Парвеню или реформатор? | webcafe.bg
Webcafe

Парвеню или реформатор?

Владимир Шопов 25.09.2014, 09:12 (обновена 27.09.2014, 14:26)
Лудогорец с титлата

Снимка: © Sportal.bg

Собственикът на клуба все повече нарушава деловития тон, за да изрече нещо арогантно и нравоучително. Иначе успехите на отбора му са неоспорими.

Малцина от тези, които ще отидат на стадион „Васил Левски" за мачовете на Лудогорец в шампионската лига, ще са чували за румънския футболен клуб Униреа Уржичени.

Създаден през 1954 години той линее дълги години, но звездният му миг идва през 2003 година, когато ги купува богаташа Думитру Биксару и отбора от малкото градче от около 17 000 жители тръгва нагоре. Става шампион през 2009 година, дори играе срещу Ливърпул. Започват да ги наричат Челси от Яломица. Само година по-късно повечето футболисти са продадени заради дългове, а през 2011-та клубът губи и своя лиценз.

Подобни случки има немалко, пръснати из цяла пост-комунистическа източна Европа, но споменаването им вече се приема за лош вкус. Тяхната полезност не е просто да са контрапункт на парадната аисторичност, която обикновено завладява подобни клубове. Те следва да бъдат полезни именно, за да не стане историята банално повтаряема и чудото да се окаже за три дни. Не е нужно тя да е клетка, от която не можеш да се измъкнеш, но агресивната и кичозна атмосфера около успехите на Лудогорец ни най-малко не помага за избягването на точно този риск.

Дотук има някои признаци, че собственикът на клуба има известна чувствителност за опасностите. В развитието на Лудогорец има постепенност и надграждане като това е видно в клубната инфраструктура и трансферната политика. Детската школа също е с впечатляващо развитие. Въобще клубът „пуска корени" в своя град и дори се опитва да е активен в цяла северна България.

Ръководството сякаш усети, че започна да привлича много негативни реакции с тоталната доминация на чужденци в отбора и тази година частично коригира това. Най-вече заради успехите си Лудогорец започна да печели все повече симпатии сред все по-неангажираната спортно масова аудитория, макар и със сериозна медийна подкрепа.

Не са малко обаче и знаците в обратна посока. Много от първоначалната деловитост в поведението на президента Кирил Домусчиев изчезна и все повече преминава в нравоучение и арогантност. Все по-често ни се обяснява, че Лудогорец е едва ли не национална кауза, пред която трябва да се строят всички институции и българи. Познатият ни и от други места и обществени сфери нео-феодален манталитет също все по-често е на показ. Вербалният натиск върху БФС също видимо нараства и се появява риск едва ли не тимът от Разград да бъде превърнат във втори национален отбор.

Медийното захаросване на постиженията на отбора е не просто безвкусно, но и допълнително създава чувство на безпогрешност, което не помага. Всичко това пък се случва в най-сложния момент от развитието на младия клуб, точно когато трябва да се направи тежкия културен и институционален преход в резултат на участие в шампионската лига.

В по-широк план обаче има още нещо, което заслужава внимание около цялото развитие на Лудогорец и това е сблъсъка между футболните патриоти и клубните традиционалисти уловен в острите обвинения, че подкрепата за Ливърпул например е едва ли не национално предателство. Сривът в управлението, качеството и морала на българския футбол постоянно отчуждава хората и прави все повече от тях привърженици на небългарски отбори като явлението започва да придобива мащаб, който вече заплашва  възпроизводството на клубните традиции.

Успоредно с това както и в други държави спорта и футбола се все повече част от поп-културата, а скокообразната глобализация на няколкото европейски лиги прави много от техните отбори по-чести гости във всекидневните на хората, отколкото местните клубове. Това едновременно отдалечава много хора от местния футбол, прави самия спорт просто обект на развлечение и го отдалечава от по-дълбоките основания на клубна принадлежност.

Комбинацията от всички тези фактори прави възможен този ситуативен, повърхностен и леко кичозен ентусиазъм около мачовете на Лудогорец, който толкова дразни привържениците на по-големите стари и утвърдени клубове.

Разбира се, най-звучни в своето неодобрение са „ултрасите" на големите софийски отбори. Сега към тях сякаш се добавят и поразбудилите се междинни поколения фенове на Левски и ЦСКА. Те през последните години се захванаха да спасяват сриващите се клубове като при първите бе основан тръст на привържениците, който е на път да направи пробив в смътните финанси и управление на клуба, а вторите направиха фондация, която макар и основно движена от наши сънародници зад граница вече се превърна в основен фактор. Ако обаче оставят емоцията настрана, няма как да не си дадат сметка, че подобно на политическите партии съдбата на техните клубове зависи и от успешното приобщаване на хората, които не са в „твърдото ядро".

