Финансовото министерство измисли нова гениална мярка срещу кризата - спечелилите от тотото да плащат 10% данък. Поредната сметка без кръчмар:
1. От това в държавната хазна ще влязат само няколко милиона лева. Изплатените печалби от Спортния тотализатор за миналата година са 55 млн. лв. Следователно, на миналогодишна база, през 2010 г. от данъка върху тотопечалбите в бюджета биха влезли едва 5.5 млн. лв.
2. От тези пари в бюджета ще влязат едва половината, тъй като тепърва трябва да се поправят закони и да се обнародват в „Държавен вестник" - т.е. нововъведението може да стане най-рано от май.
3. Хилядите тотопунктове трябва да започнат да издават бележки за авансово удържан данък (ако не е авансово, той на практика е несъбираем). Това са тонове хартия и мастило, които доближават себейстойността си. Например, тройките от Първо теглене на последния 23-и тираж на Тото 2 са по 1.80 лв. Трябва да се удържат по 18 ст. от една печалба, за което да се принтира съответният документ. В конкретния случай тройките са близо 26 000. Вярно, не всички са единични печалби, но така или иначе хартия и тонер отиват с тонове. А има още няколко тегления и игри.
4. Спечелилият от тотото трябва всеки път да си къта бележката за платения данък, за да я приложи към данъчната си декларация за годината. Ако е редовен играч, това значи десетки или стотици бележки, по-тежък плик в данъчната декларация, с по-високи пощенски разход (при масовото пращане на декларации по пощата).
5. Работата на служителите в тотопунктовете ще се увеличи, опашките, особено в пиковите - преди тегленето на тиража дни, ще станат по-големи, което ще отблъсне част от играещите и приходите на тотализатора, съответно и данъците от тото, ще спаднат.
6. Ще се увеличи работата на данъчнта администрация, която ще трябва да преглежда стотици хиляди листи за изплатени тройки и четворки в данъчните декларации.
7. Много по-лесно е да се вземат директно 5 млн. лева от частта за спорта, която отделя тотализаторът, без да се правят гореупоменатите разходи.
Извод: Министерството на Симеон Дянков за пореден път демонстрира счетоводителски размах в антикризисното мислене. Проблемът е, че дори и тогава някой трябва да може да прави най-елементарни счетоводни сметки.
