Ако Октай Енимехмедов беше насочил пистолет срещу, например, Тодор Живков - и случката, разтресла НДК миналия януари, се беше случила на някоя от обичайните осмодекемврийски срещи на Първия с избрани студенти в същия този НДК, в същата тази зала, то днес лидерът на ДПС можеше да се казва и Октай Енимехмедов.
Стига, разбира се, да беше оцелял от УБО.
Макар че след разкрития заговор на Горуня, преддесетоноемврийската ни история не познава човек, дръзнал да излезе с оръжие, директно насочено срещу висшите партийни номенклатури.
След като изминаха няколко години от 10 ноември 1989, от дисидентите, оцелели след лагери и затвори, побърза да се "прочисти" СДС - и си запази само радетелите на "нежната и безкръвна революция".
Но младежът от Бургас, връстник на прехода, насочи газов пистолет срещу Ахмед Доган, за да унижи лидера на партия, родена при демокрацията, бивш политически затворник, прекарал 4 години в единична килия.
Сега Енимехмедов отговаря едносрично и утвърдително на въпроса възнамерява ли да влиза в политиката. Остава му да излежи малко повече от 2 години, а може и да го освободят предсрочно при добро поведение.
