Кой има интерес от проваления преврат в Турция? | webcafe.bg
Webcafe

Кой има интерес от проваления преврат в Турция?

Webcafe, по Vox
16.07.2016, 12:27 (обновена 17.07.2016, 10:17)
Опит за военен преврат в Турция

Снимка: © Getty Images

Това беше непрофесионален, неорганизиран, нескопосан опит за преврат, казва експертът по сигурността Омер Ташпънар

Омер Ташпънар е старши сътрудник към центъра Брукингс, като специализира в сферта на сигурността и разузнаването на 21 век. Ташпънар е експерт по турската вътрешна политика.

Ето как той описва ситуацията в родината си след неуспешния опит за преврат срещу Ердоган, пред Vox:


Ситуацията е крайно изненадваща, дори за онези, които следят отблизо турската политика. По всичко личеше, че Ердоган е концентрирал цялата власт. Обществото беше разделено между неговите поддръжници и онези, които се възмущават от ислямистките и автократичните му наклонности.

Много хора бяха убедени, че Ердоган се опитваше да наложи диктатура. Но все пак той успяваше да държи армията под цивилен контрол. Никой не е очаквал, че някаква малка фракция от въоръжените сили ще се опита да го свали от власт с преврат.

По мое мнение, това е провален опит за преврат, организиран от офицери на средни позиции в армията, които не успяха да наложат подчинение на единно командване.

Върховните командири на турската армия не подкрепиха узурпаторите.

Това беше непрофесионален, неорганизиран, нескопосан опит за преврат.

За разлика от този случай, при всички предходни военни преврати армията действаше единно и се подчиняваше на командването. Тогава военните контролираха медиите, държавните институции, политиците, дори вкараха министър-председател в затвора.

Това, което наблюдаваме в момента, е една хаотична ситуация, при която е очевидно, че провокацията идва от малка група сред военните.

Ердоган беше оставен на свобода, той успя да се свърже с медиите, имаше възможност да призове десетките хиляди свои привърженици да излязат по улиците.

На практика, нямаше вечерен час, нямаше наложено военно положение, нямаше стабилност и ред в организацията на преврата. Полицията и армията се сблъскаха една с друга, като полицията остана лоялна на Ердоган.

Твърде рано е да се каже кой стои зад този неуспешен опит, но двете заподозрени сили са гюленистите и кемалистите. Гюленистите са бивши съюзници на Ердоган. Те са умерено ислямистко социално движение - не са салафисти, не са и фундаменталисти.

Кемалистите са привърженици на светската държава, те са националисти и роптаят срещу ислямистките политики на Ердоган.

Хората на Фетхуллах Гюлен играеха ключова роля като поддръжници на правителството на Ердоган. Но към 2010 или 2011 г. гюленистите го изоставиха и дори го атакуваха с обвинения в корупция. Това беше началото на сериозно разцепление в ислямисткото движение на Турция.

Добре известно е, че гюленистите имат последователи сред турските въоръжени сили, но традиционната им сила в Турция е в полицията и съдебната власт.

През последните 2 години Ердоган организира чистки в службите и прокуратурата, за да се освободи от гюленистите. Затова турските медии, контролирани от Ердоган, обявиха, че вероятно зад преврата стоят офицерите на Гюлен.

Самият Ердоган е податлив на конспиративни теории. И досега той живее в постоянна параноя, че може да изгуби властта си.

Ердоган иска да контролира всичко в Турция. Тези тенденции ще се засилят още повече от това, което се случи в нощта на 15 юли. Той ще удвои усилията да консолидира властта си и контрола върху всички институции.

Опитът за преврат ще му даде повод да прокара със сила плановете си за създаване на президентска република - нищо чудно Ердоган да обяви, че превратът доказва, че Турция има нужда от новата конституция, за да се гарантира, че държавата ще бъде под контрола на народа.

Това, което се случва в Турция, е събитие без прецедент в историята на държавата. Армията вече не е толкова силна, колкото беше в миналото. Вече няма реално усещане за подчинение на върховото командване. Онези, които се надяват, че Ердоган може да бъде спрян с военен преврат, грешат.

Подобряването на турската демокрация и спирането на провала към авторитаризъм трябва да се случи чрез цивилната опозиция и чрез свободни избори, а не с военен преврат.

Ердоган ще го преживее и ще се опита да наложи още по-мощна диктатура.

Сега е времето Европа и САЩ да се заемат с Турция и да накарат Ердоган да отвори достъпа до властта за опозицията, да бъде по-демократичен.