Като всяко нещо и футболните клубове трябва да си дават сметка за промените в света около тях и да намират начини да реагират успешно на тях. Например, така популярната английска висша лига е в много голяма степен продукт на препозиционирането на футбола по посока на средната класа в страната. Тогава много от по-старите привърженици сред „работническата класа" вдигаха бунтове срещу „лигльовците", които превземаха стадионите им, но постепенно едните свикнаха, а другите започнаха да идват все повече със семействата си. Цените на билетите скочиха, но срещу това феновете получаваха качествена игра и подредени и приятни стадиони.

Без да пресилвам аналогията, Лудогорец на местна земя е все още само един опит и начин за нещо подобно, за търсене на привърженици извън съвсем скромната общност на местни фенове, за управление на клуб на изцяло професионални основи, за отваряне на клуба към по-широки кръгове хора с по-малък футболен интерес. По-старите клубове биха го направили по друг начин, но към момента са здраво зациклили. Друг е въпроса, че ако не пресечем порочната спирала от корупция, лошо управление на федерация и клубовете и „черно тото" нищо няма да сработи.

Тук някъде е и залога в това, което се случва с Лудогорец. Към момента е още рано да се каже дали той е просто временна финтифлюшка на поредно парвеню или специфичен местен модел за развитие на най-обичаната игра.

Отвъд играта и резултатите им през идните месеци в най-големия клубен турнир това ще бъде голямата въпросителна, на която трябва да търсим отговор, извън емоциите, истински или не.

 

Oще: кирил домусчиев  ливърпул  лудогорец  парвеню  реформатор  униреа уржичени 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

6 Borracho | 26.09.201420:56

Bichkiiata | 26.09.201402:06
играта зад граница, където уви ЦСКА не е това което беше
_____________________________________________________


muhihihihi Мани. "Страшилището на КЕШ", "Несменяемия ЕКТ шампион!"...
Имали са пробиви тук таме, също както и Разград има пробиви сега. Разликата е, че комунизма е създал още преди поколения една лумпенизирана маса фенове на едните (тук говоря и за двата софийски кърлежа), а на другите не е. И щото са много велики двата паразита, за това феновете им ходят на ЕКТ мачовете на Стяуа и на Лацио
muhihihihi
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 24.03.2011, 21:37

5 tonnes | 26.09.201410:25

Орките се радват на каузичката и преглъщат кренвирш, след кренвирш. Машала Много щастлив
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

4 Bichkiiata | 26.09.201402:06

Borracho

к'о да ти кажа: малки хора, малки идеали, аз съм дърт цска-р, но отдавна, не се радвам на победите над левски, даже и да бием нявгаш резград същата работа, първенството е наредено, мачовете завършват според желанията на най-платежоспособните собственици
за мен си остава играта зад граница, където уви ЦСКА не е това което беше
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.09.2014, 21:55

3 Unreal Craft.100000492339935 | 25.09.201422:03

Желязна статия ама друг път.Не малко пъти се споменава ,че Домусчиев и управата на лудогорец няма в преспектива това да става национална кауза.Да ама някой хора от дума не разбитар като тоя дето е писал това,Няма смисъл и тои да захаросва повече отбора и управата му.Лудогорец е това което е и ще става или по добър или по лош и без вашата медина помощ.Той радва тези който имат нужда от това а не тия който са превърнали някой други клубове в съзнанеието си във ВЕЧНОТО ДЕРБИ промени ще има винаги а не кто в засъояла вода да ни къпете съзнанието с два три отбора.И Промениете в българския фудбол са на лице.Спрете се бе хора и се наслаждаваите и на хубаво и лошо.
Обичайте сед и си помагайте.
Извинявам се за правописа си но съм сигурен че сте ме разбрали.
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 15.12.2010, 11:11

2 Borracho | 25.09.201419:41

Бе не ме интересува първеню ли е или е реформатор, но пък ни доставя голямо удоволствие когато унижават сините и червени софийски боклуци !
   

оценка

+2 -0

Регистриран на: 25.09.2014, 17:43

1 Manuel Stanimirov.1283675658 | 25.09.201417:44

Железна статия, евала и браво.Много точни думи ,браво !
   

оценка

+0 -0

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.