Честно казано, никога не съм допускал, че ще видя Красимир Каракачанов в сградата на македонското правителство. Още по-малко редом със Зоран Заев или Радмила Шекеринска, настоящият и бившия лидер на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ). Но ето че бившите Титови комунисти в някогашната югорепублика се оказаха радетели за сближението между Македония и България.
Спряганата някога за българофилска ВМРО-ДПМНЕ пък громи яростно "националното предавство", извършено с договора за приятелство с България.
Едно време беше обратното. СДСМ не щеше да отстъпи и на йота по т.нар. езиков спор през 90-те години, та чак като дойде на власт Любчо Георгиевски през 1998 г. се изкова компромисна формула, която е залегнала и в сегашния договор. Любознателните може би ще си спомнят, че Никола Груевски по онова време беше министър на финансите и минаваше за млад технократ, а не патриот номер 1 в Скопие.
Каквито и недостатъци да имат македонските и българските политици, трябва да им се признае, че мислят и действат прагматично. Ако бяхме оставили отношенията между двете държави на историци и медийни коментатори, които буквално с това си вадят хляба десетилетия наред, резултатът щеше да е плачевен.
Още щяха да текат караници, с каквито прелива интернет.
Заев и Борисов преследват конкретни цели. Договаряйки се с България, македонският премиер демонстрира пред Запада, че с политиката на изолационизъм е свършено и страната поема отново пътя към НАТО и ЕС.
Борисов печели вътрешно и външнополитически точки. Поставен на дневен ред от първото правителство на ГЕРБ 2010 г., договорът е реален успех. Да не забравяме и аплодисментите не само от Брюксел, а и от страна на влиятелни страни-членки като Германия, където външният министър Зигмар Габриел потупа българи и македонци по рамото.
От Балканите рядко идват добри новини, та Габриел има защо да е доволен.
На този фон БСП, които се опитаха да атакуват правителството по повод договора, изглеждат неуместни. Да припомним Габриел, както и Заев са социалдемократи. А в недалечната 2015 г., когато избухнаха протестите срещу управлението на Груевски, Сергей Станишев говори на митинг в Скопие (на английски език!) като представител на ПЕС.
Дотук добре, но важният въпрос е какво следва от договора.
Безспорно в политиката символичните актове имат голямо значение. Съвместното поднасяне на венци на гроба на Гоце Делчев в двора на скопската църква "Св. Спас" от страна на двамата премиери ще има положителен имиджов ефект.
Ето, отдаваме почит на споделената история на двете братски страни и народи. (Любопитен факт: костите на Делчев са пренесени от София в Скопие през октомври 1946 г. като дар от България на новооснованата македонска република в рамките на Титова Югославия).
Всъщност обаче отдавна имаме прецеденти на съвместни чествания. Още на 24 май 1999 г. Иван Костов и Любчо Георгиевски присъстваха заедно на молебен над гроба на Св. Константин-Кирил Философ в римската базилика "Сан Клементе". През март 2008 г. президентите Георги Първанов и Бранко Цървенковски положиха венци на паметника на Яне Сандански в гр. Мелник.
За съжаление тези прояви не са допринесли кой знае колко за разбирателството между България и Македония. Съвместното отбелязване на исторически събития може и да изиграе някаква роля, ако се превърне от изключение в норма, но нека да не избързваме със заключенията. Да изчакаме най-малко до Илинден 2018 г.!
Дано да се окажа лош пророк, но има реална опасност сближението между Македония и България да се окаже чудо за три дена.
Всичко много зависи от това доколко нашите съседи ще успеят да удържат курса към влизане в НАТО и ЕС. Основният препъникамък си остава Гърция, а по всичко изглежда, че тамошното правителство не е склонно на компромиси в спора за името.
Преговорите с Атина са много по-сложни от тези със София, а и залогът е по-голям. Гърция няма особен стимул да прави отстъпки, понеже статуквото малко или много отговаря на интересите й. Казано с други думи, Заев може да удари на камък в усилията си да деблокира процеса на присъединяване с евроатлантическите институции, а това да подкопае управляващата коалиция начело със СДСМ.
Въпреки че днес една част от висшите функционери и "приятелски кръгове" на ДПМНЕ са клиенти на специализираната прокуратура, не е изключено партията да се завърне на власт при нови избори. А това значи, че реални преговори с Гърция няма да има, ще настъпи обрат в отношенията с НАТО и ЕС, а договорът с България може да се окаже списък с добри пожелания.
Каквото и да се случва оттук нататък, за България е много важно да дефинира какво иска да постигне в отношенията с Република Македония. За съжаление изглежда, че мнозина хранят съвсем нереалистични надежди.
Едва ли не че договорът отключва процес, който лека полека ще накара македонците да осъзнаят, че са българи, но до този момент са живели в заблуда. Истината е, че това няма да се случи. Нито правнообвързващата сила на договора, нито съвместната комисия от историци, предвидена в него, ще заличат "идентитетот" на мнозинството в бившата югославска република.
Мантрите, че македонизмът е измислица на Коминтерна и Тито, служат предимно за наша вътрешна употреба. И преди да започнем да се оплакваме, че в Македония се вихри говор на омразата спрямо България и българите, да се замислим за тона в българските медии! За съседната страна често се говори с пренебрежение, дори с открита враждебност ("те ни крадат историята, но скоро албанците ще им видят сметката и ще ги претопят".)
Българският, а и македонският интерес е икономическите, културните, човешките връзки от двете страни на границата да укрепват и да се развиват. Договорът за приятелство ще придобие реална сила, само ако допринесе са реализирането на тази цел.
Ако се вярва на числата, дори и без него трендът е положителен. Въпреки малобройното си население Република Македония е четвърти по величина пазар за българския износ на стоки на Балканите след Гърция, Турция и Румъния. През 2016 г. България изнася за Македония повече отколкото за Русия, САЩ, Швейцария, Япония и почти толкова, колкото за целия бивш СССР.
Дано съвместните комисии, които са предвидени в договора, да свършат някаква работа, освен да разходват командировъчни и да произвеждат доклади (в два екземпляра, по един на съответния конституционен език).
