция). И двете страни имат и своя трагизъм и своето величие. Но, парадирането и внушенията от страна на авторът, че Франция е едва ли не бастион на демократичните традиции и свободното слово, звучи меко казано несериозно и лекомислено. Франция има 5 републики и след всяка една от тях се е връщала на изходна позиция. Най-дълго просъществувалата е третата 1870-1940 (едва 70 години) Да привеждам ли и други примери?... Не е нужно. В този смисъл ми е трудно да възприема аргумента, че Франция е пример за демократични традиции. Не е! И не само това. Последната пета република (сегашната) е също на път да се разпадне в рамките на около десетина години, точно защото не е в състояние да реши расово-религиозните си противоречия. В рамките на подобен период просто е само въпрос на случайност, кога френските избиратли ще дадът вота си на партия от рода на тази на Льо Пен и веднага след това ще се състои поредната "Нощ на дългите ножове". Въпроса с ислямските малцинства ще бъде решен радикално. Нека не се заблуждаваме - точно това ще стане. С подобно "демократично" решение на расово-етническия проблем обаче, френските демократични принципи и културни ценности ще бъдат погребани поне за няколко генерации напред. За кой ли път ще чуем "Кралят е мъртъв - да живее краля!" В резултат на това "великата" френска държава ще си добави и германските комплекси от след края на втората световна война. Не е за отричане, че Германия ги има, но ако не друго поне си е научила този исторически урок. Когато се опитваш да даваш нравствен, урок някому размахвайки пръст пред лицето му - ти самият би трябвало да си пример за нравственост. Уви, с историческите си комплекси Франция малко трудно би могла да бъде пример на когото и да било и за каквото и да било. Това са фактите. Свободата на словото предполага различни позиции. Както тази на автора, така и тази на журналистите, които той хули и ругае. Какво да кажа аз, след като на единайсти Септември след падането на кулите на Световния търговски център, от другата страна на реката, в мюсюлманските квартали на Джърси Сити по покривите на къщите се баха качили ликуващи от радост тълпи... Трябваше ли да им кажа какви аборигени и варвари са те и какъв извисен страдалец съм аз? Европа е пространство, в което всеки може свободно да се придвижва и да живее където му харесва. Не мисля, че всеки, който тръгва да сменя едно място с друго трябва да се чувства задължен да пише публична статия за това, в която да се извисява като Гоголева героиня. Просто си събираш багажа и отиваш там където се чувстваш добре. Да не говорим за това че звучи откровено невъзпитано да се изхрачиш звучно на вратата от която напускаш замятайки си шлейфа през рамото. Подобна надменност и проява на първенющина са едно от многото лица на посредствеността (за да не кажа по-тежка дума) без никакви угризения, от която иначе безкрайно възпитания господин Моасе искрено се гнуси. Аз също!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.01.2015, 12:07

254 Оня Дето Гo Трият | 14.01.201515:49

Оди си у френско, бе смотан. Кога се научихте да не припазате на първата ракия, кога акъл почнахте да давате... ше Ева и франсетата, шамари ще ядете... много иднагляхте нещо
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 18.12.2014, 19:07

253 Шамито | 13.01.201517:42

Към Силви.Прекланям се пред Вашата начетеност и ерудиция,Но смея да отбележа с моя прост акъл следното.Религията е параван на явлението тероризъм и скривайки се зад изкривената представа за свобода на словото не отчитаме вълчите икономически интереси на някои демокрации,които изобщо не ги вълнува колко жертви ще бъдат дадени.В случая с Шарли е валиден постулата–яли–пили–платили.Какво да кажем за хилядите жертви при утвърждаването на демократични ценности в Близкия изток?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

252 Мина | 13.01.201514:33

Перуанският писател Марио Варгас Льоса, който през 2010 година беше удостоен с Нобелова награда за литература, публикува мнението си относно атентата над редакцията на списание "Charlie Hebdo" на страниците на испанския вестник El Pais. Ето какво написа той:

"Смятам, че това, което се случи в Париж последните дни, е не само ужасяващо престъпление, което изправя косите с жестокостта и диващината си, но също така е ескалация на онова, което представлява тероризмът.

Досега терористите убиваха хора, разрушаваха сгради, но разстрелът на почти цялата редакция на "Шарли ебдо" вече издава нещо много по-сериозно и то е желание западната култура - люлката на свободата, на демокрацията и на човешките права - да се откаже от своите ценности, да въведе цензура, да ограничи свободата на изразяване, да установи забранени теми, което означава да отстъпи от един от фундаменталните принципи на свободната култура: правото на критика.

