Западът предаде ядрените технологии | webcafe.bg
Webcafe

Западът предаде ядрените технологии

Webcafe.bg, по Wall Street Journal, Ерик Макфарланд 30.04.2015, 21:30 (обновена 04.05.2015, 14:57)
реактор в аец

Снимка: © Getty Images

От продуктите на ядрената реакция горещата пара, с която се произвежда ток, има най-малък потенциал за полезна употреба. Има уникални радиации и изотопи, които могат да станат база за нови и полезни разработки, ако бъдат добивани в големи количества на ниска цена.

Ако Ленин и Мао бяха живи, вероятно щяха да са предоволни.

Комунистическите и авторитарни държави вървят със смели крачки към целта си да поемат световното лидерство (и да печели) от комерсиалната употреба на атомна енергия - технология, станала възможна благодарение на западната пазарна икономика.

Новите изследвания и разработки биха могли да улеснят масовото производство на евтина нисковъглеродна енергия, както и на допълнителни полезни продукти за индустрията и медицината.

В същото време, ядрените иновации са спъвани от остарели и тежки регулации и ограничения в САЩ и другите западни държави, което пренася интереса към тях в Китай и Русия.

Китай последва Русия, като стартира проект за изграждането на пет нови реактора в Иран - независимо от резултата от настоящите преговори за ядрената програма на Техеран. Пекин и Москва предлагат атомни технологии и инфраструктура на пазара в още няколко близкоизточни и азиатски държави. Китай и Русия имат ясни икономически и стратегически цели в развитието на ядрената технология в чужбина - технология, която Западът изглежда не желае да използва.

Ако светът наистина има намерение да премине към нисковъглеродна енергия, ядрената енергетика е най-прекият път към това. Ядрената енергия има най-широк обхват (във ватове на квадратен метър земя) и е най-безопасната (в смъртни случаи на джаул) форма на енергия, известна на човечеството.

Въпреки това развитието на ядрената енергетика и другите комерсиални приложения на ядрените реакции са спрели на Запад от 80-те години.

Това донякъде се дължи на страхове от невидимата радиация и спомените за аварията в Чернобил през 1986 г., случила се в централа, първоначално проектирана за производство на оръжие във вече несъществуващия Съветски съюз.

Това, което спъва ядрената енергетика, обаче, е високата цена, която почти изцяло се дължи на държавните регулации и ограничения, които ограничават индустрията до незначителни, но скъпи подобрения в съществуващия дизайн на реакторите. Нестандартното мислене за нови концепции за производство на реактори, които може да бъдат много по-евтини и безопасни, систематично се посреща с неодобрение.

Най-често срещаната реакция на всяка нова идея в ядрената индустрия е "това никога няма да бъде одобрено, докато аз съм жив."

Ако не броим кампанията на Дуайт Айзенхауер през Студената война "Атоми за мир", никога не е имало истински опит за разрешаване на конкурентна, иновативна употреба на технологии на базата на ядрените реакции от страна на частния сектор. Потенциалните приложения, които могат да бъдат разработени с нови концепции за реакторни системи, отиват далеч отвъд генерирането на топлина за производство на електроенергия.

Те включват производство на медицински и индустриални изотопи, мащабен химически синтез, предизвикан от радиация, пречистване на води, съхранение на храни и други приложения, които творчески мислещите хора със сигурност ще изобретят.

От продуктите на ядрената реакция горещата пара, с която се произвежда ток, има най-малък потенциал за полезна употреба. Има уникални радиации и изотопи, които могат да станат база за нови и полезни разработки, ако бъдат добивани в големи количества на ниска цена.

Ядреният блок може да се превърне в център за свръх-модерно производство, при което електрическият ток дори няма да е най-важният продукт.

В един кратък период между 1970 и края на 80-те години високите цени на изкопаемите горива и масовото убеждение, че петролът е на изчерпване, предизвикаха бърза експанзия на ядрената енергия. При тези условия дори оскъпената от държавните регулации атомна технология изглеждаше конкурентоспособна, поне временно.

Но след инцидента в АЕЦ "Три Майл Айлънд" в Пенсилвания през 1979, и след Чернобил през 1986 г. правителствата увеличиха допълнително ограничения пред производството на ядрена енергия.

Разбира се, държавате е в правото си да следи и да контролира строго приложението на атомната енергия, както го правят с химическото и биологичното оръжие. Но макар и добронамерени, всички системи, агенции, регулации, законодателство, предпазни мерки и бюрократична маса пречат на реализацията на пълния потенциал на ядрената технология.

Причините за аварията във Фукушима през 2011 г. са свързани с употребата на остаряла технология също толкова, колкото с последиците от земетресението и цунамито. Реакторите с втечнени соли и течен метал например имат специфични характеристики за дизайн и безопасност, които в огромна степен могат да намалят цената и да повишат безопасността.

Тези реактори не могат да се разтопят или да предизвикат парна експлозия, за чието предотвратяване са предвидени изключително скъпите противоаварийни обвивки на реакторите.

Ранните иноватори в технологията на ядрените реактори са представяли редица подобни концепции, някои от които почти не са разработвани.

Сега няколко малки компании започват да се интересуват отново от тези идеи, но са затруднени от скъпи и забавящи бюрократични спънки. Нелицензирани, нетрадиционни горива и нови процеси, които не са преминали през одобрението на западните регулаторни органи, драстично биха намалили проблемите с ядрените отпадъци, като допълнително понижат разходите.

Например, при няколко проекта за реактор с втечнени соли "отпадъкът", който включва ценни изотопи и други материали, постоянно се пре-обработва по време на работата на реактора.

Държавните регулации, които подхождат повече на технологичното развитие от 50-те години, свеждат съвременните ядрени реактори с лека вода до нивото на тези, създавани за производството на изотопи за оръжия -не защото това е най-евтиният начин за производство на електроенергия или защото имат най-добър и безопасен горивен цикъл, а защото те са това, около което сме изградили огромна регулаторна рамка.

Химическата индустрия произвежда милиарди тонове потенциално токсични вещества по безопасен начин, но ядрената енергетика никога не е имала технологичната свобода да създаде най-евтините и безопасни проекти за реактори, за да се конкурира с технологията на изкопаемите горива.

Никога не сме поръчвали на най-добрите и най-умни млади технолози да проектират съвсем нови, безопасни, съвременни атомни електрически централи, които могат да действат през целия си жизнен цикъл, за да произвеждат евтино електричество и да носят атрактивни печалби.

Глобализацията е реална. Пречките пред иноваторите в западните демокрации за създаването на нови ценово изгодни технологии с ядрени реакции не могат да предотвратят появата им.

Изглежда иронично, но предвид все по-тежките ядрени регулации в Америка, вероятно точно инженерите от недемократични, авторитарни режими като тези в Китай и Русия ще са тези, които ще имат свободата да създадат безопасните и ценово изгодни комерсиални ядрени технологии на бъдещето.

Oще: аец  атом  атомна централа  държавни регулации  енергия  запад  заплаха  изотопи  иновации  конкуретноспособност  русия  сащ  технология  ток  цена  цената на тока  чернобил  ядрена реакция 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Webcafe търси асистент-реклама

Wecafe

Екипът на WEBCAFE.bg се разширява.

Търсим асистент-реклама. Задълженията включват грижа за успешното протичане и отчитане на кампаниите, комуникация по текущите проекти с рекламни агенции и рекламодатели.

Ако имате интерес към позицията, изпратете CV на мейл: dani@webcafe.bg

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.