САЩ имат известни механизми за влияние върху Турция, но Европейският съюз е в по-добра позиция: Турция иска да бъде приета в ЕС, дори има конкретна пътна карта за реформиране на турската демократична система.

Затова най-добре би било САЩ да подкрепи ЕС в опита да се намеси в Турция и да не позволи на ЕС да омаловажава автократичните тенденции на Ердоган срещу обещанията му да спре притока от сирийските бежанци.

ЕС трябва да отстоява демократичните си стандарти в преговорите си с Турция и да не се поддава на изнудване.

Oще: ататюрк  военен преврат  военно положение  гюленисти  диктатура  истанбул  кемалисти  мустафа кемал ататюрк  омер ташпънар  преврат  провален преврат  реджеп тайип ердоган  турска политика  турция  фетхуллах гюлен 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 15.08.2016, 19:43

2 Росица Димова.1188972781165206 | 15.08.201619:44

Задълбочени военни анализи включително по въпроса за Турция, Ислямска държава и Украйна с акцент на Информационните операции http://postvai.com/
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 12.09.2012, 22:25

1 Уточнител | 16.07.201621:42

ЗА ПРОСВЕЩЕНИЕ НА НЕЗНАЕЩИТЕ

Явно мнозина от пишещите не знаят, че републиканската система създадена от Ататюрк залага на ПЪРВО МЯСТО на армията, като ГАРАНТ за светските устои на нова Турция. Самият той и съмишлениците му, са били турски националисти, атеисти* и врагове на Османската империя, която, според тях е задушавала турската идентичност. Мустафа Кемал е бил реформатор от световна величина. С един замах прави следното:
- прави правосъдието САМО светско и оставя Шариата само за религиозните дела
- отделя мюсюлмянското вероизповедание НАПЪЛНО от държавата
- изравнява правата на ВСИЧКИ граждани, незав от пол, религия, социално положение
- забранява покриването на жените под каквато и да е форма
- въвежда задължително европейското облекло в цялата администрация
- въвежда нова азбука - латиница, вм арабската
- въвежда Грегорианския календар вм мюсюлманския
- въвежда европейската раб седмица (с поч ден неделя)
- въвежда всеобщо европейско образование
Омразата срещу Ататюрк от страна на ислямистите е била безгранична, но той се е ползвал с полубожествен ореол на победител и спасител (оттам и прякорът), а и времето е било такова - турска нац еуфория.
Той, обаче е мислел напред - в Конституцията е записал спец член ГАРАНТИРАЩ намесата на армията, при отклонение от СВЕТСКИЯ ПЪТ на турската република (това армията прави няколко пъти в следващите 70 години).
Отмяната на този член от Ердоган преди няколко години (под аплодисментите на брюкселските зелки) беше повратна точка в борбата на му срещу "кемалистите". След това беше мистификацията "Енергекон" с която разчисти висшите и донякъде средните ешелони на военните от кемалисти. За Ердоган ЕДИНСТВЕНАТА реална сила, която може да му противостои е АРМИЯТА. И той е взел правилните мерки, както стана явно днес. Кемалистите (явно от старшите офицери, защото висшите останаха непоклатимо на страната на Ердоган, а пък младшите вече бяха негов продукт, както и по-голямата част от войн маса) видяха, че времето работи срещу тях и направиха последен отчаян опит (разбира се, има и друга, макар и много по-малка вероятност зад опита да стои другият ислямист - враг на Ердоган, Ф Гюлен).
Разбира се, засега Ердоган не може да замеси името на Ататюрк** - все още авторитетът му е огромен. Но продължава да се работи за ерозия на този авторитет и директния сблъсък между кемалисти и ислямисти все някога ще стане.
___________________________
* Мустафа Кемал е наричал Мохамед "този неграмотен бедуин"
**според някои сведения (Енциклопедията на бр Данчови и др) Мустафа Кемал е син на помаци от Неврокопско. В нач на ХХ в семейството емигрира в Солун, търсейки прехрана. Бащата става работник, а майката - слугиня при местен турски богаташ - Кемал. По-късно бащата умира, а майката се жени за Кемал, който осиновява малкия Мустафа и го праща във военно училище, откъдето започва неговата военна кариера. Той знае перфектно български език (заради това, изглежда е изпратен като военен аташе в България). Официалната версия е, че го е научил в Солун, играейки си с децата.
   

оценка

+4 -0

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.