С това масово убийство на журналисти и карикатуристи, терористите се опитват да принудят Франция, Западна Европа и целия свободен свят да се откаже от една от ценностите, която е в основата на цивилизацията. Отказът от свободата на словото, предполагащо използването на хумора без каквито и да било ограничения, би означавал край на тази свобода, която представлява фундамент на културата на свободата.

Мисля, че Западът, Европа и целият свободен свят трябва да осъзнаят, че на тяхната собствена територия се води война, която ние трябва да спечелим, ако не искаме варварството да подмени цивилизацията.

Трябва да действаме решително, без да изпитваме комплекс за непълноценност по отношение на фанатиците, но като спазваме строго законите, които са също толкова важни, колкото и свободата.

Сред най-опасните последици от това страшно злодеяние е засилването на ксенофобията от страна на екстремистките партии, които са също толкова опасни за демокрацията, колкото и фанатиците-ислямисти.

Разстрелът в редакцията на "Шарли ебдо" ще увеличи привържениците на партии като Националния фронт, а също така на всички групи и групички, който биха искали да разрушат единна Европа и да върнат европейските страни назад във времето на нетърпимостта и ксенофобията.

Необходимо е да се предприемат усилия това да не бъде допуснато, да се попречи на унищожението на Европа от страна на нейните непосредствени врагове, така и от страна на онези, които се опитват да я защитят с помощта на други форми на нетърпимост и фанатизъм.

Франция е една от страните, която създаде културата на свободата чрез Декларацията за човешките права, която в Конституцията си увековечи свободата на словото и нейните граждани, интелигенция и политици образцово използваха тези права през цялата си история.

Именно по тази причина трагедията, която Франция изживява днес, засяга всички нас, свободните мъже и жени по света, които следвайки примера на милионите французи, трябва да кажем: "Je suis Charlie Hebdo"
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 25.07.2011, 12:57

251 Мина | 13.01.201510:53

Абе имам аз един въпрос! След като е забранено да се изобразява Мохамед, КАК аджеба знаят мюсулманите как изглежда той и го разпознават и се засягат!??? И след като на карикатурите не пише изрично Мохамед, откъде знаят, че това е той!??? Шокиран
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.10.2010, 18:51

250 Silvi Gavrilov | 13.01.201510:08

Как тероризмът победи
Автор: БиволъДата на публикуване януари 11, 2015В: Водещи, Окото на бивола
Автор Али А. Ризви – Канадски писател от пакистански произход, лекар и музикант. Превод Биволъ

Хуфингтън Пост

Ето част от бележка за вътрешно ползване от CNN, изпратена от старшия редакционен директор Ричард Грифитс миналата сряда:

Въпреки че в момента не показваме карикатурите на пророка на Шарли ебдо, които много мюсюлмани считат за обидни, насърчаваме платформите да описват карикатурите словесно и в подробности. Това е много важно за да бъде разбрана причината за атаката срещу списанието и за напрежението между свободата на изразяване и уважението към религията.

А това е извадка от редакционните указания на Би Би Си (BBC):

Трябва да се положат необходимите грижи и внимание по отношение на използването на религиозни символи в изображения, които могат да причинят обида. Пророкът Мохамед не трябва да бъде представян под никаква форма.

NY Daily News (Ежедневни новини Ню Йорк) дори взе странното решение да замъгли една от карикатурите.

Прибавете към тях и останалите големи новинарски агенции в САЩ – ABC, BS, NBC и Fox – всички те заявиха, че няма да показват карикатурите заради които 12 невинни хора бяха хладнокръвно убити тази седмица.

Това е то, Съединените щати са управлявани в момента от ислямистките закони срещу богохулството.

Това са законите на шериата срещу богохулството, които терористите приложиха насилствено и ефективно на 7 януари в Париж. И повечето масови западни медии послушно се съобразяват с тях.

В изказването си президентът Обама приветства ангажимента на Америка към свободата на словото и нарече терористите „страхливци“.

За съжаление се случи точно обратното на думите му. Новинарските издания, които отразяват това събитие без да показват карикатурите, не ограничават тероризма, те са негови жертви.

Разочароващо е, че някои от хората с леви убеждения обсъждат качествата на съдържанието, което провокира тази убийствена атака, защото това много прилича на говоренето за това с какво е била облечена жертвата на изнасилване за да „провокира“ изнасилвача.

Нека да е ясно – мнението ни за карикатурите на Шарли ебдо (които осмиват всички религии, а не само исляма), точно като мнението ни за филма „Интервюто“ е напълно и съвсем без значение в този контекст. Ако осъждането на тези атаки срещу свободното слово е последвано от запетая и едно „но…“, вие може би сте част от проблема.
Бележката на CNN се позовава на „напрежението между свободата на изразяване и уважението към религията“.

