За по-малко от 4 минути, като броим паузите за аплодисменти, Доналд Туск постигна чудо нечувано. За първи път някой успя да разбие апатията и ведомствената скука около първото председателство на България в ЕС.
Най-после разговорът се отмести от шегите с шевицата в логото, ремонта на НДК, брандираните запалки и химикалки, блокираните улици, 8-те убийства и 9-те протеста, "селско ли е да събуваш гостите си", "Да" или "Не" казва българката, като кима", и прочее дълбоки философски терзания.
Сега всички говорят за българската реч на поляка Доналд Туск, който рецитира Вазов, сравни Балканите с Вестерос от "Игра на тронове" и напомни подвизите на Христо Стоичков от САЩ'94.
60-годишният евробюрократ говореше пред ексклузивна аудитория от бивши и настоящи президенти, министри, депутати, магистрати, еврокомисари и конституционни съдии, повечето от които нямат нужда от симултанен превод.
Посланието на Туск обаче не бе за хората с покани. То беше за неприсъстващите.
За онези, които дълбоко не се вълнуват от лозунгите за кохезия, консенсус и конкурентоспособност, от копенхагенски критерии и дъблински регламенти, от имплементиране на пътни карти и декъмитване на авансови плащания. За онези, до чието родно място председателството никога няма да стигне освен по телевизора.
Посланието му беше за българите, които се уповават повече на миналото, отколкото на бъдещето си. За българите, които имат повече доверие на Брюксел, отколкото на София.
За онези семейства, чиито деца отдавна са напуснали Отечеството си любезно, а децата на децата им дори не познават езика на Вазов. За онези, които продължават да живеят в България "кат същи чужденци".
Силата в речта на Туск не се изчерпва с жеста му да пречупи езика си към българската реч и да изчете бойко слово, съставено от професионален текстописец.
Поп-културните препратки към Захари Бахаров, разбира се, бяха ефектни, но много по-важни бяха тези реплики:
"Никой не ви е дал нищо даром. Вие самите, на първо място, сте творците на този исторически обрат".
Изречени от поляк, роден и израснал в града на "Солидарност" Гданск, тези думи са безценни. Напомниха и за посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 г., който произнесе няколко речи на български език, напомниха и за уважението, което полските дипломати демонстрират към България на всеки 3 март.
Със сигурност докосват повече сърца от всяко следващо повторение на "Съединението прави силата" до обезсмисляне.
Днес бившият полски премиер е силно недолюбван в от консервативния елит в родната си страна. А и ако попитате 10 българи каква позиция заема Доналд Туск в йерархията на Евросъюза - едва ли ще получите 10 верни отговора.
Повечето обаче ще запомнят откриването на председателството само с него: с поляка, който беше чут от всички българи и спечели уважението им за по-малко от 4 минути.
