Аян Хирси Али е холандска феминистка и политически деец, дъщеря на сомалийския вожд Хирси Маган Иссе. Тя е известен и често полемичен автор, критик на исляма. Работила е с датския режисьор Тео Ван Гог, също бе изявен критик на исляма, който бе убит през 2004 година.
Тогава тя също получава смъртна заплаха, но не спира да пише. Предстои публикуването на новата й книга "Еретик: Казус за ислямска Реформация".
Мнението й е публикувано в TheAustralian.com
След ужасяващото клане в редакцията на френското сатирично списание "Charlie Hebdo", вероятно най-сетне Западът ще прибере в ъгъла армията тропи, с които се опитва да отрече връзката между насилието и радикалния ислям.
Касапницата в Париж нито бе извършена от психично болен вълк-единак, нито бе не-ислямска по своята същност (двамата нападатели крещяха „Аллах е велик" и „Мохамед е отмъстен"), нито бе спонтанна. Тя бе планирана, така че да постигне максимална вреда - по време на редакционна среща с водещите карикатуристи, с автоматични оръжия, с план за изход. Тя бе извършена, така че да посее ужас и терор.
И всичко това проработи.
Западът е ужасен. Но не бива да бъде изненадан.
Ако има урок след този страховит епизод, то той е, че няма значение в какъв ислям вярваме ние. Джихадът е това, в което вярват ислямистите.
В Корана има многобройни призиви към насилствен джихад. Но Коранът трудно може да бъде единствен източник.
Джихадът е старателно отглеждана модерна концепция. Той си има своя „Библия" от 20 век:
книгата „Концепция за война в Корана", написана в средата на 70-те години от пакистанския генерал Малик.
Той твърди, че след като Аллах е написал всяка дума от свещената книга, следователно принципите на войната, които се съдържат вътре, са от по-висок калибър, отколкото правилата, развити от обикновените простосмъртни.
В неговия анализ на Корана се казва, че
човешката душа, а не физическото бойно поле, е истинският център на конфликта.
Ключът към победата, проповядван от Аллах и преследван от военните кампании на Мохамед, е заложен в „поразяването на сърцата" на враговете.
„Терорът - пише Малик - е точката, където целта и средствата се събират. Той не е просто средство да наложиш своята воля над врага, а е самата воля, която искаме да наложим". Според него най-добрият начин да удариш душите на врага е именно този.
Убийците от Париж, както и убиецът на холандския режисьор Тео ван Гог през 2004 година искаха да наложат терора.
Всеки път, когато ние се поддаваме и отстъпваме пред тяхната визия за оправдано религиозно насилие, ние им даваме точно това, което искат.
В ислямската религия изобразяването и оклеветяването на пророка Мохамед е грях. Мюсюлманите са свободни да вярват в това и да го спазват, но трябва ли забраната да важи за останалата част от света?
В САЩ мормоните не поискаха смъртна присъда за авторите на сатирична книга, осмиваща тяхната вяра. Междувременно ислямът, религия на 1400 години и с 1,6 милиарда поклонници, би трябвало да издържи на няколко карикатури във френско сатирично списание. Разбира се, кървавият отговор на тези рисунки не е нищо ново в новата ера на Джихад.
Нещо повече, въпреки преподаваното в Корона, не всички грехове са равни по тежест. Западът трябва да зададе един въпрос на мюсюлманите:
Кое е по-обидно за вярващите - убийство, мъчение, робство, някой от днешните терористични атентати, извършвани в името на Мохамед, или творчеството - заснемане на филми, писане на книги, рисуване на карикатури, които пародират именно ислямистите?
За да отговорим на покойния генерал Малик, нашите западни души трябва да вярват в свободата на мисълта и свободата на изразяването. Да изразяваме нашите притеснения, да се прекланяме пред когото искаме или да не се прекланяме пред никого - тези свободи са в душата на нашата цивилизация.
И точно тук ислямистите ни атакуваха. Отново.
Отговорът на тази атака ще има огромни последствия.
Ако останем на позицията, че имаме работа с шепа главорези, които нямат връзка с това, което толкова гласно твърдят, значи изобщо не им отговаряме.
Ние трябва да си признаем обаче, че
днешните ислямисти имат политическа идеология,
вплетена в основни ислямси текстове. Ние не може повече да претендираме, че е възможно да се разделят действията от идеалите, които ги вдъхновяват.
Това ще е отклонение за Запада, който твърде често отговаряше на джихадистите с помирение.
Ние отстъпвахме пред лидерите на мюсюлманските държави, които лобираха, за да цензурират нашата преса, нашите университети, нашите книги по история и учебно съдържание. Те се жалваха, ние се задължавахме.
Ние отстъпвахме пред лидерите на мюсюлмански организации и в нашите общества. Те ни молеха да не свързваме насилието с религията им, тъй като те ни казваха, че ислямът е религия на мира, и ние се принуждавахме.
Какво получихме в замяна? Автомати „Калашников" в сърцето на Париж.
Колкото повече се принуждаваме, толкова повече ще се цензурираме сами, колкото повече се помиряваме, толкова по-безстрашен ще става врагът. Има само един отговор на джихадистите, нападнали "Charlie Hebdo".
Това е задължението на западните медии и лидери, на светската и духовната власт да защитят най-важните и основни свободи на мисълта и на изразяване, включително и под формата на сатира.
Западът не трябва да мълчи, а да изпрати единно послание терористите: "Вашето насилие не може да разруши душите ни".
