Турция, която вече не е същата | webcafe.bg
Webcafe

Турция, която вече не е същата

webcafeАлександър Карагеоргиев
16.07.2017, 20:37 (обновена 18.07.2017, 14:58)
турция, преврат, ердоган, граждани

Снимка: © Getty Images

Цялата власт на практика е в ръцете на президента Ердоган

Турция отбеляза една година от неуспешния опит за преврат - безспорно, едно от най-важните събития в историята на южната ни съседка след обявяването на републиката от Кемал Ататюрк.

Превратът и последвалият отговор на държавата, обхващащ цялото турско общество, промениха самата страна и най-сигурният знак за това е резултатът от референдума, проведен през април тази година.

Само по време на опита за смяна на властта са убити 260 души, а 2196 са ранени. Последствията се разгръщат много над това. Над 140 хил. преподаватели и държавни служители са уволнени, над 50 хил. души са задържани за връзка с мюсюлманския проповедник Фетулах Гюлен и неговата организация ФЕТО, 7000 души са изгонени от армията.

Самата организация бе обявена от турските власти за терористична. Според Анкара, нейните членове са се инфилтрирали в държавата на ключови позиции с идеята не просто военните да направят преврат, а да се превземе държавния апарат отвътре.

За този феномен в Турция използват и термина "Дълбока държава" - сбор от лица "зад кулисите" на властта, които реално управляват или целят да управляват дадена страна вместо законно избраното правителство.

А организацията ФЕТО съмнително много напомня на това. Тя има съдии, полицаи, военни, учители, университетски преподаватели и като цяло свои хора на всеки етаж на властта и във всички институции. Нейният дълбоко религиозен характер се вижда в големите й имоти и огромния й финансов капацитет, който идва от даренията на последователи - подобно някои секти, там мнозина даряват цялото си имущество на организацията и нейния лидер.

Показателно е и отношението на самите турци към ФЕТО. Без значение дали подкрепят Ердоган, дали са кемалисти, или просто обикновени граждани, настроенията срещу Гюлен в южната ни съседка са сериозни и за него се говори като за лидер на терористична групировка.

И все пак бруталността, с която Турция отговори на опита за преврат, успя да притесни Европа и Запада, охлаждайки допълнително отношенията между Анкара и Брюксел, от една страна, и Анкара и Вашингтон, от друга. Вече все по-често се говори за прекратяване на кандидатурата на Турция за членство в ЕС, а отказът на Белия дом да екстрадира Гюлен обратно в родината му се приема негативно от властите (и не само) в южната ни съседка.

Факт е, че охладняването към Запада в Турция дойде още при смяната на премиера Ахмет Давутоглу с Бинали Йълдъръм. Въпреки това отказът на много западни държави да покажат исканата от южната ни съседка солидарност след опита за преврат, последван от размяната на тежки реплики между Анкара и Брюксел и кулминацията със скандала покрай митингите в подкрепа на турския референдум в големи европейски градове, където редица министри от кабинета на Йълдъръм не бяха допуснати да присъстват, само засилиха тези настроения и наляха вода в мелницата на президента Ердоган.

Всичко това породи един затворен кръг, в който все по-засилващата се власт в ръцете на турския президент и политиката, която той води, будят сериозни притеснения у лидерите на Запада, а те, на свой ред, с действията и изказванията си допълнително дават сила на позициите му. Така например много турци се почувстваха обидени заради отношението на Европа и гласуваха в подкрепа на конституционните промени.

Така се стигна и до тези резултати от референдума, които дават възможност на Ердоган да остане на президентския пост още почти 15 години и го правят фактически авторитарен лидер, който сам ще определя политиката на страната от името на демокрацията.

Но колкото и голяма роля да имаха търканията с Европа, именно опитът за преврат развърза ръцете на турския президент, давайки му необходимата обществена подкрепа да реализира най-сетне плановете си за президентска република. Демократичните избори за парламент преди това не успяха да му осигурят нужния брой депутати за прокарване на конституционни промени, но превратът осигури достатъчната като размер и като сила обществена подкрепа за реализиране на подобно нещо.

Посочването на големия враг в лицето на Гюлен и неговата организация мотивира турското общество и го обедини да се справи с опасността, давайки власт на държавния си лидер.

Филмът за живота на Ердоган

Допълнително с това пропагандата в страната тече с пълна сила, като само черешката на тортата е филмът за живота на турския президент, представящ го в геройска светлина.

Междувременно водещите медии в Турция показват гледната точка, която правителството в Анкара иска да се вижда. Така за мнозина в южната ни съседка демокрацията там е на високо ниво и всичко, което се случва е по волята на народа, който трябва да се справи не само с един враг вътре в самото общество, но и с враждебността на Европа.

Разбира се, инициативи като Похода на справедливостта на Народно-републиканската партия (кемалистите) с искане за справедливост и деморкация все още държат опозицията жива и създават условия за съпротива срещу евентуално авторитарно управление на страната. Въпросът обаче е доколко ще им стигнат силите.

Така една година след опита за преврат в Турция южната ни съседка е в умерена изолация, с консолидирана власт в ръцете на управляващите и настроена да изчисти всякакви врагове. Иначе казано - опасен фактор, с който на Балканите трябва да се съобразяваме и с който трябва да действаме внимателно.

Oще: авторитаризъм  врагове  демокрация  европа  последици  преврат  президентска система  реджеп ердоган  референдум  турция  уволнения  фето  фетуллах гюлен 


Още от Анализ

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Най-коментирани

Стани автор

Моливче
Изпрати текст

Изпращайте материали по темите, които ви вълнуват. Ако ни харесат, ще ги публикуваме след редакция в рубриката "Стани автор". Не публикуваме текстове, съдържащи обидни или нецензурни твърдения, квалификации, расистки определения или заплахи.