Следващия път когато сте в хотелска стая, вземете Библията и прочетете Левит и Второзаконието. Или вземете Корана и прочетете сура Тауба (покаяние) или Сура Анфал и след това обмислете внимателно дефиницията си за „уважение“.

Религията не е човек. Това е набор от идеи в една книга. Тя не разполага с права. Тя не разполага с емоции. Тя няма семейство или деца. Тези карикатуристи бяха живи, дишащи човешки същества. Те са имали права, чувства и семейства. Кое от всичко това заслужава уважение?

В стихове 8: 12-13 Коранът одобрява убиването на неверници. В Левит 24:16 Библията призовава за убийството на богохулци. И двете книги са почитани и уважавани от милиарди хора по целия свят. Що се отнася до онези, които ги критикуват и осмиват – оръжията им са моливи и лаптопи. Кой трябва НАИСТИНА да се обиди тогава?

Защо съдържанието на произведенията на карикатуристите трябва да има каквото и да е било значение? Ако наистина искаме да водим разговор за съдържанието на карикатурите, нека да бъдем справедливи и да включим в дебата и съдържанието на каноничните текстове на тези религии.

Бях на живо в HuffPost тази седмица, обсъждахме последиците от стрелбата в Париж. Един от гостите каза, че има „тънка линия“ между свободата на словото и това да се обижда чувствителността на хората. Моят отговор е прост – целият смисъл на свободата на словото е свободата да можеш да обидиш. Това е причината свободата на словото да е толкова пламенно защитавана. Повечето от революционните промени в историята – от движението за граждански права до появата на големите религии – са започнали с много обидени хора. Ето защо Ганди и Мартин Лутър Кинг бяха убити. Затова Исус е бил разпнат, а Мохамед е изгонен от Мека от Курейшите.

Няма свобода на словото без свободата да обидиш.
Наскоро до мен достигна новината, че моят приятел Раиф Бадави, който в момента е в Саудитски затвор, ще бъде публично бичуван 50 пъти всеки петък след молитвата в джамията в Джеда. (Новината е обновена, първото бичуване е извършено в петък, 9 януари). Това ще продължи всяка седмица докато се изпълни присъдата му от 1000 удара с камшик. Какво е неговото престъпление? Имал е блог. Той е официално обвинен в „приемане на либералната мисъл“ и „обида на исляма“.

Не е достатъчно просто да осъждаме тези действия. Ако не подкрепяме активно и не насърчаваме правото на писатели и художници да се изразяват свободно, тогава правим много лоша услуга на хора като Раиф и убитите служители на Шари ебдо, или както каза Джонатан Чаит:

„Правото да се богохулства е едно от най-елементарните упражнения в политически либерализъм. Човек не може да защити правото без да защитава практиката.“

Ако моите колеги либерали не се изправят срещу ислямизма сега, празнината ще бъде запълнена от истински ксенофоби фашисти, които не правят разлика между бесен анти-мюсюлмански фанатизъм и законна критика на ислямската идеология. Засилващото се влияние на крайнодесни партии като Националния фронт на Марин Льо Пен само ще отчуждава все повече по-умереното мюсюлманско мнозинство, което левицата твърди че подкрепя, и то все повече ще се превръща в потенциална плячка за привличане от страна на ислямистите. Никак не им правим услуга като страним от честното критикуване на ислямизма.

Тероризмът е тероризъм, независимо дали убива хора или убива нашите ценности. Губим и на двата фронта
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 05.06.2014, 16:15

249 Anastassia Ludmil Kotzeva | 13.01.201509:05

Ехаааа, славни патриоти ... Явно тази статия всеки я разбира различно ! Поуката е само една : Тероризма удари наново Европа, а България е в Европа ! Само заради това, би трябвало да се вдигнем всички...
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 13.01.2015, 08:33

248 Boryana Gecheva | 13.01.201508:42

Не си отивайте, господин Моасе. По-добре е повече хора с Вашето мислене да живеят тук. И може би полека-лека ще отхвърлим набезите на простотията по тези земи. Трудно е, бавно е, много са продажниците и глупаците, но ако всички мислещи като Вас си отидем, тук ще останат само те.Жалко за хубавата ни земя.
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 23.05.2013, 01:45

247 Conspirator | 12.01.201523:41

Колко сръчен беше модераторът/ката/през първия ден от живота на тази статия.
И колко несръчен накрая...
Смее се
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 29.12.2012, 10:07

246 Борката | 12.01.201517:55

Марийче,пусни му една обиколка на Стефчо,че ше му гръмне жлъчката...,откъм гърба ше се пукне!
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.